Съдия Роглекова за 8 март и битката на жените да се занимават с право
Днес никой не слага под подозрение компетентността на дамите като адвокати. Дори и в най- тежките каузи дами влизат като прокурори или юристи, никой даже не си и помисля да сложи под подозрение решение, взето от жена - арбитър. Но преди век визията за жена на съдийската банка е била немислима. Борбата със заложените в " мъжкото " общество стандарти е била дълга и неравна. Но в историята ни има дами, които са се борили за правата си.
Прочетете още
Екатерина Роглекова е арбитър в Окръжен съд и учител по наказателно право. Тя напомня някои от най- парадоксалните схващания, които са участвали в дебатите " за " и " срещу " дамите в правото. Текстът е отдаден на дамите, проправили път в тази извънредно виновна специалност.
За инфериорните* създания, които взеха век от мъжете
Честит 8 март на всички дами!
И защото постоянно се слага въпросът коя тъкмо чества, както и изобщо би трябвало ли да отбележим тази светла дата, желая сърдечно да ви поздравя, като припомня някои добре забравени обстоятелства. Те касаят дамите – юристки, /по понятни причини/, само че са значими за всяка една от нас.
Когато се върнем обратно, не доста надалеч, а във времето на нашите баби!!! се оказва, че не са разполагали с едни от най-значимите права, които през днешния ден възприемаме /слава богу/ за нещо напълно нормално. Не единствено в България, само че и в останалия „ цивилизован “ свят.
- След Освобождението и основаването през 1892г. на Юридическия факултет - до 1901г. не е било разрешено на дами да учат право . В следствие дамите са допускани като студентки или слушателки, само че не е било позволено да практикуват каквато и да е юридическа специалност.
- Борбите да могат „ най-малко “ да бъдат юристи са траяли дълго време, въпросът е бил поставян неведнъж и изцяло безрезултатно. Темата дами да правораздават като съдии или да са прокурори съвсем не е била на дневен ред, явно като изцяло неприемлива.
- Ожесточените борби на майките на нашите майки повдигат редица полемики, опити за смяна на законите, на нравите, на стандартите и възгледите за мястото на дамата в обществото, без резултат до 1944г. До тогава стотици девойки приключват право /през 1917г. е имало сред 170 – 200 студентки в Юридическия факултет/, като са знаели, че няма да имат право да практикуват, само че все пак са се дипломирали повече от сполучливо. Днес даже не мога да си показва каква мощна мотивация и предпочитание са имали тези дами, знаейки, че няма да имат достъп до правосъдната зала….
Най-интересни обаче са водените диспути „ за “ и „ срещу “.
Един от съществено обсъжданите причини, които мощно ме „ разчувстваха “ са били, че дамите ще бъдат неприятни юристи и несправедливи съдии, тъй като „ У тях господстват възприятията. Постоянно са тревожени от външни възбуждения, както и са неспособни да схващат обективно нещата и вярно да ги одобряват. “ Мнението, че дамите се водят само от възприятията си, било толкоз публикувано, че „ се било сраснало “ със съзнанието на хората, заради което и се налагало да бъде оборвано по всевъзможен метод – като се стартира от цитати на известни философи, до потребление на научни писания по отношение на „ осезателната сензитивност и на двата пола “. Защитниците на дамите навеждали доводи, взети от френски философи, че т.к. да вземем за пример наказателното право изисква дарба за навлизане в душата на хората, щом дамата е талантлива с по-голяма сензитивност, то тя ще е по-проницателна, ще е по-подозрителна и оттова ще прави по-добър разбор. Между другото Ламброзо, с цел да обърка напълно нещата, бил стигнал до заключението, че в действителност дамите били „ несравнително “ по-малко чувствителни от мъжете, само че за сметка на това по-възбудими.
Следващото несъгласие, с което е трябвало да се борят българките е било убеждението, че са „ неспособни “ за сериозна работа, невнимателни и разсеяни, както и че като съдии няма да имат нужния престиж /същото важало и за докторките/ . Впечатляваща е тезата във вестник „ Женски глас “ срещу това изказване – че престижът се основава най-много на моралните качества на едно лице и неговите знания, като и едното и другото дамите го имат повече от мъжете.
От брошурата „ За правата на жените-юристки “ от 1917г. доста ясно проличава каква е била съпротивата на мъжете за допускане на дами в юридическите специалности, като в речта си депутатът Янкулов /който пази цялостното пълноправие на двата пола, дружно с сътрудника си Сакаров - да благодарим и на двамата/ разяснява по какъв начин реагират на тази самодейност представителите на мощния пол – „ Започват нормално с възражението за женския мозък и споделят: Жената е неспособна да сътрудничи на мъжа и да работи, било в правораздаването - било в политиката, тъй като дамата е едно инфериорно създание . “
Отново Илия Янкулов показва, че доста адвокати /очевидно напълно сериозно/ го питали по какъв начин си показва 2-3 дами в състава на съда. Очаквали се кавги, разногласия и оскърбления, разпри и неспособност да вземат решения, което за наша наслада не се споделяло от страна на цитирания народен представител Янкулов, нито от Сакаров, който в същата листовка се наложило да нападна и безапелационното разбиране за по-високата просветеност на мъжете, заради по-големия им череп.
Спорило се по какъв начин селяните ще възприемат жена юрист или арбитър, по какъв начин обществето ще одобри тази „ колосална “ промяна и в случай че се разреши сходно нещо, по какъв начин ще се отрази на останалите специалности.
През 1924 година дамите юристки в едно заседание взели решение - да се настои „ най-енергично “ пред Народното събрание да се признае тяхното право на адвокатстване. Председателят Д-р Г. Кулев изказал мнение, че е последовател на горното, само че първоначално единствено пред детските съдилища. Министърът на правораздаването Стоенчев се е изказал изрично даже срещу това право.
Почти „ смехотворни “, само че за сметка на това - непоклатими причини са изложени в съвещание на 19.06.1925г., когато Народното събрание гласувало на трето четене Закон за юристите. Народният представител Ангел Вълчев /да запомним и това име с добро/, демократ, внесъл предложение в член 1 от законопроекта - по отношение на практикуване на адвокатската специалност - да се добави и израза „ без разлика на пол “, което в началото било признато с болшинство.
Веднага, министърът на правораздаването Бобошевски скочил възмутено с крилатите изречения: „ Само това ни липсва! Участие на дамата в правораздаването?.....Не съм склонен! “. Той „ изпаднал в смут “ и се нахвърлил против депутатите с обидни думи, като отишъл и по-далеч – заплашил, че ще отдръпна законопроекта, в случай че не се организира „ ново “ гласоподаване на към този момент решения въпрос. Разбира се, такова било направено и по-голяма част от депутатите „ с цел да угодят на министъра “ дали своят вот срещу и дори изразили неодобрение, че точката се внася „ случайно “ и преждевременно в последния миг, а касае „ подобен огромен въпрос от нашия живот “. Въпреки ироничната интервенция на великия правист доктор Фаденхехт, че „ …не намира закъснението да е съдбовно за правата на дамите “, както и дейната му отбрана на предлагането, същото не е прието…..
В същото време, законът е допускал мъже без юридическо обучение да бъдат съдии… А както споделя депутатът Сакаров – десетилетия наред науката изхарчила огромни средства, с цел да потвърди превъзходството на мощния пол, само че най-сетне могла да направи само извода, че всички публично приети идиоти мъже имат по-голям череп от най-интелигентната жена. Наложило се същият – без какъвто и да е резултат - да цитира максимата видният държавник от тези години Бебел: “Дайте на дамите опция да упражнят правата си и чакайте резултатите “.
Не по-малко забавни са възгледите на обществото по това време по отношение на женската престъпност, която се изяснява с “психическата натура “ на дамата, избрана като хитра, недоверчива и потайна, противоположно построена на “присъщите “ на мъжа качества като мъжество, увереност и необятна предприемчивост. Тази логика на психиката се приемала за плод на разликата във физиката й, вековното й послушание на мъжа и особеното публично състояние на двата пола. Твърдяло се е, че колкото по-културна е дамата, толкоз повече се повишава процентът на осъществените от дами закононарушения. Тези възгледи са били представени като научно обосновани и са били споделяни от огромната част от популацията...мъжката част.
Въпреки многочислените петиции на дамите, право да упражняват специалността си не им е обещано.
Една от първите дами адвокати е Вера Златарева, приключила право 1929 година. Получава права на юрист едвам 1945г.
Първата жена прокурор от 1953г. е Невяна Христева.
За края резервирах великата Елисавета Багряна:
„ Най-трудно бе да вземем ден
от дните на мъжете.
Но то е към този момент одобрен
стадий изминат.
Сега, мъже, се примирете
с отнетата година.
А в бъдеще се пригответе
и век да ни дадете. “
Така че: ЧЕСТИТ ОСМИ МАРТ, аз ще чествам!
*инфериорен - по-слабо квалифициран
Прочетете още
Екатерина Роглекова е арбитър в Окръжен съд и учител по наказателно право. Тя напомня някои от най- парадоксалните схващания, които са участвали в дебатите " за " и " срещу " дамите в правото. Текстът е отдаден на дамите, проправили път в тази извънредно виновна специалност.
За инфериорните* създания, които взеха век от мъжете
Честит 8 март на всички дами!
И защото постоянно се слага въпросът коя тъкмо чества, както и изобщо би трябвало ли да отбележим тази светла дата, желая сърдечно да ви поздравя, като припомня някои добре забравени обстоятелства. Те касаят дамите – юристки, /по понятни причини/, само че са значими за всяка една от нас.
Когато се върнем обратно, не доста надалеч, а във времето на нашите баби!!! се оказва, че не са разполагали с едни от най-значимите права, които през днешния ден възприемаме /слава богу/ за нещо напълно нормално. Не единствено в България, само че и в останалия „ цивилизован “ свят.
- След Освобождението и основаването през 1892г. на Юридическия факултет - до 1901г. не е било разрешено на дами да учат право . В следствие дамите са допускани като студентки или слушателки, само че не е било позволено да практикуват каквато и да е юридическа специалност.
- Борбите да могат „ най-малко “ да бъдат юристи са траяли дълго време, въпросът е бил поставян неведнъж и изцяло безрезултатно. Темата дами да правораздават като съдии или да са прокурори съвсем не е била на дневен ред, явно като изцяло неприемлива.
- Ожесточените борби на майките на нашите майки повдигат редица полемики, опити за смяна на законите, на нравите, на стандартите и възгледите за мястото на дамата в обществото, без резултат до 1944г. До тогава стотици девойки приключват право /през 1917г. е имало сред 170 – 200 студентки в Юридическия факултет/, като са знаели, че няма да имат право да практикуват, само че все пак са се дипломирали повече от сполучливо. Днес даже не мога да си показва каква мощна мотивация и предпочитание са имали тези дами, знаейки, че няма да имат достъп до правосъдната зала….
Най-интересни обаче са водените диспути „ за “ и „ срещу “.
Един от съществено обсъжданите причини, които мощно ме „ разчувстваха “ са били, че дамите ще бъдат неприятни юристи и несправедливи съдии, тъй като „ У тях господстват възприятията. Постоянно са тревожени от външни възбуждения, както и са неспособни да схващат обективно нещата и вярно да ги одобряват. “ Мнението, че дамите се водят само от възприятията си, било толкоз публикувано, че „ се било сраснало “ със съзнанието на хората, заради което и се налагало да бъде оборвано по всевъзможен метод – като се стартира от цитати на известни философи, до потребление на научни писания по отношение на „ осезателната сензитивност и на двата пола “. Защитниците на дамите навеждали доводи, взети от френски философи, че т.к. да вземем за пример наказателното право изисква дарба за навлизане в душата на хората, щом дамата е талантлива с по-голяма сензитивност, то тя ще е по-проницателна, ще е по-подозрителна и оттова ще прави по-добър разбор. Между другото Ламброзо, с цел да обърка напълно нещата, бил стигнал до заключението, че в действителност дамите били „ несравнително “ по-малко чувствителни от мъжете, само че за сметка на това по-възбудими.
Следващото несъгласие, с което е трябвало да се борят българките е било убеждението, че са „ неспособни “ за сериозна работа, невнимателни и разсеяни, както и че като съдии няма да имат нужния престиж /същото важало и за докторките/ . Впечатляваща е тезата във вестник „ Женски глас “ срещу това изказване – че престижът се основава най-много на моралните качества на едно лице и неговите знания, като и едното и другото дамите го имат повече от мъжете.
От брошурата „ За правата на жените-юристки “ от 1917г. доста ясно проличава каква е била съпротивата на мъжете за допускане на дами в юридическите специалности, като в речта си депутатът Янкулов /който пази цялостното пълноправие на двата пола, дружно с сътрудника си Сакаров - да благодарим и на двамата/ разяснява по какъв начин реагират на тази самодейност представителите на мощния пол – „ Започват нормално с възражението за женския мозък и споделят: Жената е неспособна да сътрудничи на мъжа и да работи, било в правораздаването - било в политиката, тъй като дамата е едно инфериорно създание . “
Отново Илия Янкулов показва, че доста адвокати /очевидно напълно сериозно/ го питали по какъв начин си показва 2-3 дами в състава на съда. Очаквали се кавги, разногласия и оскърбления, разпри и неспособност да вземат решения, което за наша наслада не се споделяло от страна на цитирания народен представител Янкулов, нито от Сакаров, който в същата листовка се наложило да нападна и безапелационното разбиране за по-високата просветеност на мъжете, заради по-големия им череп.
Спорило се по какъв начин селяните ще възприемат жена юрист или арбитър, по какъв начин обществето ще одобри тази „ колосална “ промяна и в случай че се разреши сходно нещо, по какъв начин ще се отрази на останалите специалности.
През 1924 година дамите юристки в едно заседание взели решение - да се настои „ най-енергично “ пред Народното събрание да се признае тяхното право на адвокатстване. Председателят Д-р Г. Кулев изказал мнение, че е последовател на горното, само че първоначално единствено пред детските съдилища. Министърът на правораздаването Стоенчев се е изказал изрично даже срещу това право.
Почти „ смехотворни “, само че за сметка на това - непоклатими причини са изложени в съвещание на 19.06.1925г., когато Народното събрание гласувало на трето четене Закон за юристите. Народният представител Ангел Вълчев /да запомним и това име с добро/, демократ, внесъл предложение в член 1 от законопроекта - по отношение на практикуване на адвокатската специалност - да се добави и израза „ без разлика на пол “, което в началото било признато с болшинство.
Веднага, министърът на правораздаването Бобошевски скочил възмутено с крилатите изречения: „ Само това ни липсва! Участие на дамата в правораздаването?.....Не съм склонен! “. Той „ изпаднал в смут “ и се нахвърлил против депутатите с обидни думи, като отишъл и по-далеч – заплашил, че ще отдръпна законопроекта, в случай че не се организира „ ново “ гласоподаване на към този момент решения въпрос. Разбира се, такова било направено и по-голяма част от депутатите „ с цел да угодят на министъра “ дали своят вот срещу и дори изразили неодобрение, че точката се внася „ случайно “ и преждевременно в последния миг, а касае „ подобен огромен въпрос от нашия живот “. Въпреки ироничната интервенция на великия правист доктор Фаденхехт, че „ …не намира закъснението да е съдбовно за правата на дамите “, както и дейната му отбрана на предлагането, същото не е прието…..
В същото време, законът е допускал мъже без юридическо обучение да бъдат съдии… А както споделя депутатът Сакаров – десетилетия наред науката изхарчила огромни средства, с цел да потвърди превъзходството на мощния пол, само че най-сетне могла да направи само извода, че всички публично приети идиоти мъже имат по-голям череп от най-интелигентната жена. Наложило се същият – без какъвто и да е резултат - да цитира максимата видният държавник от тези години Бебел: “Дайте на дамите опция да упражнят правата си и чакайте резултатите “.
Не по-малко забавни са възгледите на обществото по това време по отношение на женската престъпност, която се изяснява с “психическата натура “ на дамата, избрана като хитра, недоверчива и потайна, противоположно построена на “присъщите “ на мъжа качества като мъжество, увереност и необятна предприемчивост. Тази логика на психиката се приемала за плод на разликата във физиката й, вековното й послушание на мъжа и особеното публично състояние на двата пола. Твърдяло се е, че колкото по-културна е дамата, толкоз повече се повишава процентът на осъществените от дами закононарушения. Тези възгледи са били представени като научно обосновани и са били споделяни от огромната част от популацията...мъжката част.
Въпреки многочислените петиции на дамите, право да упражняват специалността си не им е обещано.
Една от първите дами адвокати е Вера Златарева, приключила право 1929 година. Получава права на юрист едвам 1945г.
Първата жена прокурор от 1953г. е Невяна Христева.
За края резервирах великата Елисавета Багряна:
„ Най-трудно бе да вземем ден
от дните на мъжете.
Но то е към този момент одобрен
стадий изминат.
Сега, мъже, се примирете
с отнетата година.
А в бъдеще се пригответе
и век да ни дадете. “
Така че: ЧЕСТИТ ОСМИ МАРТ, аз ще чествам!
*инфериорен - по-слабо квалифициран
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ