Рим, какъвто аз го видях
Днес няма да ви описвам за именитата история на Рим – имперския град на Европа. За нея можете да прочетете в прелестния текст на Момчил Лазаров. Ще ви опиша обаче за Рим, какъвто аз го видях.
Истината е, че за мен Италия в никакъв случай не е била мечтана дестинация. Но когато разбрах, че ще имам опцията да посетя Рим за една седмица, се развълнувах. След къс полет с нискотарифна компания (в който на прилежащата седалка двама мъже люпеха семки в пластмасова чашка, само че това е друга тема), кацнахме на летище Фиумичино и същинското странствуване стартира. Транспортът от летището до града е доста добре организиран и не след дълго се настанихме в къщата, където щяхме да обитаваме, оставихме ненужния багаж и незабавно излязохме на разходка. Решихме да прекараме първия си ден в известния феодален квартал Трастевере, който е цялостен с уютни заведения за хранене, кафенета, дребни магазинчета и сантиментални криволичещи улички. И не сбъркахме – разходката беше безпределно приятна, а вечерята в ресторанта, определен на инцидентен принцип, просто превъзходна.Опитах най-вкусното пикантно ризото с морски блага, което в миналото съм яла. Такова не може да се откри в нито едно заведение в София. Поръчахме и класическа домашна лазаня, както и пица „ Четири сирена ”, които също харесах доста. За пиянство постоянно поръчвам локална бира, в тази ситуация това беше „ Перони ”, която ви предлагам да опитате. Тя е една от най-популярните, налични и харесвани бири от италианците. Не пропускайте да си хапнете и същински италиански сладолед. И няма значение откъде ще го купите, тъй като на всички места е извънредно апетитен. Аз даже попаднах в една дребна “джелатерия ”, където продаваха домашно подготвен “органик ” сладолед, който беше с още по-наситен и същински усет.
За моята седмица в Италия прекарах още един през целия ден в Трастевере, тъй като доста харесах квартала. С нас имаше и другари италианци, които бяха по този начин благи да ни покажат и нещо забавно там, за което множеството туристи евентуално не знаят. От една от основните улички в квартала се стига до стълби, които ни водиха до едно по-високо равнище на града. Оттам, следвайки пътя и изкачвайки се още по-нагоре, стигаш до площад с невероятна панорама към цялостен Рим. И единствено мога да си показва какъв брой възвишен е изгледът там вечер, когато античният град е огрян от светлини.Този град в действителност те кара да се чувстваш благополучен.Разбира се, направих и една изцяло туристическа обиколка на града, с цел да прегледам най-популярните забележителности като фонтана Ди Треви (който беше в реконструкция), площад „ Испания ”, Колизеума (който си представях доста по-висок), Траяновата колона и всички руини, паметници и площади към тях (защото в региона в действителност има много за разглеждане). Все красиви места, само че не чак толкоз впечатляващи, колкото чаках. Не съумях да посетя базиликата „ Св. Петър “ във Ватикана, само че почтено казано, въобще не скърбя, тъй като към този момент бях изцяло изтощена от големите потоци и тълпи туристи, с които се сблъскваш на всички места. Ами да, до този миг в никакъв случай не съм виждала толкоз доста туристи на едно място и това ме подразни. Не харесах и какъв брой извънредно замърсен е градът, напряко ми се стори потопен в прахуляк и отпадъци. И за това не са отговорни единствено туристите. Едно от първите неща, които ми направи усещане там, е, че пред питейните заведения и заведенията няма сложени пепелници и всички хвърлят фасовете си на улицата, тротоара или в близката саксия с цветя.
Но като се абстрахирам от този факт, бих желала да завърша с нещо хубаво за града, който в последна сметка е прелестен. Необяснимо за мен остана чувството, което Рим ти носи. В избрани моменти този град в действителност те кара да се чувстваш благополучен без никаква справедлива причина. И с цел да усетите неговия несравним дух, ви предлагам да посетите освен главните туристически точки, а да се разноските из инцидентни улички и квартали, тъй като там се скрие крие чарът и магията на този популярен античен град.
Истината е, че за мен Италия в никакъв случай не е била мечтана дестинация. Но когато разбрах, че ще имам опцията да посетя Рим за една седмица, се развълнувах. След къс полет с нискотарифна компания (в който на прилежащата седалка двама мъже люпеха семки в пластмасова чашка, само че това е друга тема), кацнахме на летище Фиумичино и същинското странствуване стартира. Транспортът от летището до града е доста добре организиран и не след дълго се настанихме в къщата, където щяхме да обитаваме, оставихме ненужния багаж и незабавно излязохме на разходка. Решихме да прекараме първия си ден в известния феодален квартал Трастевере, който е цялостен с уютни заведения за хранене, кафенета, дребни магазинчета и сантиментални криволичещи улички. И не сбъркахме – разходката беше безпределно приятна, а вечерята в ресторанта, определен на инцидентен принцип, просто превъзходна.Опитах най-вкусното пикантно ризото с морски блага, което в миналото съм яла. Такова не може да се откри в нито едно заведение в София. Поръчахме и класическа домашна лазаня, както и пица „ Четири сирена ”, които също харесах доста. За пиянство постоянно поръчвам локална бира, в тази ситуация това беше „ Перони ”, която ви предлагам да опитате. Тя е една от най-популярните, налични и харесвани бири от италианците. Не пропускайте да си хапнете и същински италиански сладолед. И няма значение откъде ще го купите, тъй като на всички места е извънредно апетитен. Аз даже попаднах в една дребна “джелатерия ”, където продаваха домашно подготвен “органик ” сладолед, който беше с още по-наситен и същински усет.
За моята седмица в Италия прекарах още един през целия ден в Трастевере, тъй като доста харесах квартала. С нас имаше и другари италианци, които бяха по този начин благи да ни покажат и нещо забавно там, за което множеството туристи евентуално не знаят. От една от основните улички в квартала се стига до стълби, които ни водиха до едно по-високо равнище на града. Оттам, следвайки пътя и изкачвайки се още по-нагоре, стигаш до площад с невероятна панорама към цялостен Рим. И единствено мога да си показва какъв брой възвишен е изгледът там вечер, когато античният град е огрян от светлини.Този град в действителност те кара да се чувстваш благополучен.Разбира се, направих и една изцяло туристическа обиколка на града, с цел да прегледам най-популярните забележителности като фонтана Ди Треви (който беше в реконструкция), площад „ Испания ”, Колизеума (който си представях доста по-висок), Траяновата колона и всички руини, паметници и площади към тях (защото в региона в действителност има много за разглеждане). Все красиви места, само че не чак толкоз впечатляващи, колкото чаках. Не съумях да посетя базиликата „ Св. Петър “ във Ватикана, само че почтено казано, въобще не скърбя, тъй като към този момент бях изцяло изтощена от големите потоци и тълпи туристи, с които се сблъскваш на всички места. Ами да, до този миг в никакъв случай не съм виждала толкоз доста туристи на едно място и това ме подразни. Не харесах и какъв брой извънредно замърсен е градът, напряко ми се стори потопен в прахуляк и отпадъци. И за това не са отговорни единствено туристите. Едно от първите неща, които ми направи усещане там, е, че пред питейните заведения и заведенията няма сложени пепелници и всички хвърлят фасовете си на улицата, тротоара или в близката саксия с цветя.
Но като се абстрахирам от този факт, бих желала да завърша с нещо хубаво за града, който в последна сметка е прелестен. Необяснимо за мен остана чувството, което Рим ти носи. В избрани моменти този град в действителност те кара да се чувстваш благополучен без никаква справедлива причина. И с цел да усетите неговия несравним дух, ви предлагам да посетите освен главните туристически точки, а да се разноските из инцидентни улички и квартали, тъй като там се скрие крие чарът и магията на този популярен античен град.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ