Роден е Джон Атанасов
Джон Винсънт Атанасов е американски физик, математик и електроинженер от български генезис, основател на първия електронен, непрограмируем компютър.
Майката на Джон Атанасов, Ива Луцена Парди, е учителка по математика. В нейните жили тече ирландска и френска кръв.
През юни 1926 година Джон пази магистърска степен по математика в Щатския лицей на Айова и няколко дни по-късно се дами за Люра - 25-годишна студентка по стопанска система от Оклахома. Щатът Айова го наема за преподавател по математика; Люра още не е приключила следването си, само че приема работа като учителка през 1926-1927 образователна год. в Монтана. Така тя може да спести задоволително пари за образованието си. По средата на годината обаче приключва контракта си и се връща в Еймс, с цел да е покрай брачна половинка си. Година по-късно се ражда най-голямата им щерка Елси. Преместват се в Медисън, Уисконсин, където Джон става докторант. Двете им други деца са близнаци.
Работата на Джон върху дисертацията „ Диелектрическа константа на хелия “ му дава първите знания по комплицирани пресмятания. Той прекарва часове с калкулатора на Монро — една от най-модерните сметачни машини по това време. По време на няколко тежки седмици на пресмятания за довеждане докрай на дисертацията си е осенен от концепцията да изобрети по-добра и по-бърза машина за пресмятания. След отбраната на доктората си по теоретична физика през юли 1930 година той се завръща в Щатския лицей на Айова и през есента на 1930 година става помощник и по-късно доцент по математика и физика. Насочва се към решение на комплицирани задания от региона на спектралния разбор и през 1935 година създава способ за разбор на спектри с табулатори на IBM, работещи с перфокарти. По време на тези разработки поражда нуждата за разкриване на по-ефективен метод за изчисление на комплицираните математически задания.
След опити с другите налични по това време сметачни устройства Атанасов пръв вкарва понятието „ аналогов компютър “. През 1936 година дружно с Глен Мърфи, сътрудник атомен физик, основават дребен аналогов калкулатор за проучване на геометрията на повърхности, който назовават „ Лапласиометър “. Атанасов открива, че той има същите дефекти като всички други аналогови устройства – точността му зависи от работата на други елементи на машината.
През зимата на 1937-38 година мощният му блян да реши казуса води до резултат. Една нощ, отчаян от множеството безплодни старания, се качва на колата си и кара без съответна посока. След двеста километра стопира в крайпътно заведение в Илинойс. Там на чаша бърбън не след дълго открива, че мислите му се подреждат и стартира да се „ ражда “ концепцията за напълно нов вид машина, която се разграничава от всичко известно до тогава. Тя би трябвало да бъде издигната въз основата на електронни детайли, да счита с двоични цифри вместо с използваните до тогава десетични и да има обособена от процесора памет, която да е регенеративна (с кондензатори). Освен физик и математик Атанасов е висококвалифициран специалист и в електронната техника, което му оказва помощ да проектира съответните схемни решения. За изграждане на машината Атанасов се нуждае от техническа помощ, което споделя със своя другар Харолд Андерсън, също професор по физика в колежа. Последният му предлага един от най-хубавите си студенти – Клифърд Бери (Clifford E. Berry, 1918-1963).
През март 1939 година от университета му отпускат 650 $ и Атанасов и Бери стартират работа, като монтажът на машината се прави в приземието на лабораторията по физика. За броени месеци двамата основават и усъвършенстват първообраз на изчислителна машина, по-късно наречена компютър на Атанасов-Бери или ABC (на британски: Atanasoff-Berry Computer). Атанасов възнамерява да запише в паметта и автоматизирано да подава поредност от команди в процеса на пресмятане, т.е. да употребява софтуер=
През декември 1940 година Атанасов среща за пръв път Джон Мокли по време на конференция и заради изразения огромен интерес към машината и нейния принцип на работа поканва Мокли на посетители в Еймс. Мокли посещава Атанасов и гостува в дома му пет дни, през които двамата разискват структурата на компютъра АВС, както и други хрумвания на Атанасов, свързани с изчислителната техника. Мокли прочита и ръкописа на публикация с изложение на машината. По време на визитата компютърът е съвсем приключен и гостът се среща в детайли с неговия принцип на работа и техническа реализация. Дискусиите с Атанасов и неговия помощник са другарски и откровени.
Мокли се занимава с аналогови изчислителни устройства, само че не е виждал автоматизиран електронен цифров компютър. Впоследствие, при извършения правосъден развой през 1973 година съдът стига до заключението, че вследствие на това точно посещаване, на полемиките, водени с Атанасов и Бери, на демонстрациите и запознаването с ръкописа, Мокли извлича от ABC „ изобретяването на автоматизирания цифров компютър “.
С влизането на Съединени американски щати във Втората международна война през декември 1941 година работата по компютъра е прекратена. Въпреки че Щатският лицей в Айова стартира процедура по патентоване, компютърът АВС по този начин и не е патентован.
По време на Втората международна война е издигнат компютърът ENIAC (Electronic Numerical Integrator and Calculator) с първична цел да пресмята балистични таблици за потребностите на американската войска. Конструиран е през 1945 година от Джон Мокли и Дж. Проспър Екърт-младши и до 1973 година се счита, че това е първият компютър. През 1955 обаче две компютърни компании – „ Спери Ранд “ и „ Хъниуел “ влизат в правосъдна борба по отношение на патентите на ENIAC.
Патентният спор, т.е. правосъдният спор за откритието на компютъра, бележи огромна част от живота на Джон Атанасов. Той тече с години – от 1966 до 1973, изписани са стотици страници със свидетелски показания по техническата страна на разногласието, разпитани са доста специалисти, а Атанасов е основен очевидец. И най-после, на 19 октомври 1973 година Федералният съд излиза с решение, което унищожава мита, че първата електронна изчислителна машина е основана от Джон У. Мокли и Джон П. Екърт. Съдебното решение афишира патента за ENIAC за недействителен и открива, че Мокли и Екърт са заимствали главните правила на изобретението от Джон Атанасов. Няколкостотинте страници на решението разкриват и други престъпления на заявителите на патента.
Уотъргейтският скандал измества съдбоносното правосъдно решение от първите колони на утринните вестници и лишава Атанасов от първите минути заслужена популярност. Но Уотъргейт не е единствената причина за бавното обществено признание на целта на Атанасов. Към нея се прибавят комплицираната научно-техническа материя, изложена в обемисто правосъдно решение и в голямо количество документи и митът за изобретателския приоритет на Мокли и Екърт, които употребяват осведомителния вакуум след процеса, с цел да внасят комплициране, като пренебрегват правосъдното решение и заслугите на Атанасов. Единствено управлението на Щатския университет в Айова подхваща редица дейности, с цел да увековечи историческото откритие на Атанасов. Университетът неуморно изпраща митинги до изданията, в които към момента се позволяват „ неправилни равносметки за историята на компютъра “.
През септември 1942 година Атанасов постъпва в Морската артилерийска лаборатория във Вашингтон, където работи за защитата. (Клифърд Бери работи в същата тенденция в Калифорния).
Джон счита да работи няколко месеца или най-вече няколко години за държавното управление, надявайки се след това да се завърне като началник на департамент. Люра и техните три деца остават в Еймс, само че той постоянно ги посещава.
Става началник на акустичното поделение в Морската артилерийска лаборатория, служба, за която му заплащат над 10 000 $ — оптималната заплата за държавна работа по това време. Той е претрупан със задачата да сътвори компютър за американския флот. През същото време е включен в първия атомен опит в Тихия океан — план, който той харесва извънредно доста.
През 1948 година при едно от отиванията си в Еймс Джон Атанасов с изненада и отчаяние научава, че компютърът Атанасов — Бери е махнат от постройката на физиците и раздрънкан. Нито той, нито Бери са били осведомени, че компютърът ще бъде погубен. Запазени са единствено няколко негови елементи.
Дългото му неявяване стартира да се усеща в фамилията. Той и Люра се отчуждават и през 1949 година се развеждат. Люра се реалокира дружно с децата в Денвър, Колорадо. Същата година Атанасов се дами за Елис Кросби от Айова, с която работят по време на войната във Вашингтон.
През 1949 година става теоретичен началник на пехотните елементи във Форт Монро, Вирджиния. След една година се завръща във Вашингтон като шеф на морската отбранителна стратегия в Морската артилерийска лаборатория и остава там до 1951 година През 1952 година основава The Ordnance Engineering Corporation (компания, която се занимава с научни проучвания и разработки в Роксвил, Мериленд) дружно със остарелия си другар и състудент Дейвид Биичър. Компанията е продадена на Aerojet General Corporation през 1957 година и Джон става управител на Атлантическия корпус от 1957 до 1959 година и вицепрезидент от 1959 до 1961 година През 1961 година се пенсионира.
През 1974 година се завръща в Щатския университет на Айова (който към този момент е университет от 1959 г.), с цел да бъде почетен посетител и началник на най-голямото студентско събитие на нацията: Veisha. Съкращението идва от първите букви на дисциплините в университета: Veterinary Medicine, Engineering, Industrial Science, Home Economics и Agriculture. На фестивала нормално участват повече от 250 000 индивида. Той е поканен дружно със брачната половинка си Елис и двете им деца Джоан и Джон и техните фамилии. Елис е в Индонезия със брачна половинка си и не може да участва.
Вицепрезидентът и шеф на информацията и обществените прояви на ISU (Iowa State University) Карл Хамилтън стартира да прави филм за историята на конструирането на компютъра на Атанасов-Бери. Филмът е приключен през 1981 година На 21 октомври 1983 година (поради годишнината от историческото правосъдно решение, че Айова е мястото на конструиране на първия електронен дигитален компютър и че ENIAC е „ произтекъл “ от ABC) филмът е прожектиран по време на тържество, проведено в ISU. На Джон Атанасов е връчена грамота за особени заслуги от асоциацията на възпитаниците на университета. Съпругата на починалия Клиф Бери — Джейн Бери, и неговата майка — Грейс Бери, са наградени като родственици на съавтора на ABC.
След дълго боледуване Атанасов умира на 15 юни 1995 година в дома си в щата Мериленд. Погребан е в гр. Фредерик.
Източник: Уикипедия
Майката на Джон Атанасов, Ива Луцена Парди, е учителка по математика. В нейните жили тече ирландска и френска кръв.
През юни 1926 година Джон пази магистърска степен по математика в Щатския лицей на Айова и няколко дни по-късно се дами за Люра - 25-годишна студентка по стопанска система от Оклахома. Щатът Айова го наема за преподавател по математика; Люра още не е приключила следването си, само че приема работа като учителка през 1926-1927 образователна год. в Монтана. Така тя може да спести задоволително пари за образованието си. По средата на годината обаче приключва контракта си и се връща в Еймс, с цел да е покрай брачна половинка си. Година по-късно се ражда най-голямата им щерка Елси. Преместват се в Медисън, Уисконсин, където Джон става докторант. Двете им други деца са близнаци.
Работата на Джон върху дисертацията „ Диелектрическа константа на хелия “ му дава първите знания по комплицирани пресмятания. Той прекарва часове с калкулатора на Монро — една от най-модерните сметачни машини по това време. По време на няколко тежки седмици на пресмятания за довеждане докрай на дисертацията си е осенен от концепцията да изобрети по-добра и по-бърза машина за пресмятания. След отбраната на доктората си по теоретична физика през юли 1930 година той се завръща в Щатския лицей на Айова и през есента на 1930 година става помощник и по-късно доцент по математика и физика. Насочва се към решение на комплицирани задания от региона на спектралния разбор и през 1935 година създава способ за разбор на спектри с табулатори на IBM, работещи с перфокарти. По време на тези разработки поражда нуждата за разкриване на по-ефективен метод за изчисление на комплицираните математически задания.
След опити с другите налични по това време сметачни устройства Атанасов пръв вкарва понятието „ аналогов компютър “. През 1936 година дружно с Глен Мърфи, сътрудник атомен физик, основават дребен аналогов калкулатор за проучване на геометрията на повърхности, който назовават „ Лапласиометър “. Атанасов открива, че той има същите дефекти като всички други аналогови устройства – точността му зависи от работата на други елементи на машината.
През зимата на 1937-38 година мощният му блян да реши казуса води до резултат. Една нощ, отчаян от множеството безплодни старания, се качва на колата си и кара без съответна посока. След двеста километра стопира в крайпътно заведение в Илинойс. Там на чаша бърбън не след дълго открива, че мислите му се подреждат и стартира да се „ ражда “ концепцията за напълно нов вид машина, която се разграничава от всичко известно до тогава. Тя би трябвало да бъде издигната въз основата на електронни детайли, да счита с двоични цифри вместо с използваните до тогава десетични и да има обособена от процесора памет, която да е регенеративна (с кондензатори). Освен физик и математик Атанасов е висококвалифициран специалист и в електронната техника, което му оказва помощ да проектира съответните схемни решения. За изграждане на машината Атанасов се нуждае от техническа помощ, което споделя със своя другар Харолд Андерсън, също професор по физика в колежа. Последният му предлага един от най-хубавите си студенти – Клифърд Бери (Clifford E. Berry, 1918-1963).
През март 1939 година от университета му отпускат 650 $ и Атанасов и Бери стартират работа, като монтажът на машината се прави в приземието на лабораторията по физика. За броени месеци двамата основават и усъвършенстват първообраз на изчислителна машина, по-късно наречена компютър на Атанасов-Бери или ABC (на британски: Atanasoff-Berry Computer). Атанасов възнамерява да запише в паметта и автоматизирано да подава поредност от команди в процеса на пресмятане, т.е. да употребява софтуер=
През декември 1940 година Атанасов среща за пръв път Джон Мокли по време на конференция и заради изразения огромен интерес към машината и нейния принцип на работа поканва Мокли на посетители в Еймс. Мокли посещава Атанасов и гостува в дома му пет дни, през които двамата разискват структурата на компютъра АВС, както и други хрумвания на Атанасов, свързани с изчислителната техника. Мокли прочита и ръкописа на публикация с изложение на машината. По време на визитата компютърът е съвсем приключен и гостът се среща в детайли с неговия принцип на работа и техническа реализация. Дискусиите с Атанасов и неговия помощник са другарски и откровени.
Мокли се занимава с аналогови изчислителни устройства, само че не е виждал автоматизиран електронен цифров компютър. Впоследствие, при извършения правосъден развой през 1973 година съдът стига до заключението, че вследствие на това точно посещаване, на полемиките, водени с Атанасов и Бери, на демонстрациите и запознаването с ръкописа, Мокли извлича от ABC „ изобретяването на автоматизирания цифров компютър “.
С влизането на Съединени американски щати във Втората международна война през декември 1941 година работата по компютъра е прекратена. Въпреки че Щатският лицей в Айова стартира процедура по патентоване, компютърът АВС по този начин и не е патентован.
По време на Втората международна война е издигнат компютърът ENIAC (Electronic Numerical Integrator and Calculator) с първична цел да пресмята балистични таблици за потребностите на американската войска. Конструиран е през 1945 година от Джон Мокли и Дж. Проспър Екърт-младши и до 1973 година се счита, че това е първият компютър. През 1955 обаче две компютърни компании – „ Спери Ранд “ и „ Хъниуел “ влизат в правосъдна борба по отношение на патентите на ENIAC.
Патентният спор, т.е. правосъдният спор за откритието на компютъра, бележи огромна част от живота на Джон Атанасов. Той тече с години – от 1966 до 1973, изписани са стотици страници със свидетелски показания по техническата страна на разногласието, разпитани са доста специалисти, а Атанасов е основен очевидец. И най-после, на 19 октомври 1973 година Федералният съд излиза с решение, което унищожава мита, че първата електронна изчислителна машина е основана от Джон У. Мокли и Джон П. Екърт. Съдебното решение афишира патента за ENIAC за недействителен и открива, че Мокли и Екърт са заимствали главните правила на изобретението от Джон Атанасов. Няколкостотинте страници на решението разкриват и други престъпления на заявителите на патента.
Уотъргейтският скандал измества съдбоносното правосъдно решение от първите колони на утринните вестници и лишава Атанасов от първите минути заслужена популярност. Но Уотъргейт не е единствената причина за бавното обществено признание на целта на Атанасов. Към нея се прибавят комплицираната научно-техническа материя, изложена в обемисто правосъдно решение и в голямо количество документи и митът за изобретателския приоритет на Мокли и Екърт, които употребяват осведомителния вакуум след процеса, с цел да внасят комплициране, като пренебрегват правосъдното решение и заслугите на Атанасов. Единствено управлението на Щатския университет в Айова подхваща редица дейности, с цел да увековечи историческото откритие на Атанасов. Университетът неуморно изпраща митинги до изданията, в които към момента се позволяват „ неправилни равносметки за историята на компютъра “.
През септември 1942 година Атанасов постъпва в Морската артилерийска лаборатория във Вашингтон, където работи за защитата. (Клифърд Бери работи в същата тенденция в Калифорния).
Джон счита да работи няколко месеца или най-вече няколко години за държавното управление, надявайки се след това да се завърне като началник на департамент. Люра и техните три деца остават в Еймс, само че той постоянно ги посещава.
Става началник на акустичното поделение в Морската артилерийска лаборатория, служба, за която му заплащат над 10 000 $ — оптималната заплата за държавна работа по това време. Той е претрупан със задачата да сътвори компютър за американския флот. През същото време е включен в първия атомен опит в Тихия океан — план, който той харесва извънредно доста.
През 1948 година при едно от отиванията си в Еймс Джон Атанасов с изненада и отчаяние научава, че компютърът Атанасов — Бери е махнат от постройката на физиците и раздрънкан. Нито той, нито Бери са били осведомени, че компютърът ще бъде погубен. Запазени са единствено няколко негови елементи.
Дългото му неявяване стартира да се усеща в фамилията. Той и Люра се отчуждават и през 1949 година се развеждат. Люра се реалокира дружно с децата в Денвър, Колорадо. Същата година Атанасов се дами за Елис Кросби от Айова, с която работят по време на войната във Вашингтон.
През 1949 година става теоретичен началник на пехотните елементи във Форт Монро, Вирджиния. След една година се завръща във Вашингтон като шеф на морската отбранителна стратегия в Морската артилерийска лаборатория и остава там до 1951 година През 1952 година основава The Ordnance Engineering Corporation (компания, която се занимава с научни проучвания и разработки в Роксвил, Мериленд) дружно със остарелия си другар и състудент Дейвид Биичър. Компанията е продадена на Aerojet General Corporation през 1957 година и Джон става управител на Атлантическия корпус от 1957 до 1959 година и вицепрезидент от 1959 до 1961 година През 1961 година се пенсионира.
През 1974 година се завръща в Щатския университет на Айова (който към този момент е университет от 1959 г.), с цел да бъде почетен посетител и началник на най-голямото студентско събитие на нацията: Veisha. Съкращението идва от първите букви на дисциплините в университета: Veterinary Medicine, Engineering, Industrial Science, Home Economics и Agriculture. На фестивала нормално участват повече от 250 000 индивида. Той е поканен дружно със брачната половинка си Елис и двете им деца Джоан и Джон и техните фамилии. Елис е в Индонезия със брачна половинка си и не може да участва.
Вицепрезидентът и шеф на информацията и обществените прояви на ISU (Iowa State University) Карл Хамилтън стартира да прави филм за историята на конструирането на компютъра на Атанасов-Бери. Филмът е приключен през 1981 година На 21 октомври 1983 година (поради годишнината от историческото правосъдно решение, че Айова е мястото на конструиране на първия електронен дигитален компютър и че ENIAC е „ произтекъл “ от ABC) филмът е прожектиран по време на тържество, проведено в ISU. На Джон Атанасов е връчена грамота за особени заслуги от асоциацията на възпитаниците на университета. Съпругата на починалия Клиф Бери — Джейн Бери, и неговата майка — Грейс Бери, са наградени като родственици на съавтора на ABC.
След дълго боледуване Атанасов умира на 15 юни 1995 година в дома си в щата Мериленд. Погребан е в гр. Фредерик.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ