Джон Б. Гудинаф, професор в Тексаския университет в Остин, лауреат

...
Джон Б. Гудинаф, професор в Тексаския университет в Остин, лауреат
Коментари Харесай

На 100 години почина създателят на литиево-йонната батерия

Джон Б. Гудинаф, професор в Тексаския университет в Остин, лауреат на Нобелова премия за химия за създаването на литиево-йонната батерия, умря в неделя на 100-годишна възраст, заяви Ройтерс. 

Откритието на проф. Гудинаф докара до революцията в региона на безжичните технологии и сложи електронни устройства в ръцете на хората по целия свят. През 2019 година проф. Гудинаф стана най-възрастният човек, получил Нобелова премия - на 97 години. Той я завоюва взаимно с британеца Стенли Уитингам и японеца Акира Йошино. 

" Наследството на Джон като ослепителен академик е извънредно - неговите открития усъвършенстваха живота на милиарди хора по света ", написа президентът на Тексаския университет в Остин Джей Харцъл на уеб страницата на образователното заведение.

" През многото десетилетия на своята кариера той беше водач в авангардните научни изследвания и не спираше да търси новаторски решения за предпазване на сила. Работата на Джон и неговата отдаденост на нашата задача са най-хубавото отражение на устрема ни като представители на университета - че това, което стартира тук, трансформира света - и той ще липсва доста на нашата общественост на Тексаския университет. "

Джон Гудинаф е роден през 1922 година в Германия. Родителите му са американци и той израства в Съединени американски щати. През 1944 година получава бакалавърска степен по математика от Йейлския университет. След като служи като метеоролог в американската войска, Гудинаф пази магистърска степен и докторска степен през 1952 година, и двете по физика в Чикагския университет. В Чикагския университет той учи при нобеловия лауреат Енрико Ферми и Джон А. Симпсън. 

Гудинаф стартира кариерата си в лабораторията " Линкълн " на Масачузетския софтуерен институт през 1952 година, където работи 24 години и поставя основите на създаването на компютърната памет с случаен достъп (RAM).

Изявява се като пионер в региона на орбиталната физика и един от основателите на актуалната доктрина на магнетизма, станала известна като разпоредбите на Гудинаф-Канамори. Тези правила дават на практика насоки при проучването на магнитни материали и имат голямо въздействие при създаването на устройства в телекомуникациите.

След Масачузетския софтуерен институт Гудинаф става професор и началник на Лабораторията по неорганична химия в Оксфордския университет. По това време той прави литиево-йонното изобретение. В Тексаския университет в Остин постъпва през 1986 г.  Най-новите му разработки, дружно с екипа му,  са за авангардни способи за предпазване на сила, като " стъклена " батерия с електролит в твърдо положение и литиеви или натриеви железни електроди, написа Българска телеграфна агенция.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР