България продължава да е космическа държава след четири десетилетия от полета на Георги Иванов
Днес е значима дата за България – на този ден през 1979 година излетява галактическият транспортен съд “Союз 33 ” с двучленен екипаж, състоящ се от пълководец Николай Рукавишников и Георги Иванов, който е първият български космонавт. Мисията на двамата: да се скачат с орбиталната галактическа станция “Салют 6 ”. Сигурен съм, че през днешния ден полетът ще бъде преповторен и препотретен от всички съществени български медии, които ще отразят за неуспеха на кораба да се скачи със станцията, за неуспеха на научната задача и за стръмното, само че сполучливо балистично втурване, благодарение на което Иванов и Рукавишников се избавят. И има за какво полетът да бъде отразен още веднъж – това е подвиг, пред който няма по какъв начин да не се преклоним.
Днес България към този момент няма пилотирани полети – нашата пилотирана космонавтика завършва с изстрелването на втория ни космонавт Александър Александров до “Мир ”, като този път всички планувани опити са сполучливи. Въпреки това аз ще употребявам обстоятелството да припомня, че България се още има триумфи в космоса и това продължава до ден сегашен.
Благодарение на програмата “Интеркосмос ” ние ставаме галактическа страна дълго време преди полета на Иванов – на 30-ти ноември 1972 година, когато излетява спътникът “Интеркосмос-8 ” с прибора “П-2 ” – това е първият галактически инструмент, създаден напълно от български учени. С изстрелването му България става 18-тата страна, провела опит в космоса. От този миг насетне стартира славно присъединяване на български откриватели в разнообразни галактически планове. България ефективно работи по няколко междупланетни стратегии – наши откриватели оказват помощ в реализацията на роботизираните задачи “Вега ”, които през 1984 година се насочат да учат Венера и Халеевата комета. Българи оказват помощ и при създаването на “Фобос 2 ”, като вземат участие в основаването на камерите, снимали първите детайлни фотоси на марсианската луна Фобос.
Участието в междупланетните проучвания продължава до ден сегашен. През 2016 година от космодрума Байконур в Казахстан излетява взаимната задача сред Европа и Русия “ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър ”. На борда ѝ до момента, в орбита към Марс, продължава да работи приборът “Люлин-МО ”, създаден от експерти в ИКИТ на Българска академия на науките. А пък следващата година следва излитането на втората задача от стратегия “ЕкзоМарс ”, която ще се състои от съветска спускаема платформа “Казачок ” и европейски марсоход “Роузалинд Франклин ”. На борда на платформата ще е инсталиран инструментът “Люлин-МЛ ”, който може да се трансформира в първата българска машина, достигнала до самата повърхнина на Червената планета.
Развитието на частната космонавтика не подминава и България. Освен изстрелването на BulgariaSat-1, което е извършено на 23-ти юли 2017 година, през 2018 година е изстрелян спътникът EnduroSat One, основан от българската компания EnduroSat. Това е първият наш сателит, основан по стандарта CubeSat, който докара до същинска гражданска война в спътникостроенето през последните две десетилетия.
Всичко това демонстрира, че българското присъединяване в галактически начинания напълно не е залязло!
И въпреки всичко допускам, че мнозина биха задали въпроса: по кое време най-накрая ще имаме трети български космонавт? И до момента в който наподобява, че страната ни вероятно няма да се ангажира, аз не считам, че тази врата е закрита. Това може да стане по две линии – едната е по линията на Европейската галактическа организация (ЕКА). Към сегашния миг ние сме европейска кооперираща страна, само че в бъдеще, когато станем пълновръстен член, родни кандидат-астронавти ще могат да вземат участие в Европейския астронавтски корпус.
Втората опция е българин да полети на частен галактически транспортен съд – освен това не е наложително да е като откривател, а като екскурзиант. Така да вземем за пример Унгария има освен космонавта Берталан Фаркаш от стратегия “Интеркосмос ”, само че и Чарлз Симони, който е летял до МКС на свои разходи. Нека да припомня, че понастоящем се работи по нови частни галактически кораби като “СпейсШипТу ” на Върджин Галактик, “Ню Шепърд ” на Блу Ориджин и “Крю Драгън ” на СпейсЕкс, които разрешават позволяват провеждането на галактически пътешествия за доста по-ниска цена. Възможно е в близко бъдеще да полети нов земляк в космоса на борда на такъв транспортен съд.
