Днес е ден, в който е забранено да бъдем твърде

Днес е ден, в който е неразрешено да бъдем прекомерно съществени. Да, чакат ни десетки задания. Да, належащо е да бъдем доста значими в очите на другите и виновни в своите лични. Да, какво ли друго ни остава?

А за какво да не се опитаме да се посмеем тази седмица, да погледнем с усмивка на другояче толкоз жизненоважните неща в всекидневието ни? Със сигурност ще ни поолекне от товара на значимостта. Тя принуждава разсъдъка да търси комплицирани решения за елементарни проблеми. Вътрешната значимост убеждава разсъдъка, че е разумен и взема единственото вярно за него решение.

А в действителност, съвсем всички проблеми, изключително дребните, се вземат решение от единствено себе си, стига ние да не пречим на естественото течение на разновидности.

Чувството за комизъм сигурно би ни помогнало да си изработим навика да търсим най-простия вид за решение на проблемите.

Сложете нещо жълто, цвете в косите или на ревера и наложително необятна усмивка на инат на целия кисел свят. Пожелайте „ Добро утро! “ на потъналия в тежки мисли комшия. Дайте път на кръстовището, където вие сте с преимущество... и по този начин на всяка последваща крачка, през целия ден... и, току виж, сте позабравили за сериозността и значимостта на живота.

Добре пристигнали в седмицата на жълтата, усмихната лекост:)