Още пари за здраве! Добре, ама не за бездушни чиновници
Днес депутатите се събраха изключително поради бюджета на здравната каса за идната година. Предвижда се над 500 милиона лв. от общите ни пари да се влеят в нещо, което за множеството българи е като каца без дъно. Но най-болният проблем в тази система, която с лекост може да разболее и здрав човек, е бездушното, цинично и високомерно чиновническо отношение, което хората получават в лечебните заведения и в НЗОК.
Преди шест дни, на 21 ноември, умря нашата колежка Албена Ивайлова, покосена от тежко онкологично заболяване. Политикът Гроздан Караджов показа пред „ Новини.бг.” нейн текст, написан от първо лице единствено преди 1 година. Караджов провежда акция за набиране на средства за подкрепяне на развъждането на Али, осиновената дъщеричка на Албена, която още веднъж осиротя. Ето мнението, изразено приживе във ФБ, от една пациентка за здравната каса, която всички ние зареждаме през бюджета:
"НЗОК е събирателният облик на отвратителното в страната
Здравноосигурителната каса, а не Народното събрание, е сборен облик на отвратителното в българската страна. Здравноосигурителната каса е добре смазана машина за оскърбление на достолепието и съсипване на здравето на хората. Същите, с чиито пари тази каса съществува. Тя дотам е проникната от цинизъм, безхаберие и чиновническа надменност, че даже портиерът се държи като гаулайтер. Служителките, които контактуват с пациентите, са едни - подписвам се под това - от най-невъзпитаните, груби, мрачни и елементарни същества, които може да срещнете. Вече сънувам като призрачен сън обеления лак на ноктите им, стърчащите на фъндъци коси в тупирани прически и торбичките със колбас, мляко и домати, с които дефилират пред чакащите ги часове наред заболели.
Знаете ли какво съставлява чакалнята на Районната здравноосигурителна каса на София град - нещо като преддверие на морга, в случай че се съди по осветлението и запуснатостта. Плюс няколко натъпкани до стените пейки, където с отговорен тип се свиват 50-60 хронично заболели.
Знаете ли какво съставлява осведомителната им система - един чудноват замърсен уред за номерца. Знаете ли какъв брой брошури, осведомителни табла, указания и впрочем потребна информация за пациентите има в наличност в тази чакалня - николко, нищо, ниенте!
Тази каса съществува в лична паралелна дебилно-бюрократична действителност, която диктува на всеки шест месеца някакво нововъдение - лист, код, условие, подредба, майна-си-райна, каквото ще да е, единствено да могат да те върнат да си оправяш документите, с цел да се мъчиш, да си губиш времето, да се поболяваш и да се чувстваш незабележим и презрян. Понеже знам това, на всеки шест месеца, когато би трябвало да си възобновявам протокола, поглеждам на уеб страницата на касата - дали пък няма да написа какво ново би трябвало да донеса, нещо, с което да ме изненадат - и мен, и лекаря ми, някакъв пример, пояснение, облекчение. Не, настояща информация никаква. А и това, което е написано, е дело на някой с тежки информационни проблеми. И несъмнено, през днешния ден ме върнаха още веднъж. След два часа очакване. Заради липса на една цифра от едно число, което дори не е от новия код на новия ми протокол, който код е вярно изписан, според новите указания. Тази изчезнала цифра е на края на другояче тъкмо изписаната подредба на диагнозата ми. И казусът бил огромен, тъй като тази тъкмо цифра, видите ли, изяснява в кой тъкмо квадрант на гърдата ми е бил туморът, който е махнат преди близо две години?!
Разбира се, тази цифра няма никакво отношение към лекарството и лекуването ми, в този момент и вечно. Със сигурност няма и рационална причина, която да изясни за какво внезапно тази цифра би трябвало да се изписва. Даже няма рубрика, кутийка, квадратче за нея... Всичко е символика - успех на мракобесната страна над постоянно неверния и наказан да бърка в документите жител пациент! Не мога да ви опиша какво облекчение се разля върху физиономията на служителката, когато с нотка на садизъм ми сподели: "Ми, не може, госпожа, ще се върнете при онколога си. " Попитах я знае ли, че пред кабинета на всеки един онколог в България, във всеки един миг чакат най-малко 50 души. Отговорът: "Айде в този момент, не ми обяснявайте, че знаете ли аз какво мога да кажа?! " Попитах я единствено дали знае какво е да се лекуваш от рак на гърдата, като пожелах да не научи.
Тръгнах си, почувствах се още веднъж унизена и смачкана, макар че се бях заклела да не се усещам по този начин, поревах си... За следващ път се убедих, че тази страна не е за хора. Стиснах зъби. Казах си, че все в миналото ще има правдивост. Проверих си изчезналата цифра - оказа се 4. И на следващия ден отново изначало. "
За Албена и хиляди други като нея, към този момент няма на следващия ден, за жалост. Но за нас, оставащите да се борим с сходни бездушни службари, които зорлем хрантутим, към момента има.
Затова е повече от належащ необятен публичен диалог защо пилеят парите ни, предопределени за здраве. Според Евростат в България хората харчат и най-вече персонални средства, с изключение на посредством осигуровки, за здраве. Според скорошно изследване на една социологическа организация, 51 на 100 от интервюираните са споделили, че утвърждават разновидността за прекосяване на директна бюджетна прехрана, сходно на системата във Англия, където националната здравна работа финансира лечебните заведения през налозите. Подобен модел върви без здравна каса, е конкретизирано в оферти отговор. Т.е. множеството българи считат, че без касата, опазването на здравето ще е по-добро.
"Най-добрият вид е цялостна демонополизация на здравното обезпечаване. От това биха спечелили най-вече пациентите, тъй като ще могат сами да избират къде да отиде здравната им вноска. И когато фондовете бъдат сложени в обстановка да се борят за парите и избора им, хората ще получават и една по-добра грижа ", разяснява и ръководителят на Центъра за отбрана правата в опазването на здравето доктор Стойчо Кацаров. Според него е значимо да има конкуренция, от която да печелят най-вече потребителите.
Е, дали тогава няма да е повече от обикновено тези, които са заети с промени на болното ни опазване на здравето, да се съобразят с мнението на хората, някои от които безусловно са подложени на геноцид от системата?!
Преди шест дни, на 21 ноември, умря нашата колежка Албена Ивайлова, покосена от тежко онкологично заболяване. Политикът Гроздан Караджов показа пред „ Новини.бг.” нейн текст, написан от първо лице единствено преди 1 година. Караджов провежда акция за набиране на средства за подкрепяне на развъждането на Али, осиновената дъщеричка на Албена, която още веднъж осиротя. Ето мнението, изразено приживе във ФБ, от една пациентка за здравната каса, която всички ние зареждаме през бюджета:
"НЗОК е събирателният облик на отвратителното в страната
Здравноосигурителната каса, а не Народното събрание, е сборен облик на отвратителното в българската страна. Здравноосигурителната каса е добре смазана машина за оскърбление на достолепието и съсипване на здравето на хората. Същите, с чиито пари тази каса съществува. Тя дотам е проникната от цинизъм, безхаберие и чиновническа надменност, че даже портиерът се държи като гаулайтер. Служителките, които контактуват с пациентите, са едни - подписвам се под това - от най-невъзпитаните, груби, мрачни и елементарни същества, които може да срещнете. Вече сънувам като призрачен сън обеления лак на ноктите им, стърчащите на фъндъци коси в тупирани прически и торбичките със колбас, мляко и домати, с които дефилират пред чакащите ги часове наред заболели.
Знаете ли какво съставлява чакалнята на Районната здравноосигурителна каса на София град - нещо като преддверие на морга, в случай че се съди по осветлението и запуснатостта. Плюс няколко натъпкани до стените пейки, където с отговорен тип се свиват 50-60 хронично заболели.
Знаете ли какво съставлява осведомителната им система - един чудноват замърсен уред за номерца. Знаете ли какъв брой брошури, осведомителни табла, указания и впрочем потребна информация за пациентите има в наличност в тази чакалня - николко, нищо, ниенте!
Тази каса съществува в лична паралелна дебилно-бюрократична действителност, която диктува на всеки шест месеца някакво нововъдение - лист, код, условие, подредба, майна-си-райна, каквото ще да е, единствено да могат да те върнат да си оправяш документите, с цел да се мъчиш, да си губиш времето, да се поболяваш и да се чувстваш незабележим и презрян. Понеже знам това, на всеки шест месеца, когато би трябвало да си възобновявам протокола, поглеждам на уеб страницата на касата - дали пък няма да написа какво ново би трябвало да донеса, нещо, с което да ме изненадат - и мен, и лекаря ми, някакъв пример, пояснение, облекчение. Не, настояща информация никаква. А и това, което е написано, е дело на някой с тежки информационни проблеми. И несъмнено, през днешния ден ме върнаха още веднъж. След два часа очакване. Заради липса на една цифра от едно число, което дори не е от новия код на новия ми протокол, който код е вярно изписан, според новите указания. Тази изчезнала цифра е на края на другояче тъкмо изписаната подредба на диагнозата ми. И казусът бил огромен, тъй като тази тъкмо цифра, видите ли, изяснява в кой тъкмо квадрант на гърдата ми е бил туморът, който е махнат преди близо две години?!
Разбира се, тази цифра няма никакво отношение към лекарството и лекуването ми, в този момент и вечно. Със сигурност няма и рационална причина, която да изясни за какво внезапно тази цифра би трябвало да се изписва. Даже няма рубрика, кутийка, квадратче за нея... Всичко е символика - успех на мракобесната страна над постоянно неверния и наказан да бърка в документите жител пациент! Не мога да ви опиша какво облекчение се разля върху физиономията на служителката, когато с нотка на садизъм ми сподели: "Ми, не може, госпожа, ще се върнете при онколога си. " Попитах я знае ли, че пред кабинета на всеки един онколог в България, във всеки един миг чакат най-малко 50 души. Отговорът: "Айде в този момент, не ми обяснявайте, че знаете ли аз какво мога да кажа?! " Попитах я единствено дали знае какво е да се лекуваш от рак на гърдата, като пожелах да не научи.
Тръгнах си, почувствах се още веднъж унизена и смачкана, макар че се бях заклела да не се усещам по този начин, поревах си... За следващ път се убедих, че тази страна не е за хора. Стиснах зъби. Казах си, че все в миналото ще има правдивост. Проверих си изчезналата цифра - оказа се 4. И на следващия ден отново изначало. "
За Албена и хиляди други като нея, към този момент няма на следващия ден, за жалост. Но за нас, оставащите да се борим с сходни бездушни службари, които зорлем хрантутим, към момента има.
Затова е повече от належащ необятен публичен диалог защо пилеят парите ни, предопределени за здраве. Според Евростат в България хората харчат и най-вече персонални средства, с изключение на посредством осигуровки, за здраве. Според скорошно изследване на една социологическа организация, 51 на 100 от интервюираните са споделили, че утвърждават разновидността за прекосяване на директна бюджетна прехрана, сходно на системата във Англия, където националната здравна работа финансира лечебните заведения през налозите. Подобен модел върви без здравна каса, е конкретизирано в оферти отговор. Т.е. множеството българи считат, че без касата, опазването на здравето ще е по-добро.
"Най-добрият вид е цялостна демонополизация на здравното обезпечаване. От това биха спечелили най-вече пациентите, тъй като ще могат сами да избират къде да отиде здравната им вноска. И когато фондовете бъдат сложени в обстановка да се борят за парите и избора им, хората ще получават и една по-добра грижа ", разяснява и ръководителят на Центъра за отбрана правата в опазването на здравето доктор Стойчо Кацаров. Според него е значимо да има конкуренция, от която да печелят най-вече потребителите.
Е, дали тогава няма да е повече от обикновено тези, които са заети с промени на болното ни опазване на здравето, да се съобразят с мнението на хората, някои от които безусловно са подложени на геноцид от системата?!
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ