20 години след трагедията в Лим: Родители се надяват жертвата на техните деца да е спасила други
Днес означаваме 20 години от нещастието в Лим, в която починаха 12 български деца. На 4 април 2004 година група от 34 възпитаници и 16 възрастни се прибират от екскурзия в Дубровник. Някои от тях обаче по този начин и не стигат до дома, откакто рейсът им пада в реката.
„ Смъртта на нашите деца може би се осмисли, тъй като след нещастието променихме закони за образуване на ученическите екскурзии и за транспорта на деца в тъмната част на денонощието. Това не го направихме ние, родителите, а гибелта на нашите деца ни накара да се борим и да предизвикаме тези промени. Няма по какъв начин да знам дали сме избавили, или не детски животи, само че се надявам да е по този начин. “
Това споделя Георги Манзаров – татко на злощастно починалия във водите на река Лим Юлиян (18 г.)
„ За мен не са минали 20 години, всичко беше през вчерашния ден. Все едно се е случило през вчерашния ден. Аз и другите родители по този начин и не разбрахме по кое време минаха 20 години. Децата ни вечно останаха деца, неуместно си отидоха. Виждате какъв брой боли, когато умират деца в Ивицата Газа или на фронта. Често се загатва, че две или три деца са убити. Ще кажете, че убиваме комари, мухи, бръмбари… Все едно си режем клона, на който стоим. Децата, които са бъдещето ни, ги погубваме “, сподели още почерненият татко.
След ужасната преживелица той се занимава интензивно с благотворителна активност посредством фондация „ Ангели от Лим “
„ Всеки един закон и всяка една смяна, направена на база на скръбен опит дали с нашите деца, или други като тях, са ориентирани към обществото и към живите. Човек се учи от грешките си. Като вършим законите, не знаем, че нещо ще се случи и не сме го планували. Предвиждаме, когато се случи. Би трябвало да е за положително и да сме избавили някое друго дете. Но няма по какъв начин да го обявим като статистика. От опит споделям, че болката е още по-голяма, когато детето ти е починало безсмислено. Животът е най-скъпото нещо и си го е дал просто ей по този начин. Животът е веднъж и да го похабиш безсмислено… тогава болката става доста по-голяма “, споделя той.
По думите му в това отношение гибелта на техните деца може би се осмисля
„ След 20 години виждам, че се помни. През годините имаше напомняне за нещастието. Но в този момент виждам какъв брой доста хора ми се обадиха. Дали поради годишнината, или поради друго, само че хората си спомниха. Хубаво е да се помни. Ето, в този момент е април и се провеждат екскурзии. Учители и превозвачи да съблюдават разпоредбите и да имат едно мислено. Божа работа е дали покруса ще се случи, само че да съблюдаваме разпоредбите и да се учим от грешките, с цел да не допуснем още веднъж такава покруса “, прибавя Манзаров.
Бащата на Юлиян напомня, че след нещастието настъпиха съществени промени при разпоредбите за пътуванията на деца.
Източник: България днес
