Честваме Съединението – краят на мита за подарената свобода
Днес България чества своето Съединение - тържеството на националния дух и волята на народа ни за обединяване.
Руско-турската война и Санстефанският контракт не водят до основаването на суверенна българска страна.
По силата на контракта България е подчинена на Русия окупирана територия, която в съветските дипломатически документи даже не се назовава българска страна, а " Руско-дунавска област ".
С Берлинския контракт се основава Княжество България, като се постановява краткотраен статут на съветската окупация, само че българските земи са разпокъсани. Източна Румелия е отделена като васал на Османската империя.
Предците ни отхвърлят да се примирят с потъпкването на националния ни блян.
Преди 122 години в Пловдив войски, командвани от майор Данаил Николаев, смъкват държавното управление и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е краткотрайно държавно управление отпред с Георги Странски, в което влизат представители на двете южнобългарски партии и на войската. Отправен е зов към княз княз Александър Батенберг да поддържа Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Опирайки се на всеобщата поддръжка от българите в Княжеството, на 8 септември Александър I издава манифест към българския народ, с който публично признава Съединението и приканва нацията да отбрани " святото дело ".
На идващия ден отива в Пловдив и назначава трима комисари на мястото на краткотрайното държавно управление, което се отхвърля от пълномощията си.
Оттук той уведомява великите сили, че поема ръководството на Източна Румелия. В нотата си показва решителност да отбрани Съединението от всяко непознато посягане и приканва великите сили да признаят акта на обединяването.
Патриотичният ентусиазъм на българите среща безапелационен отпор от страна на Русия и на Османската империя.
През октомври 1885 година в Цариград е свикана посланическа конференция на силите. Опитите на съветските дипломати да предизвикат Турция към военни дейности против българите са парирани от Англия.
Сръбският крал Милан обаче атакува България, подстрекаван от Австро-Унгария и Русия. В последвалата Сръбско-българска война, известна още като " войната на капитаните против генералите ", младата ни армия съумява да отбрани националния блян с оръжие и дух.
Със отбраната на Съединението народът ни отхвърля мита за " подарената независимост " и застава почтено на картата на Европа.
Днес годишнината ще бъде маркирана в цялата страна, като обичайно център на честванията е Пловдив.
От 17:30 часа на площад " Стефан Стамболов " ще се организира празничен концерт с присъединяване на пловдивския биг бенд и солисти.
От 19:00 часа на централния площад в града ще се състои възстановка на събитията от 6 септември 1885 година от комитет " Родолюбие ".
От 19:45 часа, в зала " Съединение " на Регионалния исторически музей ще бъде открита изложбата " Непознатата война ".
Празникът ще бъде маркиран и в столицата - от 11.30 часа, пред мавзолея-костница на княз Александър І Батенберг. На събитието ще участва ръководителят на Народното събрание Димитър Главчев.
Руско-турската война и Санстефанският контракт не водят до основаването на суверенна българска страна.
По силата на контракта България е подчинена на Русия окупирана територия, която в съветските дипломатически документи даже не се назовава българска страна, а " Руско-дунавска област ".
С Берлинския контракт се основава Княжество България, като се постановява краткотраен статут на съветската окупация, само че българските земи са разпокъсани. Източна Румелия е отделена като васал на Османската империя.
Предците ни отхвърлят да се примирят с потъпкването на националния ни блян.
Преди 122 години в Пловдив войски, командвани от майор Данаил Николаев, смъкват държавното управление и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е краткотрайно държавно управление отпред с Георги Странски, в което влизат представители на двете южнобългарски партии и на войската. Отправен е зов към княз княз Александър Батенберг да поддържа Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Опирайки се на всеобщата поддръжка от българите в Княжеството, на 8 септември Александър I издава манифест към българския народ, с който публично признава Съединението и приканва нацията да отбрани " святото дело ".
На идващия ден отива в Пловдив и назначава трима комисари на мястото на краткотрайното държавно управление, което се отхвърля от пълномощията си.
Оттук той уведомява великите сили, че поема ръководството на Източна Румелия. В нотата си показва решителност да отбрани Съединението от всяко непознато посягане и приканва великите сили да признаят акта на обединяването.
Патриотичният ентусиазъм на българите среща безапелационен отпор от страна на Русия и на Османската империя.
През октомври 1885 година в Цариград е свикана посланическа конференция на силите. Опитите на съветските дипломати да предизвикат Турция към военни дейности против българите са парирани от Англия.
Сръбският крал Милан обаче атакува България, подстрекаван от Австро-Унгария и Русия. В последвалата Сръбско-българска война, известна още като " войната на капитаните против генералите ", младата ни армия съумява да отбрани националния блян с оръжие и дух.
Със отбраната на Съединението народът ни отхвърля мита за " подарената независимост " и застава почтено на картата на Европа.
Днес годишнината ще бъде маркирана в цялата страна, като обичайно център на честванията е Пловдив.
От 17:30 часа на площад " Стефан Стамболов " ще се организира празничен концерт с присъединяване на пловдивския биг бенд и солисти.
От 19:00 часа на централния площад в града ще се състои възстановка на събитията от 6 септември 1885 година от комитет " Родолюбие ".
От 19:45 часа, в зала " Съединение " на Регионалния исторически музей ще бъде открита изложбата " Непознатата война ".
Празникът ще бъде маркиран и в столицата - от 11.30 часа, пред мавзолея-костница на княз Александър І Батенберг. На събитието ще участва ръководителят на Народното събрание Димитър Главчев.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ