Честваме Деня на народните будители
Днес честваме един от най-важните български празници - Денят на националните будители.
С този общо български празник отдаваме респект и своята благодарност на делото на българските просветители, книжовници и революционери - будители на възраждащия се народен дух, блян към обучение и словесност. Духовното просвещение на българския народ дава подтик на национално-освободителното придвижване по българските земи.
За първи път Денят на националните будители се празнува през 1909 година в Пловдив.
В доста градове и села хората отдадат заслужената благодарност на националните будители като посочват улици, читалища и учебни заведения на тяхно име. Това е и ден за отдаване на респект към паметта на огромните българи, далечни и близки строители на модерна България.
Окръжен с всенародна респект и самопризнание, считан за небесен настойник на българския народ и страна, Свети Иван Рилски е останал в националната памет като пример за безрезервност, безсребърничество, обич към близък и отечеството. Заедно с него са почитани и доста други будители, които народът канонизира като светци в своята историческа памет.
Днешният ден е отдаден на делото на книжовниците, просветителите, на борците за национално избавление, съхранили през вековете духовните полезности на нацията и нейния морал. Сред тях са Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още доста други, работили или починали за българско съзнание.
През 1922 година Стоян Омарчевски - министър на националното просвещение в държавното управление на Александър Стамболийски по самодейността на група интелектуалци, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември като Ден на българските национални будители. При установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година Българската православна черква продължава да употребява Юлианския календар чак до 1968 година. Съответно 19 ноември - денят, в който се празнува Свети Иван Рилски Чудотворец, става 1 ноември по новия календар.
На 28 юли 1922 година Министерството на националното просвещение излиза с Окръжно № 17743, съгласно което 1 ноември е избран за „ празник на българските будители, ден за отдаване на респект към паметта на огромните българи, далечни и близки строители на модерна България “. На 31 октомври 1922 година излиза разпореждане на Министерския съвет за оповестяване на празника. На 13 декември същата година XIX Народно заседание приема Закон за допълнение на Закона за празниците и неделната отмора. На 3 февруари 1923 година цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на националните будители. Три години след сключване на Ньойския контракт българското общество изпитва остра потребност от духовни тласъци и ги намира в наследството от хрумвания на най-мъдрите българи.
Прокламацията за Деня на националните будители:
„ Нека Денят на св. Йоан Рилски да се трансформира в Ден на националните будители, в празник на огромните българи, с цел да разсъни у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на предишното ни. “
От 1991 година Съюзът на учените в България отбелязва Деня на националните будители и като Ден на българската просвета.
С решение на Съюза на българските публицисти този ден става и Ден на българската публицистика.
От 2020 година се извършва обред по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация и осъществяване на тържествена промяна на караула.
С този общо български празник отдаваме респект и своята благодарност на делото на българските просветители, книжовници и революционери - будители на възраждащия се народен дух, блян към обучение и словесност. Духовното просвещение на българския народ дава подтик на национално-освободителното придвижване по българските земи.
За първи път Денят на националните будители се празнува през 1909 година в Пловдив.
В доста градове и села хората отдадат заслужената благодарност на националните будители като посочват улици, читалища и учебни заведения на тяхно име. Това е и ден за отдаване на респект към паметта на огромните българи, далечни и близки строители на модерна България.
Окръжен с всенародна респект и самопризнание, считан за небесен настойник на българския народ и страна, Свети Иван Рилски е останал в националната памет като пример за безрезервност, безсребърничество, обич към близък и отечеството. Заедно с него са почитани и доста други будители, които народът канонизира като светци в своята историческа памет.
Днешният ден е отдаден на делото на книжовниците, просветителите, на борците за национално избавление, съхранили през вековете духовните полезности на нацията и нейния морал. Сред тях са Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още доста други, работили или починали за българско съзнание.
През 1922 година Стоян Омарчевски - министър на националното просвещение в държавното управление на Александър Стамболийски по самодейността на група интелектуалци, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември като Ден на българските национални будители. При установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година Българската православна черква продължава да употребява Юлианския календар чак до 1968 година. Съответно 19 ноември - денят, в който се празнува Свети Иван Рилски Чудотворец, става 1 ноември по новия календар.
На 28 юли 1922 година Министерството на националното просвещение излиза с Окръжно № 17743, съгласно което 1 ноември е избран за „ празник на българските будители, ден за отдаване на респект към паметта на огромните българи, далечни и близки строители на модерна България “. На 31 октомври 1922 година излиза разпореждане на Министерския съвет за оповестяване на празника. На 13 декември същата година XIX Народно заседание приема Закон за допълнение на Закона за празниците и неделната отмора. На 3 февруари 1923 година цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на националните будители. Три години след сключване на Ньойския контракт българското общество изпитва остра потребност от духовни тласъци и ги намира в наследството от хрумвания на най-мъдрите българи.
Прокламацията за Деня на националните будители:
„ Нека Денят на св. Йоан Рилски да се трансформира в Ден на националните будители, в празник на огромните българи, с цел да разсъни у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на предишното ни. “
От 1991 година Съюзът на учените в България отбелязва Деня на националните будители и като Ден на българската просвета.
С решение на Съюза на българските публицисти този ден става и Ден на българската публицистика.
От 2020 година се извършва обред по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация и осъществяване на тържествена промяна на караула.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ