Днес искаме да ви вдъхновим с прекрасното стихотворение на голямата

Днес желаеме да ви вдъхновим с прелестното стихотворение на огромната българска поетеса Станка Пенчева. Думите ѝ ни карат да се замислим и ни припомнят за полезности, които все по-често ни се костват от дълго време забравени.

Без повече предисловия, просто четете...

***

Не съм ограбена, опустошена.
Нима се свършва огънят.
тъй като някого е грял?
Нима пресекват изборите чисти,
тъй като някой ожаднял
е дълго пил
и тръгнал си, безгрижно е свалил
във кладенчето камъни и листи?
Избистри се душата ми.
Изтласка
мътното и гнилото.
И бликат отново водите ласкави
с предходна мощ.
Не се прости.
Но се надживява.
Ако на тоя свят
са вземали от тебе –
значи си богат.
А взелият е безпаричен.