Слънчевата любовница. Кога слънчогледът дойде в България
Днес гледаме на олиото като на неделима част от българския обичай. А самата процедура на готвенето с олио се възприема като идеща от незапомнени времена. Това обаче надалеч не е по този начин, написа историкът Стефан Дечев. Кога слънчогледът идва в България?
В десетилетията преди Първата международна война популацията в България задоволява потребностите си от мазнини основно посредством свинска мехлем, говежда и овча тлъстина. Употребява се още и растителна лой от орехи и сусам. Единствено по-състоятелният и състоятелен пласт употребява зехтин.
Всъщност в тези близо четири десетилетия от основаването на модерната българска страна през 1879 година до края на войните през 1918 година слънчогледовото масло мъчно си пробиват път.
Доста от дълго време обаче експерти в растениевъдството виждат, че сходно на фасула, който леко позволява универсалната потребност на популацията от белтъчини, по този начин и слънчогледът спомага за задоволяването с нужните мазнини.
Началото на „ слънчевата държанка “
С оглед на потреблението му за декорация и приложимост на семките му в печено положение, самият слънчоглед е пренесен в страната от български градинари, завръщащи се от Руската империя, още в края на 19 век .
Слънчогледът е пренесен в България от български градинари, завръщащи се от Руската империя, в края на 19 век
Твърде рано идва и информация за появилото се слънчогледово масло и неговото възходящо произвеждане и значение там. Още през 1893 година в. „ Домашен другар “ оповестява на българската читателска аудитория по какъв начин в Русия слъногледовото масло към този момент е изместило дървеното и е налице опция за развиване на сходна индустрия и в България. В страната експерти са наясно по какъв начин в Русия с изключение на за масло, слънчогледът се употребява от бедното население за подмяна на орехи и плодове, а огромните съветски маслени заводи вършат експорт на слънчогледово масло и за България.
Първите опити със слънчогледовата просвета в България са направени през 1903 г . в „ Образцов чифлик ” край Русе, само че без да се стига до значителното му разпространяване. По това време и основани по сходство на Германия така наречен райфайзенови сдружения вкарват обработката на рапицата и слънчогледа като маслодайни растения.
До Балканските войни (1912-13 г.) и Първата международна война (1914-1918 г.) обаче развъждането на слънчогледа е напълно любителско и изцяло инцидентно. Известен е само като градинско растение и е лишен от стопанско значение. По градини и бостани се сее по-скоро за декорация, а децата към този момент начеват да ядат семената му. Но даже и използването му в печено положение е към момента прекомерно незначителна.
В самите аграрни статистики към момента културата на слънчогледа не се загатва въобще. На някои места в България е прочут под името „ слънчева държанка ”. В началото на века даже Елин Пелин издава литературно списание носещо очевидно само към момента единствено поетичното име „ Слънчоглед “.
Налагането на слънчогледа след войните
Годините на войните през второто десетилетие на века са съдбоносни за налагането на слънчогледа. Със започването им България е принудена да прекъсне комерсиалните си връзки със страни, от които се доставя с растителни масла.
При изхранването на армията и популацията се усеща остра липса на мазнини. Първоначално е изработен е опит тя да бъде задоволена посредством разширение развъждането на прасета
При изхранването на армията и популацията се усеща остра липса на мазнини. Първоначално е изработен е опит тя да бъде задоволена посредством разширение развъждането на прасета, само че този прийом не съумява да задоволи всички потребности и усети.
Неуспешни се оказват и опитите с въвеждането на нови маслодайни растения като мак, рапица и други. Това води до бързо разширение на сеенето на слънчогледи, и то като индустриална просвета.
Ролята на военните години акцентира и Лука Йоцов, пишейки през 1933 година: „ Помогна и събитието, че нашият земеделец като боец прошари съвсем целия Балкански полуостров, научи се да култивира маслодайни растения, тип маслобойни, изключително в северна Добруджа, работи дори в такива. В резултат освен през войната, само че изключително след нея, производството на маслодайни семена се доста ускори, примитивни маслобойни се появиха в огромен брой по села и градове из цялата съвсем страна. “
И още: „ Голяма част от мъжкото население, като бойци през тригодишната война, се бе привикнало на по-друг хранителен режим, който режим след войната биде пренесен в семействата. “
Първите „ маслени заводи “ и недоверието към всичко ново
В първите следвоенни години слънчогледът се появява внезапно в всеобщи размери. Още първите резултати предизвикват земеделците и сеенето на слънчоглед прекомерно бързо нараства като се основават и кооперативни маслени заводи, които да преработват семената на място.
В началото на 20-те години измежду селяните – като при всяко изобретение – е налице и известно съмнение към слънчогледа
Разбира се, в непосредственото начало на 20-те години измежду селяните – като при всяко изобретение – е налице и известно съмнение. Дори през лятото на 1922 година се пуска слух, че слънчогледът бил причина за сушата, а Министерството на земеделието сякаш било издало заповед да не се сее повече слънчоглед. Специалисти окачествяват пуснатите клюки като „ национална елементарност ” и акцентират даже способността на слънчогледа да пресушава и оздравява мочурливите и блатисти местности, предизвикващи малария и други заболявания.
Отглежданият слънчоглед обаче бързо прави непотребен още при започване на 20-те вноса на 5-6 млн. кг годишно масло за ястие. Расте и броят на добре конфигурираните заводи, а в доста села към 1922-23 година и маслобойни. Въвеждането на слънчогледа и маслото още през 20-те взема решение казуса с мазнините. То разрешава увеличение на износа на прасета за чужбина, както и експорт на остатъците от самия слънчоглед. През идващите години това ще докара и до прекомерно сензитивно понижаване на вноса от маслинено, памучно и фастъчено масло.
Пълното владичество на олиото
Културата на слънчогледа бързо подхожда на популацията, защото елементарно и на ниска цена го доставя с нужните и изчезнали му до войните мазнини. Освен това производството на растително масло посредством маслобойни съоръжения не е обвързвано с огромни вложения. Поради високата цена на примитивно полученото кюспе (страничен артикул при производството на растителни масла от маслодайни растения- бел. ред.) маслобойната не изисква още никакви пари от производителя на слънчогледово семе против маслото. Наличието пък на маслобойни на доста места в страната освобождава селянина и от транспортни разноски.
Докато през 1920 година площта засята със слънчоглед е 4882 хектара, през 1934 година тя е към този момент 107 606 хектара
Въпреки огромното разпространяване, което получава още при започване на 20-те, редица експерти считат, че слънчогледът е прекомерно доходна просвета и би трябвало да се популяризира още повече. Затова и през идващите години развъждането му бележи един стремглав напредък. Докато през 1920 година площта засята със слънчоглед е 4882 хектара , през 1934 г . тя е към този момент 107 606 хектара . Снабдяването на популацията с мазнини се оказва толкоз съдбоносно, че то води до продължение развъждането на слънчогледа макар видяното голямо изтощение на почвата, върху която той пораства.
До 1925 година по-малко внимание се отделя на производството на трайна и качествена стока от растителното масло. Придирчиви потребители стартират да я търсят от външния пазар и това ускорява вноса на качествени масла още след 1920 година Това пък кара български производители да рационализират още повече производството си с цел да реализиран повишение на качеството и намаляване на вноса още при започване на 30-те.
В средата на 30-те изследователката на храненето Христина Мочева отбелязва използването на слънчогледово масло на процедура във всички селски семейства. Поради ниската си цена олиото съвсем напълно замества в доста семейства животинската лой.
В края пък на 30-те години олиото е най-употребявано от всички растителни масла измежду българските селяни
В края пък на 30-те години още веднъж Хр. Мочева стига до безапелационното умозаключение, че олиото е най-употребявано от всички растителни масла измежду българските селяни, като почти 1/3 от него се доставя посредством пазара. Разбира се, друга е картината в царския замък. По документите на интендантството през днешния ден откривателят може да види много сериозното зареждане на двореца с маслини и зехтин, както френски, по този начин и испански от къща „ Карбонел&Со. ”, Кордоба. Доста по-рядка е доставката на олио.
Олиото и българския обичай
Учудващо е по какъв начин за някакви си десетина години олиото става в действителност част от българския обичай и всекидневна просвета. Дори и столичанчето Петър Мирчев си спомня междувоенните години и присъщите даже за София филии намазани с олио, сол и червен пипер като част от улиците на огромния град изпълнен с малчугани.
Както през 30-те, по този начин и по-късно полетът на общественото въображение преглежда олиото като някаква надали не стародавна българска просвета. И самата процедура на готвенето с олио се възприема като идеща от незапомнени времена. Но даже и през 30-те години редица създатели си дават сметка, че слънчогледът е „ напълно ново културно растение в България ”, „ относително ново ”. Знаейки прелестно, че той е въведен в страната „ неотдавна ”, те са уверени и в това по какъв начин смисъла му за стопанството въпреки всичко е към този момент „ голямо ”.
Поетът Никола Вапцаров също не пропуща да спомене продукта като насъщна нужда своята „ Селска хроника “. Изглежда той нито е наясно с живота в Русия, нито с предишното на слънчогледа и олиото в България:
Та споделям аз,
тъй като няма
олио
и хлябът е
от тъгата по-чер,
един е лозунга:
Терора долу!
Съюз със Съюз на съветските социалистически републики!
Определено митологията за олиото като неделима част от българския обичай през 30-те е към този момент построена.
Ето за какво през 1939 година аграрният експерт Л. Градинаров написа: „ Така или другояче към този момент 20 години след въвеждането на слънчогледа мнозина у нас не ще повярват, в случай че им се каже, че това растение е напълно ново за нашата страна. Такава е силата на навика, провокиран от потребността. ”
През комунизма
Наложено през 20-те и 30-те години, олиото претърпява всичките десетилетия на комунистическото ръководство и не е сменено по мащабите на своята приложимост с друга лой.
То е насъщно за живота и в бедния като цяло интервал на 50-те години. Ето за какво е и обект на обири заради липса на доста артикули от първа нужда. На откривателя на престъпната престъпност в годините на социализма Стефан Иванов изискуем откритието на информация по отчетността по регистрация на закононарушения от общ темперамент от Първо районно ръководство на МВР-София, осъществена на 5 декември 1959 година, където се загатва: „ В доклад о.р. Вучков донася, че лицето Ц. П. влезнала в бакалия на „ Аксаков “ за покупки и направила опит да открадне една бутилка с олио. Същата обаче била видяна от жителите, които извикали полицай. “
За разлика от страните произвеждащи зехтин където след 50-тре използването му става всеобща, то България, Украйна и други като тях си остават страни на слънчогледовото олио. Неслучайно италианският филм на Виторио де Сика носи заглавието „ Слънчогледи “ (Марчело Мастрояни, София Лорен, Людмила Савелиева). Дошлите от страна на зехтина като Италия са изумени от големите полета със слънчоглед в тогавашна руска Украйна. За едни той продължава да бъде лирика, за други част от суровия обичай и изхранването.
Постепенното изместване на слънчогледовото олио е феномен на прехода, и той най-много на времето след влизането на страната ни в Европейския съюз, и за част от българската емиграция. Значението на слънчогледа обаче и създадената от него лой за значително българи продължава и през днешния ден да е значима.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
В десетилетията преди Първата международна война популацията в България задоволява потребностите си от мазнини основно посредством свинска мехлем, говежда и овча тлъстина. Употребява се още и растителна лой от орехи и сусам. Единствено по-състоятелният и състоятелен пласт употребява зехтин.
Всъщност в тези близо четири десетилетия от основаването на модерната българска страна през 1879 година до края на войните през 1918 година слънчогледовото масло мъчно си пробиват път.
Доста от дълго време обаче експерти в растениевъдството виждат, че сходно на фасула, който леко позволява универсалната потребност на популацията от белтъчини, по този начин и слънчогледът спомага за задоволяването с нужните мазнини.
Началото на „ слънчевата държанка “
С оглед на потреблението му за декорация и приложимост на семките му в печено положение, самият слънчоглед е пренесен в страната от български градинари, завръщащи се от Руската империя, още в края на 19 век .
Слънчогледът е пренесен в България от български градинари, завръщащи се от Руската империя, в края на 19 век
Твърде рано идва и информация за появилото се слънчогледово масло и неговото възходящо произвеждане и значение там. Още през 1893 година в. „ Домашен другар “ оповестява на българската читателска аудитория по какъв начин в Русия слъногледовото масло към този момент е изместило дървеното и е налице опция за развиване на сходна индустрия и в България. В страната експерти са наясно по какъв начин в Русия с изключение на за масло, слънчогледът се употребява от бедното население за подмяна на орехи и плодове, а огромните съветски маслени заводи вършат експорт на слънчогледово масло и за България.
Първите опити със слънчогледовата просвета в България са направени през 1903 г . в „ Образцов чифлик ” край Русе, само че без да се стига до значителното му разпространяване. По това време и основани по сходство на Германия така наречен райфайзенови сдружения вкарват обработката на рапицата и слънчогледа като маслодайни растения.
До Балканските войни (1912-13 г.) и Първата международна война (1914-1918 г.) обаче развъждането на слънчогледа е напълно любителско и изцяло инцидентно. Известен е само като градинско растение и е лишен от стопанско значение. По градини и бостани се сее по-скоро за декорация, а децата към този момент начеват да ядат семената му. Но даже и използването му в печено положение е към момента прекомерно незначителна.
В самите аграрни статистики към момента културата на слънчогледа не се загатва въобще. На някои места в България е прочут под името „ слънчева държанка ”. В началото на века даже Елин Пелин издава литературно списание носещо очевидно само към момента единствено поетичното име „ Слънчоглед “.
Налагането на слънчогледа след войните
Годините на войните през второто десетилетие на века са съдбоносни за налагането на слънчогледа. Със започването им България е принудена да прекъсне комерсиалните си връзки със страни, от които се доставя с растителни масла.
При изхранването на армията и популацията се усеща остра липса на мазнини. Първоначално е изработен е опит тя да бъде задоволена посредством разширение развъждането на прасета
При изхранването на армията и популацията се усеща остра липса на мазнини. Първоначално е изработен е опит тя да бъде задоволена посредством разширение развъждането на прасета, само че този прийом не съумява да задоволи всички потребности и усети.
Неуспешни се оказват и опитите с въвеждането на нови маслодайни растения като мак, рапица и други. Това води до бързо разширение на сеенето на слънчогледи, и то като индустриална просвета.
Ролята на военните години акцентира и Лука Йоцов, пишейки през 1933 година: „ Помогна и събитието, че нашият земеделец като боец прошари съвсем целия Балкански полуостров, научи се да култивира маслодайни растения, тип маслобойни, изключително в северна Добруджа, работи дори в такива. В резултат освен през войната, само че изключително след нея, производството на маслодайни семена се доста ускори, примитивни маслобойни се появиха в огромен брой по села и градове из цялата съвсем страна. “
И още: „ Голяма част от мъжкото население, като бойци през тригодишната война, се бе привикнало на по-друг хранителен режим, който режим след войната биде пренесен в семействата. “
Първите „ маслени заводи “ и недоверието към всичко ново
В първите следвоенни години слънчогледът се появява внезапно в всеобщи размери. Още първите резултати предизвикват земеделците и сеенето на слънчоглед прекомерно бързо нараства като се основават и кооперативни маслени заводи, които да преработват семената на място.
В началото на 20-те години измежду селяните – като при всяко изобретение – е налице и известно съмнение към слънчогледа
Разбира се, в непосредственото начало на 20-те години измежду селяните – като при всяко изобретение – е налице и известно съмнение. Дори през лятото на 1922 година се пуска слух, че слънчогледът бил причина за сушата, а Министерството на земеделието сякаш било издало заповед да не се сее повече слънчоглед. Специалисти окачествяват пуснатите клюки като „ национална елементарност ” и акцентират даже способността на слънчогледа да пресушава и оздравява мочурливите и блатисти местности, предизвикващи малария и други заболявания.
Отглежданият слънчоглед обаче бързо прави непотребен още при започване на 20-те вноса на 5-6 млн. кг годишно масло за ястие. Расте и броят на добре конфигурираните заводи, а в доста села към 1922-23 година и маслобойни. Въвеждането на слънчогледа и маслото още през 20-те взема решение казуса с мазнините. То разрешава увеличение на износа на прасета за чужбина, както и експорт на остатъците от самия слънчоглед. През идващите години това ще докара и до прекомерно сензитивно понижаване на вноса от маслинено, памучно и фастъчено масло.
Пълното владичество на олиото
Културата на слънчогледа бързо подхожда на популацията, защото елементарно и на ниска цена го доставя с нужните и изчезнали му до войните мазнини. Освен това производството на растително масло посредством маслобойни съоръжения не е обвързвано с огромни вложения. Поради високата цена на примитивно полученото кюспе (страничен артикул при производството на растителни масла от маслодайни растения- бел. ред.) маслобойната не изисква още никакви пари от производителя на слънчогледово семе против маслото. Наличието пък на маслобойни на доста места в страната освобождава селянина и от транспортни разноски.
Докато през 1920 година площта засята със слънчоглед е 4882 хектара, през 1934 година тя е към този момент 107 606 хектара
Въпреки огромното разпространяване, което получава още при започване на 20-те, редица експерти считат, че слънчогледът е прекомерно доходна просвета и би трябвало да се популяризира още повече. Затова и през идващите години развъждането му бележи един стремглав напредък. Докато през 1920 година площта засята със слънчоглед е 4882 хектара , през 1934 г . тя е към този момент 107 606 хектара . Снабдяването на популацията с мазнини се оказва толкоз съдбоносно, че то води до продължение развъждането на слънчогледа макар видяното голямо изтощение на почвата, върху която той пораства.
До 1925 година по-малко внимание се отделя на производството на трайна и качествена стока от растителното масло. Придирчиви потребители стартират да я търсят от външния пазар и това ускорява вноса на качествени масла още след 1920 година Това пък кара български производители да рационализират още повече производството си с цел да реализиран повишение на качеството и намаляване на вноса още при започване на 30-те.
В средата на 30-те изследователката на храненето Христина Мочева отбелязва използването на слънчогледово масло на процедура във всички селски семейства. Поради ниската си цена олиото съвсем напълно замества в доста семейства животинската лой.
В края пък на 30-те години олиото е най-употребявано от всички растителни масла измежду българските селяни
В края пък на 30-те години още веднъж Хр. Мочева стига до безапелационното умозаключение, че олиото е най-употребявано от всички растителни масла измежду българските селяни, като почти 1/3 от него се доставя посредством пазара. Разбира се, друга е картината в царския замък. По документите на интендантството през днешния ден откривателят може да види много сериозното зареждане на двореца с маслини и зехтин, както френски, по този начин и испански от къща „ Карбонел&Со. ”, Кордоба. Доста по-рядка е доставката на олио.
Олиото и българския обичай
Учудващо е по какъв начин за някакви си десетина години олиото става в действителност част от българския обичай и всекидневна просвета. Дори и столичанчето Петър Мирчев си спомня междувоенните години и присъщите даже за София филии намазани с олио, сол и червен пипер като част от улиците на огромния град изпълнен с малчугани.
Както през 30-те, по този начин и по-късно полетът на общественото въображение преглежда олиото като някаква надали не стародавна българска просвета. И самата процедура на готвенето с олио се възприема като идеща от незапомнени времена. Но даже и през 30-те години редица създатели си дават сметка, че слънчогледът е „ напълно ново културно растение в България ”, „ относително ново ”. Знаейки прелестно, че той е въведен в страната „ неотдавна ”, те са уверени и в това по какъв начин смисъла му за стопанството въпреки всичко е към този момент „ голямо ”.
Поетът Никола Вапцаров също не пропуща да спомене продукта като насъщна нужда своята „ Селска хроника “. Изглежда той нито е наясно с живота в Русия, нито с предишното на слънчогледа и олиото в България:
Та споделям аз,
тъй като няма
олио
и хлябът е
от тъгата по-чер,
един е лозунга:
Терора долу!
Съюз със Съюз на съветските социалистически републики!
Определено митологията за олиото като неделима част от българския обичай през 30-те е към този момент построена.
Ето за какво през 1939 година аграрният експерт Л. Градинаров написа: „ Така или другояче към този момент 20 години след въвеждането на слънчогледа мнозина у нас не ще повярват, в случай че им се каже, че това растение е напълно ново за нашата страна. Такава е силата на навика, провокиран от потребността. ”
През комунизма
Наложено през 20-те и 30-те години, олиото претърпява всичките десетилетия на комунистическото ръководство и не е сменено по мащабите на своята приложимост с друга лой.
То е насъщно за живота и в бедния като цяло интервал на 50-те години. Ето за какво е и обект на обири заради липса на доста артикули от първа нужда. На откривателя на престъпната престъпност в годините на социализма Стефан Иванов изискуем откритието на информация по отчетността по регистрация на закононарушения от общ темперамент от Първо районно ръководство на МВР-София, осъществена на 5 декември 1959 година, където се загатва: „ В доклад о.р. Вучков донася, че лицето Ц. П. влезнала в бакалия на „ Аксаков “ за покупки и направила опит да открадне една бутилка с олио. Същата обаче била видяна от жителите, които извикали полицай. “
За разлика от страните произвеждащи зехтин където след 50-тре използването му става всеобща, то България, Украйна и други като тях си остават страни на слънчогледовото олио. Неслучайно италианският филм на Виторио де Сика носи заглавието „ Слънчогледи “ (Марчело Мастрояни, София Лорен, Людмила Савелиева). Дошлите от страна на зехтина като Италия са изумени от големите полета със слънчоглед в тогавашна руска Украйна. За едни той продължава да бъде лирика, за други част от суровия обичай и изхранването.
Постепенното изместване на слънчогледовото олио е феномен на прехода, и той най-много на времето след влизането на страната ни в Европейския съюз, и за част от българската емиграция. Значението на слънчогледа обаче и създадената от него лой за значително българи продължава и през днешния ден да е значима.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ