Георги Марков: Светът се дели на творци и паразити. Паразитите управляват
Днес, на 1 март, датата, на която е роден Георги Марков, си припомняме един негов вечен текст.
Той е писан за времената на социализма, само че толкоз настоящ през днешния ден поради пристрастеностите към Народния спектакъл, че боли.
***
" Все по-силно съм уверен, че светът напълно не се дели на положителни и неприятни хора, на леви или десни, на вярващи или невярващи, а основното разделяне, което има значение за нас, е на хора, които могат, и на хора, които не могат. С други думи – на създатели и на паразити. Има разнообразни типове творчества, както има и разнообразни типове паразити. Селянинът, който сее на равнищата, е създател, дамата, която ражда и отглежда деца, е създател тъкмо толкоз, колкото Айнщайн, Бетовен и Достоевски са създатели. Този, който прави обувки, е създател, клоунът на сцената е създател, бръснарят на ъгъла е създател и т. н..
Но отсам стартира най-голямата драма на хората. Творците и изключително надарените от тях в никакъв случай не се съюзяват. Първият белег на един гений или на един талант е неговото противоречие с другите. Много пъти съм казвал, геният е самостоятелност. И по тази причина всички същински създатели заради вътрешната си сигурност, заради устройството си постоянно са в цялостно различие по всички огромни въпроси.
В подмяна на това паразитите или в случай че щеш посредствениците се сплотяват, подреждат се в стройни редици и основават могъщата войска на администрацията и бюрокрацията. Тъй като те нямат креативната сигурност и храброст, защото по даденост са страхливи и несигурни, те намират поддръжка в своето общество, в своята администрация, която трагично им дава власт над създателите. Администраторите най-вече ненавиждат през живота си създателите и творчеството, тъй като всяко нещо, основано на този свят, им споделя, че те не могат да основават, че те са просто паразити. Никой не е изливал повече завист и злоба по отношение на креативната част на света от тия осакатени нещастници, които са си присвоили правото да ръководят другите. Те се боят от създателите, тъй като създателят не се подчинява елементарно, той не е добър чиновник, той не е образцов служител, който споделя сладникаво ухилен „ да, сър! ”
И по тази причина на тебе ти е ясно да вземем за пример за какво всяка дребна редакторска маймунка, колкото и бездарна да е, която почука на вашата врата (или на тукашната), има големи преимущества пред такива като мене. Защото те не се интересуват какво в действителност предават за България, не се интересуват да вникнат надълбоко в потребностите на ония, които слушат отвъд, да отговорят най-пълно на техните очаквания… а просто да си изслужат времето за пенсия и по-късно да имат приятни старини в някое крайморско топло заливче. "
Лондон, 1977 г.
Той е писан за времената на социализма, само че толкоз настоящ през днешния ден поради пристрастеностите към Народния спектакъл, че боли.
***
" Все по-силно съм уверен, че светът напълно не се дели на положителни и неприятни хора, на леви или десни, на вярващи или невярващи, а основното разделяне, което има значение за нас, е на хора, които могат, и на хора, които не могат. С други думи – на създатели и на паразити. Има разнообразни типове творчества, както има и разнообразни типове паразити. Селянинът, който сее на равнищата, е създател, дамата, която ражда и отглежда деца, е създател тъкмо толкоз, колкото Айнщайн, Бетовен и Достоевски са създатели. Този, който прави обувки, е създател, клоунът на сцената е създател, бръснарят на ъгъла е създател и т. н..
Но отсам стартира най-голямата драма на хората. Творците и изключително надарените от тях в никакъв случай не се съюзяват. Първият белег на един гений или на един талант е неговото противоречие с другите. Много пъти съм казвал, геният е самостоятелност. И по тази причина всички същински създатели заради вътрешната си сигурност, заради устройството си постоянно са в цялостно различие по всички огромни въпроси.
В подмяна на това паразитите или в случай че щеш посредствениците се сплотяват, подреждат се в стройни редици и основават могъщата войска на администрацията и бюрокрацията. Тъй като те нямат креативната сигурност и храброст, защото по даденост са страхливи и несигурни, те намират поддръжка в своето общество, в своята администрация, която трагично им дава власт над създателите. Администраторите най-вече ненавиждат през живота си създателите и творчеството, тъй като всяко нещо, основано на този свят, им споделя, че те не могат да основават, че те са просто паразити. Никой не е изливал повече завист и злоба по отношение на креативната част на света от тия осакатени нещастници, които са си присвоили правото да ръководят другите. Те се боят от създателите, тъй като създателят не се подчинява елементарно, той не е добър чиновник, той не е образцов служител, който споделя сладникаво ухилен „ да, сър! ”
И по тази причина на тебе ти е ясно да вземем за пример за какво всяка дребна редакторска маймунка, колкото и бездарна да е, която почука на вашата врата (или на тукашната), има големи преимущества пред такива като мене. Защото те не се интересуват какво в действителност предават за България, не се интересуват да вникнат надълбоко в потребностите на ония, които слушат отвъд, да отговорят най-пълно на техните очаквания… а просто да си изслужат времето за пенсия и по-късно да имат приятни старини в някое крайморско топло заливче. "
Лондон, 1977 г.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ