Италия подготвя конституционна реформа - ще се управлява по френски или германски модел
Джорджа Мелони разисква и разновидността “премиерат ”
“Със или без опозицията, ще създадем конституционни промени. Стига към този момент с тези парламенти, които са все заложници на хората, които минават от една в друга група. ” С това заричане, или по-скоро закана, италианският министър председател Джорджа Мелони даде да се разбере, че е твърдо решена да осъществя това, което беше залегнало в предизборната стратегия на партията ѝ “Италиански братя ”. Тя желае да промени конституцията по този начин, че на Апенините да има политическа непоклатимост в бъдеще, а не да се сменят непрестанно държавни управления. От 1945 година, когато става република, Италия е имала 68 държавни управления.
Дали конституционната промяна ще стане действителност, не е ясно, само че Мелони към този момент откри строителната площадка, на която тя ще се гради.
Има няколко варианти. Най-предпочитаната от премиера е тази на президентската власт с директно избиране на президента и в ролята му на министър председател. Като модел се вземат Съединени американски щати. При този модел президентът не е съдия и поръчител, както е италианският в този момент, а е и началник на изпълнителната власт. В момента италианският президент се избира на съвещание на двете камари на Народното събрание, в което вземат участие и делегати от областите.
Вторият вид за промяна е по така наречен френски модел, или за полупрезидентска власт. В Париж
изпълнителната власт се поделя между президента и премиера,
като първият се избира директно от народа и номинира втория въз основата на резултатите от вота.
Третият вид, който се разисква в Италия, е така наречен неопарламентаризъм. Той планува укрепване на властта на премиера, директното му избиране и градивното гласоподаване на съмнение.
Въпреки че първоначално “Италиански братя ” беше тръгнала уверено с поддръжката на президентска власт по френски модел, в този момент партиите от болшинството (в тях са още Лигата на Салвини и “Форца Италия ” на Берлускони) се целят по-скоро към така наречен премиерат. Какво значи? Че министър-председателят се избира директно. Т.е. той се показва директно от жителите, а не както е в този момент – да се номинира от президента след съвещания с партиите. Дясноцентристките партии в Италия в този момент се нуждаят от глава на държавното управление, който да бъде легитимиран от националния избор. Това значи, че ще стои крепко на власт за 5 година, без да бъде пленник на тези политически сили, които първо го поддържат, а след това вземат решение да го изоставят. Освен това те желаят и укрепване на властта му като да вземем за пример с правото да сменя министри.
Чрез така наречен премиерат, за разлика от президентската власт, президентът остава super partes и извършва значимата функционалност да внася равновесие. Този модел е бил пробван до момента само в Израел.
Третият полюс в Италия – този на центристките партии, включително и на някогашния министър председател Матео Ренци, предлага разновидността за така наречен Кмет на Италия. Т.е. министър-председателят заема поста си по системата, по която през днешния ден се избират кметовете в Италия и която обезпечава непоклатимост на общините. При нея се гласоподава директно за претендента и е очакван балотаж, в случай че никой не реализира над 50%. На спечелилия се присъжда и така наречен награда за болшинство.
Сред обсъжданите модели е и английският – при него не се гласоподава непосредствено за министър председател, само че подобен става водачът на партията, получила най-вече гласове. Вътрешен поврат във групировката, която е на власт, може да докара до промяна на министър-председателя, само че без да се минава през избори, както стана след 2019 година, когато на Дауниниг стрийт 10 се изредиха Борис Джонсън, Лиз Тръс и Риши Сунак. Стабилността на премиера обаче е обвързвана с двупартийната система, което е много друго от италианската обстановка.
Германският модел също е образец за непоклатимост, към който гледа Италия. В Германия канцлерът се избира от Бундестага по предложение на федералния президент, само че за разлика от италианския си сътрудник, има повече власт и най-много тази да сменя министри. Има и различен механизъм, който трансформира канцлера в по-стабилен - така наречен градивно съмнение. Т.е. камарите могат да снемат доверието от шефа на държавното управление,
единствено посочвайки наследника му,
който има болшинство. Това го има и в Испания.
Досега е имало доста опити в Италия за смяна на конституцията, само че никой не е съумял. Как може да стане това? Проектът за промяна на конституцията би трябвало да се утвърди два пъти от всяка от двете камари на Народното събрание в границите на интервал не по-малко от 3 месеца. При второто гласоподаване това би трябвало да стане с безусловно болшинство. Ако липсва утвърждение от най-малко две трети, то тогава би трябвало да се реши посредством народен референдум. Той може да се свика минимум 3 месеца по-късно по искане на най-малко една пета от членовете на едната камара или на 500 хиляди гласоподаватели.
Най-често лансираната догадка в този момент е, че един базов текст за реформите може да бъде препоръчан на камарите преди лятото. Но представителите на Лигата, която е част от болшинството, напомнят, че в предизборната платформа на обединението беше заложена концепцията за президентска власт, а не за премиерат. А даже Израел, който единствен тества разновидността да се избира непосредствено шефът на държавното управление, направи крачка обратно след 4 година На болшинството не се харесва и моделът за Кмет на Италия, тъй като, в случай че падне той, си отпътува и целият му съвет.
С други думи, към момента не е ясно към какво тъкмо се цели Рим. Но както заключи Джорджа Мелони, “не сме влюбени в един характерен модел. Има опция и да изработим италиански модел ”.
“Със или без опозицията, ще създадем конституционни промени. Стига към този момент с тези парламенти, които са все заложници на хората, които минават от една в друга група. ” С това заричане, или по-скоро закана, италианският министър председател Джорджа Мелони даде да се разбере, че е твърдо решена да осъществя това, което беше залегнало в предизборната стратегия на партията ѝ “Италиански братя ”. Тя желае да промени конституцията по този начин, че на Апенините да има политическа непоклатимост в бъдеще, а не да се сменят непрестанно държавни управления. От 1945 година, когато става република, Италия е имала 68 държавни управления.
Дали конституционната промяна ще стане действителност, не е ясно, само че Мелони към този момент откри строителната площадка, на която тя ще се гради.
Има няколко варианти. Най-предпочитаната от премиера е тази на президентската власт с директно избиране на президента и в ролята му на министър председател. Като модел се вземат Съединени американски щати. При този модел президентът не е съдия и поръчител, както е италианският в този момент, а е и началник на изпълнителната власт. В момента италианският президент се избира на съвещание на двете камари на Народното събрание, в което вземат участие и делегати от областите.
Вторият вид за промяна е по така наречен френски модел, или за полупрезидентска власт. В Париж
изпълнителната власт се поделя между президента и премиера,
като първият се избира директно от народа и номинира втория въз основата на резултатите от вота.
Третият вид, който се разисква в Италия, е така наречен неопарламентаризъм. Той планува укрепване на властта на премиера, директното му избиране и градивното гласоподаване на съмнение.
Въпреки че първоначално “Италиански братя ” беше тръгнала уверено с поддръжката на президентска власт по френски модел, в този момент партиите от болшинството (в тях са още Лигата на Салвини и “Форца Италия ” на Берлускони) се целят по-скоро към така наречен премиерат. Какво значи? Че министър-председателят се избира директно. Т.е. той се показва директно от жителите, а не както е в този момент – да се номинира от президента след съвещания с партиите. Дясноцентристките партии в Италия в този момент се нуждаят от глава на държавното управление, който да бъде легитимиран от националния избор. Това значи, че ще стои крепко на власт за 5 година, без да бъде пленник на тези политически сили, които първо го поддържат, а след това вземат решение да го изоставят. Освен това те желаят и укрепване на властта му като да вземем за пример с правото да сменя министри.
Чрез така наречен премиерат, за разлика от президентската власт, президентът остава super partes и извършва значимата функционалност да внася равновесие. Този модел е бил пробван до момента само в Израел.
Третият полюс в Италия – този на центристките партии, включително и на някогашния министър председател Матео Ренци, предлага разновидността за така наречен Кмет на Италия. Т.е. министър-председателят заема поста си по системата, по която през днешния ден се избират кметовете в Италия и която обезпечава непоклатимост на общините. При нея се гласоподава директно за претендента и е очакван балотаж, в случай че никой не реализира над 50%. На спечелилия се присъжда и така наречен награда за болшинство.
Сред обсъжданите модели е и английският – при него не се гласоподава непосредствено за министър председател, само че подобен става водачът на партията, получила най-вече гласове. Вътрешен поврат във групировката, която е на власт, може да докара до промяна на министър-председателя, само че без да се минава през избори, както стана след 2019 година, когато на Дауниниг стрийт 10 се изредиха Борис Джонсън, Лиз Тръс и Риши Сунак. Стабилността на премиера обаче е обвързвана с двупартийната система, което е много друго от италианската обстановка.
Германският модел също е образец за непоклатимост, към който гледа Италия. В Германия канцлерът се избира от Бундестага по предложение на федералния президент, само че за разлика от италианския си сътрудник, има повече власт и най-много тази да сменя министри. Има и различен механизъм, който трансформира канцлера в по-стабилен - така наречен градивно съмнение. Т.е. камарите могат да снемат доверието от шефа на държавното управление,
единствено посочвайки наследника му,
който има болшинство. Това го има и в Испания.
Досега е имало доста опити в Италия за смяна на конституцията, само че никой не е съумял. Как може да стане това? Проектът за промяна на конституцията би трябвало да се утвърди два пъти от всяка от двете камари на Народното събрание в границите на интервал не по-малко от 3 месеца. При второто гласоподаване това би трябвало да стане с безусловно болшинство. Ако липсва утвърждение от най-малко две трети, то тогава би трябвало да се реши посредством народен референдум. Той може да се свика минимум 3 месеца по-късно по искане на най-малко една пета от членовете на едната камара или на 500 хиляди гласоподаватели.
Най-често лансираната догадка в този момент е, че един базов текст за реформите може да бъде препоръчан на камарите преди лятото. Но представителите на Лигата, която е част от болшинството, напомнят, че в предизборната платформа на обединението беше заложена концепцията за президентска власт, а не за премиерат. А даже Израел, който единствен тества разновидността да се избира непосредствено шефът на държавното управление, направи крачка обратно след 4 година На болшинството не се харесва и моделът за Кмет на Италия, тъй като, в случай че падне той, си отпътува и целият му съвет.
С други думи, към момента не е ясно към какво тъкмо се цели Рим. Но както заключи Джорджа Мелони, “не сме влюбени в един характерен модел. Има опция и да изработим италиански модел ”.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ