Джоузеф Конрад (1857-1924), с рождено име Юзеф Теодор Конрад Коженьовски,

Джоузеф Конрад (1857-1924), с рождено име Юзеф Теодор Конрад Коженьовски, е английски публицист – романист от полски генезис. Баща му е опустошен благородник, публицист, преводач и герой за национално избавление, който бива задържан поради революционната си активност и изпратен на каторга във Вологда, последван от майка му и дребния Юзеф. Баща му съумява да измоли да го реалокират на юг в Чернигов, Украйна, поради влошеното здраве на майка му, само че скоро по-късно тя умира от туберкулоза. Баща му отпътува за Краков и умира 4 години по-късно.

Малкият е отгледан от вуйчо си в Швейцария. Това, което отнася със себе си, са спомените за бруталното принуждение и неналичието на независимост, претърпени по време на изгнанието; и още: съзнанието за оскърбление и безнравственост, които води след себе си робството. Всичко това в допълнение изостря възприятието му за самотност, което го изтезава до края на виталния му път.

Напуска учебно заведение едвам на 17-годишен и взема решение да стане моряк във френския търговски флот. Води рискован живот – замесва се в контрабанда на оръжие и политически заприказва. През 1878 година, след опит за самоубийство, постъпва на работа на английски транспортен съд, с цел да се отърве от военна работа във Франция.

Взема документ за капитан на търговски кораб, научава британски преди 21-ата си година и през 1884 година става натурализиран британец. Тогава сменя името си на Джоузеф Конрад. Живее и работи като моряк в продължение на към 20 години.

Пътува доста из най-различни екзотични кътчета, като употребява преживелиците и опита си в романите си. Той е доказателство, че човек може да е извънредно грамотен и ерудиран, без да е получил публично обучение. Той е публицист, който е самоуверено експериментиращ модернист в своята прозаичност. Министър-председателят на Обединеното кралство му предлага да одобри благородническата купа баронет, само че той по извънредно изискан, само че съдбоносен метод, отхвърля предлагането, защото мощно държи на родните си корени.

В романите му виждаме лицето на нравоучител, който слага героите в безнадеждни обстановки, който размишлява върху потребността от защитаването на достойнството даже с цената на живота, за верността даже при неналичието на вяра, за условията на етикета без значение от настроението и последствията. Естествено по това време книгите му са неразрешени в Полша.

Конрад умира от раздор на сърцето на 3 август 1924 година, 66-годишен. Погребан е в Кентърбърийското гробище. На надгробната му плоча името му е изписано с цели 3 неточности.

Романите му, макар че се свързват с литературата на XIX в., са извънредно настоящи и през днешния ден. Творбите му се интерпретират още веднъж и още веднъж в подтекста на актуалните цивилизационни проблеми. Пример за това е екранизацията на „ Сърцето на мрака “ – „ Апокалипсис в този момент “ на Франсис Форд Копола, „ Късче сянка “ на Анджей Вайда, а по романа „ Тайният сътрудник “ Хичкок снима кино лентата „ Саботаж “.

Не обичам да работя – никой не обича – но ми харесва това, което може да се откри в работата – шансът да намеря себе си.

Авторът написа единствено половината от книгата; другата половина се написа от читателя.

Артист е индивидът на действието, без значение дали той основава персона, открива прийом за нещо или намира излаз от заплетена обстановка.

Аз не чета рецензиите за книгите си. Аз ги меря на дължина.

Ако човек не има вяра в триумфа, той има дребен житейски опит.

Да бъде прокълнат този човек, чието сърце не е научено на вяра, когато е бил млад, да обича – и да употребява своето доверие в живота.

Човешката душа е способна на всичко, тъй като в нея се съдържа всичко – цялото минало и настояще.

Може би това е животът… една фантазия и един боязън.

Да обясни пътя пред себе си е задачата на всяко човешко създание в нашето тъмно и бурно битие.

Бог е за мъжете, а религията – за дамите.

Да си жена е мъчно най-много по тази причина, тъй като се постанова да си имаш работа най-вече с мъже.

Целувката е това, което е останало от райския език.

Всички хора са братя и по тази причина знаят прекалено много един за различен.

Клюките са това, което никой не твърди, че харесва, само че всеки им се любува.

Всяка една нация е известна на света на първо място със своите пороци.

Не можем да упрекваме човек за това, че пази своето достолепие. Това е негово обвързване.

Действието е разтуха. То е зложелател на мислите и другар на илюзиите.

За индивида би трябвало да се съди както по неговите другари, по този начин и по неговите врагове.

Решената мистерия става простащина.

Думите, както знаем, са огромните врагове на действителността.

Вярата в свръхестествено зло не е нужна – самите хора са способни на всевъзможни несгоди.

Морето в никакъв случай не е било другарски настроено към индивида. В най-хубавия случай е било съизвършител на неговата неуморност.

Снимки: Second Story Books, commons.wikimedia.org, pinterest.com