Виж, кой те води във вярата ти!
Днес магистрати от Софийски градски съд гледат дело по спор сред Теодор Ангелов, почетен свещеник към Първа баптиска черква – София и свещеник – Ангел Пилев, лидер на Християнска черква „ Сион”, създател на книгата „ Пасторите сътрудници на ДС”. Или за това по какъв начин оповестеният за сътрудник на Държавна сигурност от Комисията по досиетата свещеник Ангелов отхвърля като „ болшевик на разпит” да е бил клеветник, макар обстоятелствата.
Книгата на свещеник Ангел Пилев излезе преди време и е писмено обоснована с обстоятелства, открити и оповестени от Комисията по досиетата. Тя е прелюбопитно четиво, показващо по какъв начин някои от хората, които са призвани да водят във вярата своите, са и доносничели за тях. Това като похлупак на гоненията и репресиите, на които евангелистите са били подложени от тоталитарния режим. Книгата е симптоматична за размера на покварата в обществото ни, разстлала се даже в средите на пастори – евангелисти, призвани да проповярдват Божието слово и добродетели. Ама някои - не и да ги съблюдават.
Питам разобличителя на доносниците - свещеник Ангел Пилев, какво го предизвика да напише тази книга?
„ Откровенно казано, нямах желание да пиша книга по този въпрос, до момента в който през месец март 2012 година Комисията по досиетата не оповести имената на водещи пастори, които са сътрудничили на Държавна сигурност. Станахме очевидци на отказване на това решение и оборване на обстоятелствата, което се състоеше от заявления и изказвания, само че не беше подкрепено от никакви обстоятелства, с цел да бъде оборено решението на Комисията по досиетата. Тогава взех решение за себе си да се срещна с тези документи и отделих време да ги изчета и проуча в читалнята на Комисията. Междувремено осветените като сътрудници пастори започнаха да пишат заявления и пояснения, които мога да обобщя с няколко изказвания:
Никога не сме били сътрудници на Държавна сигурност,
Не сме били сътрудници, а жертви на Държавна сигурност
Ако сме подавали информации, то е било безвредна и никому невредяща.
Всъщност като сме служили на Държавна сигурност, ние спасявахме Църквата по този метод.
Точно тези изказвания от тяхна страна ме предизвикаха да напиша книгата „ Пастори сътрудници на ДС” и да разкрия детайлности за тяхната активност като сътрудници на ДС”.
Гонението на евенгелистите от комунистическите репресивни институции е неоспорим факт. Ярък образец за това е ориста на свещеник Харалан Попов – „ страдалец на вярата”, на чието име наскоро бе кръстена улица в централен столичен регион. На фона на неговата биография си е напряко светотаство да се четат доносите на пасторите, архивирани от Комисията по досиетата.
Пастор Пилев разясни, че с Решение №333/20.03.2012г. Комисията по досиетата афишира свещеник Теодор Ангелов за сътрудник на Държавна сигурност служил под псевдоним сътрудник Петров. Ангелов заявява, че в никакъв случай не е бил сътрудник на Държавна сигурност, само че не апелира решението на Комисията по досиетата.
„ През 2013 година разгласих книгата си “Пастори сътрудници на ДС”, където изложих разкрити документи от Комисията, които по неоспорим метод удостоверяват агентурната принадлежност на Теодор Ангелов. Последва публикация в Евангелски вестник от негова страна с квалифицикации с обидни за мен прилагателни. След като Ангелов отхвърли да поеме отговорност и да се извини за публикацията си, въпросът бе отправен до съда. В съда Т.Ангелов съобщи, че в никакъв случай не е бил сътрудник на ДС”, разяснява още свещеник Пилев, чиято единствена виновност е, че е решил да повдигне завесата и да каже истината.
С решението си по гр.д.72015/2014г. СРС приема, че Теодор Ангелов фактически е бил помощник и сътрудник на Държавна сигурност до 1982 година
Това решение обаче през днешния ден се апелира пред Софийски градски съд.
„ Очаквам съдиите на Софийски градски съд да потвърдят решението на СРС, както и чакам, че Т. Ангелов ще спре да отхвърля и опровергава фактологическата истина и като Божи чиновник може да признае грешката си и да помоли Бога и миряните за амнистия, че е служил на система, която е гонила и преследвала вярата и Църквата”, изрази своите очаквания за развоя на този прекомерно всемирски скандал свещеник Ангел Пилев.
За всички нас обаче остават въпроси с горчив привкус за цената на истината, за безграничността на наглостта и фалша и най-много - какъв брой е значимо да си наясно кой те води във вярата ти?
Книгата на свещеник Ангел Пилев излезе преди време и е писмено обоснована с обстоятелства, открити и оповестени от Комисията по досиетата. Тя е прелюбопитно четиво, показващо по какъв начин някои от хората, които са призвани да водят във вярата своите, са и доносничели за тях. Това като похлупак на гоненията и репресиите, на които евангелистите са били подложени от тоталитарния режим. Книгата е симптоматична за размера на покварата в обществото ни, разстлала се даже в средите на пастори – евангелисти, призвани да проповярдват Божието слово и добродетели. Ама някои - не и да ги съблюдават.
Питам разобличителя на доносниците - свещеник Ангел Пилев, какво го предизвика да напише тази книга?
„ Откровенно казано, нямах желание да пиша книга по този въпрос, до момента в който през месец март 2012 година Комисията по досиетата не оповести имената на водещи пастори, които са сътрудничили на Държавна сигурност. Станахме очевидци на отказване на това решение и оборване на обстоятелствата, което се състоеше от заявления и изказвания, само че не беше подкрепено от никакви обстоятелства, с цел да бъде оборено решението на Комисията по досиетата. Тогава взех решение за себе си да се срещна с тези документи и отделих време да ги изчета и проуча в читалнята на Комисията. Междувремено осветените като сътрудници пастори започнаха да пишат заявления и пояснения, които мога да обобщя с няколко изказвания:
Никога не сме били сътрудници на Държавна сигурност,
Не сме били сътрудници, а жертви на Държавна сигурност
Ако сме подавали информации, то е било безвредна и никому невредяща.
Всъщност като сме служили на Държавна сигурност, ние спасявахме Църквата по този метод.
Точно тези изказвания от тяхна страна ме предизвикаха да напиша книгата „ Пастори сътрудници на ДС” и да разкрия детайлности за тяхната активност като сътрудници на ДС”.
Гонението на евенгелистите от комунистическите репресивни институции е неоспорим факт. Ярък образец за това е ориста на свещеник Харалан Попов – „ страдалец на вярата”, на чието име наскоро бе кръстена улица в централен столичен регион. На фона на неговата биография си е напряко светотаство да се четат доносите на пасторите, архивирани от Комисията по досиетата.
Пастор Пилев разясни, че с Решение №333/20.03.2012г. Комисията по досиетата афишира свещеник Теодор Ангелов за сътрудник на Държавна сигурност служил под псевдоним сътрудник Петров. Ангелов заявява, че в никакъв случай не е бил сътрудник на Държавна сигурност, само че не апелира решението на Комисията по досиетата.
„ През 2013 година разгласих книгата си “Пастори сътрудници на ДС”, където изложих разкрити документи от Комисията, които по неоспорим метод удостоверяват агентурната принадлежност на Теодор Ангелов. Последва публикация в Евангелски вестник от негова страна с квалифицикации с обидни за мен прилагателни. След като Ангелов отхвърли да поеме отговорност и да се извини за публикацията си, въпросът бе отправен до съда. В съда Т.Ангелов съобщи, че в никакъв случай не е бил сътрудник на ДС”, разяснява още свещеник Пилев, чиято единствена виновност е, че е решил да повдигне завесата и да каже истината.
С решението си по гр.д.72015/2014г. СРС приема, че Теодор Ангелов фактически е бил помощник и сътрудник на Държавна сигурност до 1982 година
Това решение обаче през днешния ден се апелира пред Софийски градски съд.
„ Очаквам съдиите на Софийски градски съд да потвърдят решението на СРС, както и чакам, че Т. Ангелов ще спре да отхвърля и опровергава фактологическата истина и като Божи чиновник може да признае грешката си и да помоли Бога и миряните за амнистия, че е служил на система, която е гонила и преследвала вярата и Църквата”, изрази своите очаквания за развоя на този прекомерно всемирски скандал свещеник Ангел Пилев.
За всички нас обаче остават въпроси с горчив привкус за цената на истината, за безграничността на наглостта и фалша и най-много - какъв брой е значимо да си наясно кой те води във вярата ти?
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ