Росини – композиторът-епикуреец
Джоакино Росини е роден в Пезаро през 1792 година Баща му, парещ последовател на Френската гражданска война, е бил тромпетист, свирещ в локалния оркестър, до момента в който майка му била амбициозна, само че не изключително изявена певица.
Джоакино бил дете-чудо и поради политическите убеждения на татко си прекарал детството си, местейки се, до момента в който на 14 години бил признат в консерваторията в Болоня. Първата си опера композирал на 18 години ( " Брачната лавица " ), а дует от нея, Dunque io son, употребявал по-късно в първо деяние на операта, с която е може би най-известен – " Севилският бръснар ". На 21-годишна възраст към този момент имал композирани и сложени 10 произведения, които доста скоро станали четири пъти повече.
Росини бил суперзвезда из цяла Европа. Стендал писал, че в Италия живее човек, за който се приказва повече, в сравнение с за Наполеон, а във Виена славата му засенчвала тази на Бетовен. Интересно е, че двамата с Бетовен в действителност са имали една среща. През 1822 година изгубилият слуха си композитор написал на Росини:
" Ах, Росини. Значи вие сте композиторът на " Севилският бръснар ". Поздравявам Ви! Ще бъде изпълнявана, до момента в който италианската опера съществува. Никога не се опитвайте да пишете нищо повече с изключение на опера буфа (бел. ред. смешен оперен жанр). Всеки различен род би се отразил съдбовно на Вашата природа! "
" Севилският бръснар "
През 1824 година Росини станал шеф на Италианския в Париж, където по контракт в отговорностите му влизало и писане на за театъра. Ето за какво ненапълно не е изключително изненадващо, че на 37 години захвърлил всичко и излязъл в пенсия, с цел да се посвети на... готвенето. Последната му опера е " Вилхелм Тел ".
До края на живота му композирането не било в центъра на вниманието му, пишел е малко, само че доста красива, най-вече камерна музика. Една от по-известните му произведения след напускането на театъра е Stabat Mater, шестте елементи на която му лишили седем години. Музиката от късния му интервал е друга и до през днешния ден от време на време се откриват негови незнайни творби. Едно от тях е Une larme за виолончело и струнен оркестър, намерено в средата на XX век (ще можем да го чуем като част от програмата на ).
" Пепеляшка "
Росини бил извънредно известен с брилянтната ритмика на творбите си. Едно от прозвищата му било " господин Кресчендо ", което след това станало известното " Росиниево кресчендо " – струпване на звуци от прибавянето на нови принадлежности в оркестъра, които повтарят мелодията и гласовете в соловите партии. Бил е занаятчия на белкантото и бравурните арии, а през днешния ден се приема, че актуалната опера е стъпила върху пиедестал, построен от него. Мелодиите, които е композирал, са игриви, свежи, доста задълбочени от позиция на оркестровка и естетика. Смята се, че една от аргументите за преждевременното му отдръпване следва да се търси в естетиката на новия род на романтизма и мелодрамата, толкоз обичани на парижани, само че неприсъщи за него.
Бетовен може би е усещал нещо от това, тъй като друга негова известна мисъл загатва, че Росини е ленив и недовършен:
" Росини щеше да бъде доста добър композитор, в случай че учителите му го бяха били повече като дете. "
" Вилхелм Тел "
Росини е бил извънредно радостна натура, самият той казвал, че в живота си е плакал единствено два пъти. Гениалният майтапчия обаче в действителност е бил неврастеник и е страдал от дълбока меланхолия през по-голямата част от живота си. Особено мощна била тя през 40-те му години, когато продуктивността му се сринала, страдал от хронична отмалялост и бодърствуване, които го водели до патологични обсесии и суисидни мисли. Смята се също по този начин и, че вследствие на комплицираните взаимоотношения и нерешени проблеми с майка му е имал много бурна и садомазохистична връзка с любовницата си и втора брачна половинка Олимп Пелсиер.
След отдръпването си от театъра Росини се посветил на нещо, което несъмнено обичал много – готвенето. Има няколко анекдота, свързани с любовта му към яденето и пиенето. Според единия Росини като дете помагал в църквата в неделя не тъй като бил доста религиозен, а тъй като допивал виното за миряните след службата. В Париж бил непосредствен другар с най-големия френски готвач в историята, Мари-Антоан Карем, който посветил на Росини няколко свои предписания. В подмяна пък Росини композирал няколко специфични арии, които били предопределени да пригласят поднасянето на предястия и десерти. Когато Вагнер го посетил в къщата му в Паси през 1860 година, Росини непрекъснато сядал и ставал от масата, с цел да следи персонално месото, което готвел.
Росини останал в историята освен като един от най-блестящите и гениални италиански композитори, само че и като кулинар, оставил няколко типичен предписания alla Rossini. За любовта си към храната казвал:
" Не познавам по-хубаво занятие от яденето... Апетитът е за стомаха това, което е любовта за сърцето. Стомахът е диригентът, който дирижира огромния оркестър на нашите пристрастености. "
С какво да запомните този извънреден човек? Ако би трябвало да е единствено едно нещо, то дано е това:
Джоакино бил дете-чудо и поради политическите убеждения на татко си прекарал детството си, местейки се, до момента в който на 14 години бил признат в консерваторията в Болоня. Първата си опера композирал на 18 години ( " Брачната лавица " ), а дует от нея, Dunque io son, употребявал по-късно в първо деяние на операта, с която е може би най-известен – " Севилският бръснар ". На 21-годишна възраст към този момент имал композирани и сложени 10 произведения, които доста скоро станали четири пъти повече.
Росини бил суперзвезда из цяла Европа. Стендал писал, че в Италия живее човек, за който се приказва повече, в сравнение с за Наполеон, а във Виена славата му засенчвала тази на Бетовен. Интересно е, че двамата с Бетовен в действителност са имали една среща. През 1822 година изгубилият слуха си композитор написал на Росини:
" Ах, Росини. Значи вие сте композиторът на " Севилският бръснар ". Поздравявам Ви! Ще бъде изпълнявана, до момента в който италианската опера съществува. Никога не се опитвайте да пишете нищо повече с изключение на опера буфа (бел. ред. смешен оперен жанр). Всеки различен род би се отразил съдбовно на Вашата природа! "
" Севилският бръснар " През 1824 година Росини станал шеф на Италианския в Париж, където по контракт в отговорностите му влизало и писане на за театъра. Ето за какво ненапълно не е изключително изненадващо, че на 37 години захвърлил всичко и излязъл в пенсия, с цел да се посвети на... готвенето. Последната му опера е " Вилхелм Тел ".
До края на живота му композирането не било в центъра на вниманието му, пишел е малко, само че доста красива, най-вече камерна музика. Една от по-известните му произведения след напускането на театъра е Stabat Mater, шестте елементи на която му лишили седем години. Музиката от късния му интервал е друга и до през днешния ден от време на време се откриват негови незнайни творби. Едно от тях е Une larme за виолончело и струнен оркестър, намерено в средата на XX век (ще можем да го чуем като част от програмата на ).
" Пепеляшка " Росини бил извънредно известен с брилянтната ритмика на творбите си. Едно от прозвищата му било " господин Кресчендо ", което след това станало известното " Росиниево кресчендо " – струпване на звуци от прибавянето на нови принадлежности в оркестъра, които повтарят мелодията и гласовете в соловите партии. Бил е занаятчия на белкантото и бравурните арии, а през днешния ден се приема, че актуалната опера е стъпила върху пиедестал, построен от него. Мелодиите, които е композирал, са игриви, свежи, доста задълбочени от позиция на оркестровка и естетика. Смята се, че една от аргументите за преждевременното му отдръпване следва да се търси в естетиката на новия род на романтизма и мелодрамата, толкоз обичани на парижани, само че неприсъщи за него.
Бетовен може би е усещал нещо от това, тъй като друга негова известна мисъл загатва, че Росини е ленив и недовършен:
" Росини щеше да бъде доста добър композитор, в случай че учителите му го бяха били повече като дете. "
" Вилхелм Тел " Росини е бил извънредно радостна натура, самият той казвал, че в живота си е плакал единствено два пъти. Гениалният майтапчия обаче в действителност е бил неврастеник и е страдал от дълбока меланхолия през по-голямата част от живота си. Особено мощна била тя през 40-те му години, когато продуктивността му се сринала, страдал от хронична отмалялост и бодърствуване, които го водели до патологични обсесии и суисидни мисли. Смята се също по този начин и, че вследствие на комплицираните взаимоотношения и нерешени проблеми с майка му е имал много бурна и садомазохистична връзка с любовницата си и втора брачна половинка Олимп Пелсиер.
След отдръпването си от театъра Росини се посветил на нещо, което несъмнено обичал много – готвенето. Има няколко анекдота, свързани с любовта му към яденето и пиенето. Според единия Росини като дете помагал в църквата в неделя не тъй като бил доста религиозен, а тъй като допивал виното за миряните след службата. В Париж бил непосредствен другар с най-големия френски готвач в историята, Мари-Антоан Карем, който посветил на Росини няколко свои предписания. В подмяна пък Росини композирал няколко специфични арии, които били предопределени да пригласят поднасянето на предястия и десерти. Когато Вагнер го посетил в къщата му в Паси през 1860 година, Росини непрекъснато сядал и ставал от масата, с цел да следи персонално месото, което готвел.
Росини останал в историята освен като един от най-блестящите и гениални италиански композитори, само че и като кулинар, оставил няколко типичен предписания alla Rossini. За любовта си към храната казвал:
" Не познавам по-хубаво занятие от яденето... Апетитът е за стомаха това, което е любовта за сърцето. Стомахът е диригентът, който дирижира огромния оркестър на нашите пристрастености. "
С какво да запомните този извънреден човек? Ако би трябвало да е единствено едно нещо, то дано е това:
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ