Болка и хаос с Байдън и Харис
Джо Байдън изпрати една от най-катастрофалните първи години на американски президент в цялата история на републиката. Рекордно доста инфектирани с коронавирус, на процедура отворена южна граница с Мексико и невъобразим напор на незаконни мигранти, исторически растеж на насилието в огромните градове и инфлацията на всички места, кошмарно и позорно евакуиране от Афганистан, свирепо ниски рейтинги, макар гротескната медийна агитация в негово име... Кризи, гафове, безпорядък, боязън и ненавист във Вашингтон...
Дано някой не му каже какъв брой са зле нещата. Това е другият огромен сатирично-трагичен сюжет на отплувалата година – „ президентът просто не е в стаята “, нагледно казано. В стаята обаче е един огромен слон, за който корпоративните мейнстрийм медии се вършат, че не съществува. Разбира се, приказваме за демонстративния когнитивен колапс на 79-годишния американски президент.
Малкото, само че следени конференции и живи изяви на Байдън са задоволително, с цел да стане ясно, че той приказва все по-трудно, все по-бавно и от ден на ден цялостни нелепости. Има една звучна и сочна британска дума – „ джибериш “. „ Джибериш “ е строго не-научният термин, който може да опише най-точно представянето на президента през първата му година в креслото на овалния кабинет. Изреченията, или някакво сходство на фрази, се отделят с тъга от изкривеното в мимика на откровена изненада лице. Жестовете и равнищата на сила карат героите на Джак Лемън и Уолтър Матау от „ Сърдити старчета “ да наподобяват като цялостни с тестостерон екшън звезди от 80-те и 90-те.
И до момента в който се опитваше най-малко този път да не изчете мъчително, само че механично и надписа „ завършек на известието “ от аутокюто, Джо Байдън завърши годината с цялостно отричане на обещанието си при започване на 2021-а. Той беше споделил, че би трябвало да бъде определен тъй като ще „ спре вируса “ и ще реши пандемията централно. Преди това построи съвсем цялата си акция върху аргумента, че Тръмп е изпуснал Covid и няма решение. Особено остри бяха офанзивите на екипа на Байдън откакто Доналд допусна, че ключът към справяне с рецесията е на равнище обособени щати. Медиите бяха комфортния мегафон за това обръщение.
Е, този мегафон някак необичайно и ненадейно даже спря да работи преди дни, когато Байдън – към този момент президент от близо година – сподели, че няма федерално решение за Covid и обособените щати да се оправят. С други думи същото като Тръмп, само че още по-зле поднесено. Нека да повторим. На финала на дебютната си година на власт Байдън се погаври със личното си заричане да се оправи с коронавирус рецесията и на процедура прегърна това, против което беше предизборната му платформа. Все едно някой претендент за президент, или министър председател, да завоюва избори с акция против престъпността, а като пристигна на власт да каже: „ Абе, стреляйте се! “.
Нивото е бананова република. Имаше един чудноват екшън с Бъд Спенсър преди години – „ Бананения Джо “.
Всъщност, умерено може да изкараме Байдън от уравнението в горните фрази и да го представим като изстрадал читател на решения, взети без негово присъединяване.
Тук стигаме до Камала Харис, която се трансформира – изцяло справедливо – в минимум лайкове вицепрезидент в цялата история на Съединени американски щати. Нейният екип и медиите излязоха с добре квалифициран отговор на социологическите данни – повода била расизма и сексизма на американците, които не могли да одобряват не-бяла жена на подобен пост. Не се майтапим. Това е равнището на институционалния и журналистически дискурс във към момента най-могъщата страна на планетата.
Ситуацията на Байдън и Харис наподобява зле, само че както споделят оптимистите – постоянно може и още. Няма сигнали, че новата година ще донесе усъвършенстване в мъчителния безпорядък, който тази администрация обезпечи по границата, зад граница, с пандемията, в учебните заведения, в огромните градове, в стопанската система...
Преди дни Белия дом пусна публично „ празнично “ известие, в което написа по какъв начин неимунизираните „ могат да чакат зима на тежка болест и гибел за тях, за техните фамилии и за лечебните заведения, които ще препълнят “. Това е същата администрация, която желае да внуши, че половината американци са непоправимо неприятни, а в изгорените, изтърбушени и ограбени от протестиращи екстремисти градове няма никакви проблеми. Даже е за положително. Това е администрацията, насъскала ФБР против родители, които не желаят децата им да бъдат зомбирани в някакви идиотски расови теории. Байдън въплъщава власт, съчетала непросветеност и фанатизъм по един изключително болен и презрян метод.
Ще бъде все по-забавно да следим по какъв начин медиите се пробват да подменят действителността и да показват влакови произшествия като синхронно плуване за златен орден. Задачата им е непостижима – боклукът би трябвало да стане украшение, черното – бяло, а насилието – грижа за индивида. Но те ще се постараят. Не е като да нямат опит. Що се отнася до Джо, в случай че разбере какъв брой е зле обстановката в действителност може да се ядоса – и да се закани, че единствено в случай че беше президент на Съединени американски щати щеше да оправи нещата.
Дано някой не му каже какъв брой са зле нещата. Това е другият огромен сатирично-трагичен сюжет на отплувалата година – „ президентът просто не е в стаята “, нагледно казано. В стаята обаче е един огромен слон, за който корпоративните мейнстрийм медии се вършат, че не съществува. Разбира се, приказваме за демонстративния когнитивен колапс на 79-годишния американски президент.
Малкото, само че следени конференции и живи изяви на Байдън са задоволително, с цел да стане ясно, че той приказва все по-трудно, все по-бавно и от ден на ден цялостни нелепости. Има една звучна и сочна британска дума – „ джибериш “. „ Джибериш “ е строго не-научният термин, който може да опише най-точно представянето на президента през първата му година в креслото на овалния кабинет. Изреченията, или някакво сходство на фрази, се отделят с тъга от изкривеното в мимика на откровена изненада лице. Жестовете и равнищата на сила карат героите на Джак Лемън и Уолтър Матау от „ Сърдити старчета “ да наподобяват като цялостни с тестостерон екшън звезди от 80-те и 90-те.
И до момента в който се опитваше най-малко този път да не изчете мъчително, само че механично и надписа „ завършек на известието “ от аутокюто, Джо Байдън завърши годината с цялостно отричане на обещанието си при започване на 2021-а. Той беше споделил, че би трябвало да бъде определен тъй като ще „ спре вируса “ и ще реши пандемията централно. Преди това построи съвсем цялата си акция върху аргумента, че Тръмп е изпуснал Covid и няма решение. Особено остри бяха офанзивите на екипа на Байдън откакто Доналд допусна, че ключът към справяне с рецесията е на равнище обособени щати. Медиите бяха комфортния мегафон за това обръщение.
Е, този мегафон някак необичайно и ненадейно даже спря да работи преди дни, когато Байдън – към този момент президент от близо година – сподели, че няма федерално решение за Covid и обособените щати да се оправят. С други думи същото като Тръмп, само че още по-зле поднесено. Нека да повторим. На финала на дебютната си година на власт Байдън се погаври със личното си заричане да се оправи с коронавирус рецесията и на процедура прегърна това, против което беше предизборната му платформа. Все едно някой претендент за президент, или министър председател, да завоюва избори с акция против престъпността, а като пристигна на власт да каже: „ Абе, стреляйте се! “.
Нивото е бананова република. Имаше един чудноват екшън с Бъд Спенсър преди години – „ Бананения Джо “.
Всъщност, умерено може да изкараме Байдън от уравнението в горните фрази и да го представим като изстрадал читател на решения, взети без негово присъединяване.
Тук стигаме до Камала Харис, която се трансформира – изцяло справедливо – в минимум лайкове вицепрезидент в цялата история на Съединени американски щати. Нейният екип и медиите излязоха с добре квалифициран отговор на социологическите данни – повода била расизма и сексизма на американците, които не могли да одобряват не-бяла жена на подобен пост. Не се майтапим. Това е равнището на институционалния и журналистически дискурс във към момента най-могъщата страна на планетата.
Ситуацията на Байдън и Харис наподобява зле, само че както споделят оптимистите – постоянно може и още. Няма сигнали, че новата година ще донесе усъвършенстване в мъчителния безпорядък, който тази администрация обезпечи по границата, зад граница, с пандемията, в учебните заведения, в огромните градове, в стопанската система...
Преди дни Белия дом пусна публично „ празнично “ известие, в което написа по какъв начин неимунизираните „ могат да чакат зима на тежка болест и гибел за тях, за техните фамилии и за лечебните заведения, които ще препълнят “. Това е същата администрация, която желае да внуши, че половината американци са непоправимо неприятни, а в изгорените, изтърбушени и ограбени от протестиращи екстремисти градове няма никакви проблеми. Даже е за положително. Това е администрацията, насъскала ФБР против родители, които не желаят децата им да бъдат зомбирани в някакви идиотски расови теории. Байдън въплъщава власт, съчетала непросветеност и фанатизъм по един изключително болен и презрян метод.
Ще бъде все по-забавно да следим по какъв начин медиите се пробват да подменят действителността и да показват влакови произшествия като синхронно плуване за златен орден. Задачата им е непостижима – боклукът би трябвало да стане украшение, черното – бяло, а насилието – грижа за индивида. Но те ще се постараят. Не е като да нямат опит. Що се отнася до Джо, в случай че разбере какъв брой е зле обстановката в действителност може да се ядоса – и да се закани, че единствено в случай че беше президент на Съединени американски щати щеше да оправи нещата.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ