Запознайте се с ELIZA – пионерският чатбот от 60-те
Джоузеф Вайзенбаум не е сигурен по какъв начин да одобри това, което споделя секретарката му. Краят на 60-те години е и компютърният академик от Масачузетския софтуерен институт работи по ELIZA, първата в света самостоятелна компютърна стратегия за диалози. И с едвам 200 реда код програмата е в положение да развие диалог с човек на обикновено, само че дейно равнище – даже може би прекомерно дейно.
Изкуственият разсъдък, който е забележителна тематика в софтуерния отрасъл от десетилетия, в този момент е по-нашумял от всеки път с помощта на ChatGPT. Този чатбот е кадърен, както може би знаете, на впечатляващи подвизи – от показване на исторически персони и събития до писане на изненадващо грамотни есета. В най-безобидния си тип той е занимателно развлечение; в най-зловещия обаче тази технология може да направи доста работни места непотребни, като в същото време промени фундаментално метода, по който потребителите приписват човешки черти на машините.
Още през 60-те Вайзенбаум чака второто.
Той е роден в Берлин, Германия, през 1923 година, само че бяга от страната със фамилията си през 1935 година, поради нацисткото ръководство. Така се озовават в Съединени американски щати. След престой в армейския въздушен корпус като метеоролог, Вайзенбаум възобновява формалното си обучение и ползва забележителните си математически умения в процъфтяващата компютърна промишленост. Компютрите от това време – машини, великански колкото цяла стая – са още в ранна детска възраст, само че към този момент показват своя капацитет за комерсиална и просветителна приложимост. През 1955 година Джоузеф оказва помощ на General Electric при проектирането на първия компютър, употребен за банкиране.
По-късно, като гостуващ доцент по компютърни науки в Масачузетския софтуерен институт (МТИ), стартира да изследва опциите на тези машини да развият англоезични взаимоотношения с хората, което не е допустимо по това време; да „ разговаряш “ с компютър в тази ера нормално значи проучване на език за програмиране.
Най-добрият метод за реализиране на подобен диалог, счита Вайзенбаум, е да се имитира повтарящата се конструкция на психоаналитична сесия, като програмата повтаря и преформулира думи и изказвания, дадени й под формата на въпрос. Идеята, споделя той през 1984 година, е да има стратегия, която не се нуждае от бездънен размер от познания: „ Исках да основа опция за диалози, в които една от страните не би трябвало да знае всичко, и ми пристигна мислено облика на психиатър. Може би, в случай че бях помислил още 10 минути, щях да стигна до барман. “
Той употребява патентован език за програмиране, който назовава MAD-SLIP, с цел да сътвори ELIZA, която кръщава по името на Елайза Дулитъл – продавачка на цветя, която е обучавана на вярна тирада, наред с други обществени изящества, от професор Хенри Хигинс – от пиесата на Джордж Бърнард Шоу от 1913 година „ Пигмалион “.
Вайзенбаум демонстрира творението си за първи път през 1966 година като кани студенти от МТИ, както и сътрудници, да го тестват. Съобщенията им се изпращат до сървър, което разрешава да се обслужват голям брой консуматори едновременно. След това тези известия се проучват от ELIZA, която изпраща отговора си назад на електрическа пишеща машина и принтер. Думи като гадже, депресиран, какво, майка и татко могат да провокират отговори, a aко ботът не знае какво да каже, просто дава отговор с „ Моля, продължете “ или „ Това е доста забавно “, или „ Разбирам “. Потребителите също би трябвало да внимават да не употребяват загадъчен знак, който в тази начална версия може да се интерпретира като команда за заличаване на ред.
Ето един образцов продан:
Въпреки че е малко изсъхнал диалог по днешните стандарти, по това време това е замайващ флирт с концепцията за машинен разсъдък. Но Вайзенбаум не е квалифициран за последствията…
Отново и още веднъж хората, които тестват ELIZA, се усещат толкоз удобно с нея и нейния лечебен диалект, че стартират да я употребяват като тип изповедалня. Споделят й се персонални проблеми и се търси съвет – в действителност, търси се най-много способността на програмата да слуша без да съди.
Вайзенбаум изяснява, че това е просто стратегия, от другата страна няма човек. Но това няма значение – хората интензивно и всеобщо придават на ELIZA човешката линия на състрадание.
Това наблюдаване можеше да зарадва изобретателя й, в случай че той не беше смутен от желанието на човек да смеси стратегия с действителни човешки взаимоотношения. След като бяга от тираничното ръководство на нацистка Германия, Вайзенбаум може би е по-специално надъхан към заплахите от намаляването на човешкия фактор в обществото.
В резултат на това ELIZA става нещо като мъчителна тематика за него и той насочва вниманието си повече към събирането на рецензии към бота и към придаването на прекомерно огромна религия на илюзията за просветеност. „ Има аспекти на човешкия живот, които компютърът не може да разбере – просто не може “, сподели Вайзенбаум пред The New York Times през 1977 година „ Необходимо е да си човешко създание. Любовта и самотата са свързани с най-дълбоките последици от нашата биологична структура. Такова схващане е кардинално невероятно за компютъра да разбере. “
В случая на ELIZA това от време на време може да се види с времето – след известно количество реплики, рестриктивните мерки на програмата стартират да се демонстрират и диалогът става по-неуверен. Същото важи и за PARRY, чатбот, въведен от психиатъра от Станфорд Кенет Колби през 1971 година, който е предопределен да имитира държанието на човек с параноидна шизофрения. През 1973 година двете стратегии са събрани, с цел да беседват една с друга като „ доктор “ и „ пациент “:
