Джон Винсент Атанасов е роден във фермата на дядо си,

Джон Винсент Атанасов е роден във фермата на дядо си, намираща се на няколко благи западно от Хамилтън, Ню Йорк, на 4 октомври 1903 година Джон е първото дете в фамилията на Иван Атанасов, електроинженер, и Ива Луцена Пърди, преподавател по математика. Майката на Атанасов, Ива Лусена Пърди е от остаряло американско семейство от ирландски генезис. Бащата на Атанасов Иван Атанасов е преселник от България с много забавна история и заема значима роля в живота на Джон Атанасов.

Училищните му години са естествени. Той е добър възпитаник и демонстрира юношески интерес към спорта, изключително към бейзбола. Този интерес избледнява, когато татко му закупува нова сметачна линия, с цел да му помогне в работата си. 9-годишното момче остава очаровано от нея.

Така стартира да се интересува от математическите правила, стоящи зад действието на сметачната линия и проучването на алгоритми. С помощта на майка си Джон минава към алгебра на по-високо равнище. В рамките на няколко месеца забързаният 10-годишен юноша напредва до степен, в която няма потребност от помощ.

Когато Джон би трябвало да влезе в гимназия, фамилията се мести във плантация в Олд Чикора, Флорида. Завършва курса на Училище Мулбери след две години с отличен по просвета и математика, а на 15 към този момент съумява да вземе и гимназиалната си тапия. Дотогава той към този момент знае, че желае да бъде научен физик.

Работи година като изследовател на фосфатни находища, с цел да спести малко пари. През 1921 година Джон постъпва във Флоридския университет в Гейнсвил. Тъй като университетът не предлага степен по теоретична физика, той стартира да поема курсове по електротехника и 4 години по-късно получава бакалавърска степен по специалността.

Въпреки че има доста предложения за преподавателски стипендии, в това число и от Харвард, той приема тази от Държавния лицей в Айова, тъй като това е първото, което той получава и поради положителната известност на институцията в региона на инженерството и науките.

Снимка: By Eye Steel Film from Canada – ATANASOFF_Pic#1, CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=22040424

През март 1929 година се записва в Университета на Уисконсин като докторант по теоретична физика. Работата по докторската му дисертация дава на Атанасов първия опит в сериозните изчислителни процеси. Той прекарва часове с калкулатор на Монро (една от най-модерните изчислителни машини на времето). След приемане на доктора си по теоретична физика през юли 1930 година се завръща в щатския лицей в Айова с увереност да се опита да сътвори по-бърза, по-добра изчислителна машина.

Манията за намиране на решение на компютърния проблем води Атанасов до безумство през зимните месеци на 1937 година Една студена нощ, отчаян след доста обезкуражаващи събития, той се качва в колата си и стартира да кара на изток.

По-късно той ще опише в изявление: „ Това беше вечер на шотландско и 200 благи каране, когато пристигна концепцията за машина с електронно ръководство, която ще употребява базови две (двоични) номера вместо обичайните базови – 10 номера, кондензатори за памет и регенеративен развой, с цел да се предотврати загубата наизуст от електрическа щета. “

Снимка: By User:Manop – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=887137

Още при започване на 1938 година Атанасов основава общия електронен и логически дизайн на автоматизиран дигитален компютър за решение на огромни набори от едновременни линейни уравнения и стартира да търси финансиране. Търсейки асистент, Атанасов получава рекомендация от своя сътрудник и другар професора по електротехника Харолд Андерсън за изключително ослепителен студент по електротехника Клифорд Е. Бери и след къса среща взема решение да го наеме. Конструкцията на прототипа се движи напред с огромна скорост и незабавно след завършването му работи добре.

В края на 1939 година Атанасов попълня заявление за финансиране на държавния лицей в Айова, а през декември 1939 година прави проява на прототипа пред чиновниците на колежа, който ги убеждава, че планът на Атанасов е заслужен за безплатна помощ в размер на 5000 $ от изследователския съвет с цел да се построи пълномащабна машина.

Към края на пролетта на 1940 година планът към този момент е в ход и се разисква фактът, че е належащо да се подхващат стъпки за патентоване на машината (което в никакъв случай не се случва), както и искане на в допълнение финансиране за нейното довеждане докрай.

С влизането на Съединени американски щати във Втората международна война Атанасов и Бери напущат Айова за военна работа, а работата по компютъра се приключва. Атанасов оставя задачата да завършат патентоването на АВС на университетските чиновници. Това ще се окаже една от най-големите неточности в живота му.

Едва в края на 1948 година, при едно от визитите си в Айова, Атанасов научава, че компютърът му е демонтиран. Нито той, нито Клифърд Бери са известени, че компютърът ще бъде погубен. Запазени са единствено няколко елементи.

Атанасов в никакъв случай не печели пари от изобретението си. След пенсионирането си работи по частни планове, когато напролет на 1967 година за негова изненада се свързват юристите на три големи компютърни компании – Контролна компания за данни (CDC), Honeywell и General Electric, по отношение на спор с Sperry Rand Corporation за „ ENIAC Patents “.

Изобретателите на компютъра ENIAC – Джон Моукли и Дж. Преспър Екерт аплайват за патента на своята машина през 1947 година (издаден през 1964 г.) Междувременно Sperry Rand купува компанията на Моукли and Екерт. По този метод освен Honeywell, само че и всички компании, произвеждащи електронни компютри, би трябвало да заплащат патентни такси.

Адвокатите на Honeywell и CDC съумяват по някакъв метод да научат за АВС. До този миг компютърът на Атанасов е упоменат единствено в 3 къси вестникарски известия и в книгата „ Електронни цифрови системи на Р. К. Ричардс “. Ричардс е другар на Бери, който видял машината на Атанасов през 1941 година, затова книгата му евентуално е източникът на информация за юристите.

Джон Атанасов е нает като съветник от CDC и Honeywell, с цел да даде цялата налична информация и да се съгласи да бъде очевидец в правосъдния развой, който стартира през 1971 година В този развой CDC и Honeywell, с решителната помощ на Атанасов съумяват да потвърдят, че Моукли и Екерт са употребявали хрумвания от ABC.

Патентните искания на Sperry Rand са отхвърлени, а патентът на Моукли и Екерт е систематизиран като недействителен. По време на този дълъг развой, Атанасов прави доста положително усещане със своите обноски и показания, за разлика от Моукли, който трансформира показанията си под клетва три пъти и приказва леко за Атанасов и неговия компютър.

Доказано е, че по време на първата си среща през декември 1940 година Атанасов разказва работата си на Моукли. Тъй като Моукли желае да види ABC, Атанасов се съгласява и го кани да го посети в Айова.

Когато арбитър Ларсън афишира формалното мнение на 19 октомври 1973 година, юристите на CDC и Honeywell и самият Атанасов се надяват, че това ще бъде краят. Ясна и недвусмислена констатация, че главните хрумвания на „ ENIAC “ на Моукли са „ създадени от Атанасов, а изобретението, декларирано в ENIAC, произлиза от Атанасов “.

В обширни констатации арбитър Ларсън декларира: „ Екерт и Моукли първо не са измислили автоматизирания електронен дигитален компютър, а вместо това са взели този предмет от доктор Джон Винсент Атанасов “.

До края на дните си Атанасов работи в региона на компютърното обучение за младежи и създава фонетична писменост за потребление с компютри. Джон Атанасов е притежател на доста оценки и награди, като премията за гражданска работа на Военноморски сили на Съединени американски щати (най-високата чест на Военноморски сили на Съединени американски щати, присъдена на цивилни граждани), пет почетни докторски степени, участие в Залата на славата на Айова Инвенторис и Националния орден на Съединени американски щати Технология, показана от президента Джордж Буш през 1990 година Атанасов е собственик на към 30 патента.

Д-р Джон Винсент Атанасов умира на 15 юни 1995 година от инсулт в дома си в Монровия. В негова чест през 1996 година в Университета на Айова е издигната имитация на ABC и е демонстрирана в няколко града в Съединени американски щати. Неговата история е превъзходен образец за това, по какъв начин скромността на един човек, може да му отнеме заслуженото място в историята. В този случай, за благополучие за малко.