“Сянката” на Иран върху Близкия Изток
„ Джеймс Бонд на Изтока “ работи с огромен обсег в Ирак и Сирия
Наричат го „ Сянката “ (Sha:bh) и има доста други имена. Истинското му име е Касем Сюлеймани. Израелски, саудитски, американски и редица други служби са подготвени да платят милиони долари, с цел да доближат до него. „ Сюлеймани е най-могъщият действен служащ в Близкия изток през днешния ден “, споделя някогашният началник на интервенциите на Централно разузнавателно управление на САЩ в района Джон Макгуайър пред „ Ню Йоркър “. Той е включен в санкционен лист, само че също по този начин и в класацията на сп. Time в Топ-100 за най-влиятелни международни водачи наред с Тръмп, Путин, Си Дзинпин, папа Франциск. Наричат го „ министърът на външните работи на Иран в сянка “, актуалният „ Джеймс Бонд на Изтока “, народен воин на Иран, „ мечът на шиитите “. В речта си към народа, висшия началник на Иран аятолах Али Хаменей назова Сюлеймани „ жив страдалец на революцията “ – почит, непокътната до в този момент единствено за починалите в борба.
„ Той има въздействие над всички в системата “, споделя някогашният шеф на израелското разузнаване Мосад Меир Даган. Въпреки другите кръгове в иранската властова конструкция, вариращи от твърдолинейни покровители на религиозната власт до новаторски настроени хора като новия президент Хасан Рухани, всички търсят неговото утвърждение. Причината за това не са единствено околните му връзки с религиозния водач на Иран и втория след него рейтинг към 80%, само че най-много тайната конструкция, която управлява. Генерал-майор Касем Сюлеймани е началник на „ Ал-Кудс “ (Кодс, перс.), военни подразделения за специфични интервенции на Корпуса на стражите на Ислямската гражданска война (КСИР). КСИР е най-елитната част от въоръжените сили на Иран и са известни като Революционна армия или Пасдаран, подчинени непосредствено на Аятолаха. Тяхната загадка организация е Ал-Кудс с съществена задача провеждането на специфични интервенции отвън територията на Иран. Осъществява стратегическо военно разузнаване и взаимоотношение с ислямски (главно шиитски) мрежи и въоръжени обединения по света. Счита се, че са в основата на основаването на разнообразни техни „ прокси “-организации като придвижването Хизбула в Ливан, Хашд ал-Шааби в Ирак, поддържат близки връзки с Хамас, както и въоръжени групи в Пакистан и Афганистан.
Самото име ал-Кудс значи Йерусалим и директно се свързва с пан-ислямската идея за освобождение на свещения град. За реализирането на активността си Бригадите Ал-Кудс са сведени до 8 департамента: Западен – Съединени американски щати, Канада и ЕС; Русия и някогашните страни от СССР; Арабски полуостров; Леванта – Израел, Палестина, Ливан, Сирия и Йордания; Южна Азия – Афганистан, Пакистан и Индия; Северна Африка; Ирак; Турция. Числеността им е към 3000 души, от тях 800 оперативни офицери.
„ Ал-Кудс “ е директният действен инструмент за осъществяване на политиката на Иран на терена. Ръководителят на тези интервенции е одиозният военачалник Касем Сюлеймани. Родом от оскъдно семейство в гр. Керман, Ислямската гражданска война го заварва като водопроводчик в Техеран. На 23 год. е изпратен като лейтенант на фронта на Ирано-Иракската война. Само за 3 години от пълководец на разузнавателно-диверсионна група той се издига до командващ 41 пехотна дивизия (41st Tharallah Division), следват битката с наркотрафика на границата с Афганистан, кюрдските въстания, и писмото до Ал-Хоменей, с което се афишира изрично срещу смазването на студентските безредици в Техеран през 1999 година Враговете му измежду ултраислямистките среди употребяват този факт и той е назначен за началник на тайните интервенции в чужбина, като по този метод те смятат, че са го отстранили като съперник в страната, а и скрито се надяват и това да стане физически.
Но Близкият Изток потъна във водовъртежа на войните и цветните революции и за Иран става витално значимо да държи тези процеси в съпределни държави-буфери, с цел да не се пренесат на негова територия. Единственият метод са специфичните интервенции, за които дава отговор Ал-Кудс и нейният началник. Как го вършат? Чрез потреблението на цялостния боеприпас на хибридните войни. Идеологическо-информационно влияние и поддръжка на шиитските организации в района, основаване и поддръжка на политически обединения, групи и съответни водачи, финансова и икономическа помощ, разделяне и раздори измежду съперниците, въоръжаване и образование и на паравоенни формирования и директни военни интервенции.
Дейността на генерала „ Сянка “ в Ирак се засилва внезапно след нашествието на Съединени американски щати и свалянето на Саддам Хюсеин. В отворилата се ниша от безвластието Иран вижда опция да взе участие директно в ръководството на страната и опитният военачалник не я пропусна нито за момент. Управлението на шиита Нури-ал-Малики като министър-председател на Ирак беше ловко употребявано за основаването на паралелни на иракската войска военизирани шиитски сили, които бяха обединени в Сили за национална готовност Хашд ал-Шааби за битка с Ислямска страна (ИД). Тези почти 100 000 души и съвсем равни на иракските сили за сигурност в 80% са командвани от ирански офицери, назначавани с утвърждението на генерала от Ал-Кудс. В Борбата с ИД Хашд ал-Шааби се оказаха единствената военна мощ, която изигра основна роля в измъкването на властта в Багдад от военния колапс. Те застанаха на пътя на ИД измежду разбягващата се иракската войска и стопираха офанзивата към Багдад. Без помощта на шиитските милиции връщането на градовете Фалуджа, Рамади и Тикрит и най-много завладяването на Мосул, би било немислимо. Оръжието, образованието, командването и финансирането на тези милиции идва непосредствено от Иран. Отделно от тях елитните елементи Ал Кудс на военачалник Сюлеймани имат бази и организират интервенции на територията на Ирак. Генералът е директен координатор по интервенцията за връщане на гр. Киркук от кюрдите на Барзани още веднъж под контрола на Багдад. Само за 16 часа обединените сили на Багдад, шиитските Хашд ал-Шааби и кюрдските пешмерга, обаче от Патриотичния съюз на Кюрдистан, и съперниците на Масуд Барзани, заеха всички значими обитаеми пунктове и нефтени кладенци на провинция Киркук без никакви сражения. Това на процедура беше проява на въздействието на Иран върху процесите в страната. Беше комплициран завършек на концепцията за кюрдска страна в Северен Ирак и сподели, че генералът може на процедура да сплоти Техеран, Багдад и Анкара. В момента въздействието на Иран минава в политическата власт, където водачът на политическото крило на Сили за национална готовност Хади ал Амири е част от ръководещата коалиция в Багдад.
Нарастващото въздействие на Иран се следи и в Сирия. Ал- Кудс е замесен в революцията в Сирия още в самото начало директно и косвено посредством своето „ прокси “ – Хизбула. На територията на Сирия Хизбула се появи напролет на 2012 година Организацията пое контрола върху значими региони, като главно се концентрира върху отбраната на обитаемоте със шиити градове и села на север от Алепо и в южна Сирия – в провинция Дераа. Силите на Хизбула също бяха ситуирани в източните региони на Дамаск, в градовете Идлиб и Хама. Отрядите на Хизбула дружно със сирийските държавни сили участваха в освобождението на град Хомс. От ноември 2013 година Хизбула взе участие във военни дейности на сирийско-ливанската граница. От ангажирането на групировката в сирийската война през септември 2012 година в Хомс са убити Али Хюсеин Насиф (наричан още Абу Абас), командващ всички елементи на Хизбула в Сирия. През януари 2015 година Джихад Мънния, най-големият наследник на известния някогашен началник на разузнаването и контраразузнаването на Хизбула, Имад Муня е погубен след израелски въздушен удар. Убит е и Мохамед Иса, който дава отговор за активността на Хизбула в Сирия и Ирак.
Според ливанските медии все още към 1800 бойци на Хизбула са починали във войната. Отделно от Хизбула, отрядите на Ал-Кудс работят в Дамаск, Алепо и източната зона на Дейр-ез-Зоор. Там по образеца на Ирак са основани Национални сили за защита, като по този метод Иран заплашва американските сили в Сирия и техните кюрдски съдружници от запад и от изток през Ирак. Иранкият спецназ на Ал-Кудс се смята от съветските военни за един от най-хубавите в района, отличил се в боевете за Алепо, Палмира и Дейр-ез-Зоор. За интензитета на военните дейности приказват и загубите измежду висшите ирански генерали. В боевете за Алепо умира иранският военачалник Хосеин Хамедани. Генерал Хосеин Хамедани е един от главните военни съветници на сирийските държавни сили. Ветеран от иранско-иракската война, Хамедани служи в КСИР, откъдето е трансфериран в Ал-Кудс. В Сирия умират още двама високопоставени генерала от КСИР, генерал-майор Фаршад Хасунизаде и бригаден генералХамид Мохтарбнад. Въпреки това все още Иран не счита да се ангажира с широкомащабна военна интервенция на въоръжените си сили в Сирия, където може да попадне в директна борба със Съединени американски щати и Израел. За предпочитане е да стои в „ сянката “ на специфичните интервенции, с които военачалник Касем Сюлеймани се оправя чудесно.
Наричат го „ Сянката “ (Sha:bh) и има доста други имена. Истинското му име е Касем Сюлеймани. Израелски, саудитски, американски и редица други служби са подготвени да платят милиони долари, с цел да доближат до него. „ Сюлеймани е най-могъщият действен служащ в Близкия изток през днешния ден “, споделя някогашният началник на интервенциите на Централно разузнавателно управление на САЩ в района Джон Макгуайър пред „ Ню Йоркър “. Той е включен в санкционен лист, само че също по този начин и в класацията на сп. Time в Топ-100 за най-влиятелни международни водачи наред с Тръмп, Путин, Си Дзинпин, папа Франциск. Наричат го „ министърът на външните работи на Иран в сянка “, актуалният „ Джеймс Бонд на Изтока “, народен воин на Иран, „ мечът на шиитите “. В речта си към народа, висшия началник на Иран аятолах Али Хаменей назова Сюлеймани „ жив страдалец на революцията “ – почит, непокътната до в този момент единствено за починалите в борба.
„ Той има въздействие над всички в системата “, споделя някогашният шеф на израелското разузнаване Мосад Меир Даган. Въпреки другите кръгове в иранската властова конструкция, вариращи от твърдолинейни покровители на религиозната власт до новаторски настроени хора като новия президент Хасан Рухани, всички търсят неговото утвърждение. Причината за това не са единствено околните му връзки с религиозния водач на Иран и втория след него рейтинг към 80%, само че най-много тайната конструкция, която управлява. Генерал-майор Касем Сюлеймани е началник на „ Ал-Кудс “ (Кодс, перс.), военни подразделения за специфични интервенции на Корпуса на стражите на Ислямската гражданска война (КСИР). КСИР е най-елитната част от въоръжените сили на Иран и са известни като Революционна армия или Пасдаран, подчинени непосредствено на Аятолаха. Тяхната загадка организация е Ал-Кудс с съществена задача провеждането на специфични интервенции отвън територията на Иран. Осъществява стратегическо военно разузнаване и взаимоотношение с ислямски (главно шиитски) мрежи и въоръжени обединения по света. Счита се, че са в основата на основаването на разнообразни техни „ прокси “-организации като придвижването Хизбула в Ливан, Хашд ал-Шааби в Ирак, поддържат близки връзки с Хамас, както и въоръжени групи в Пакистан и Афганистан.
Самото име ал-Кудс значи Йерусалим и директно се свързва с пан-ислямската идея за освобождение на свещения град. За реализирането на активността си Бригадите Ал-Кудс са сведени до 8 департамента: Западен – Съединени американски щати, Канада и ЕС; Русия и някогашните страни от СССР; Арабски полуостров; Леванта – Израел, Палестина, Ливан, Сирия и Йордания; Южна Азия – Афганистан, Пакистан и Индия; Северна Африка; Ирак; Турция. Числеността им е към 3000 души, от тях 800 оперативни офицери.
„ Ал-Кудс “ е директният действен инструмент за осъществяване на политиката на Иран на терена. Ръководителят на тези интервенции е одиозният военачалник Касем Сюлеймани. Родом от оскъдно семейство в гр. Керман, Ислямската гражданска война го заварва като водопроводчик в Техеран. На 23 год. е изпратен като лейтенант на фронта на Ирано-Иракската война. Само за 3 години от пълководец на разузнавателно-диверсионна група той се издига до командващ 41 пехотна дивизия (41st Tharallah Division), следват битката с наркотрафика на границата с Афганистан, кюрдските въстания, и писмото до Ал-Хоменей, с което се афишира изрично срещу смазването на студентските безредици в Техеран през 1999 година Враговете му измежду ултраислямистките среди употребяват този факт и той е назначен за началник на тайните интервенции в чужбина, като по този метод те смятат, че са го отстранили като съперник в страната, а и скрито се надяват и това да стане физически.
Но Близкият Изток потъна във водовъртежа на войните и цветните революции и за Иран става витално значимо да държи тези процеси в съпределни държави-буфери, с цел да не се пренесат на негова територия. Единственият метод са специфичните интервенции, за които дава отговор Ал-Кудс и нейният началник. Как го вършат? Чрез потреблението на цялостния боеприпас на хибридните войни. Идеологическо-информационно влияние и поддръжка на шиитските организации в района, основаване и поддръжка на политически обединения, групи и съответни водачи, финансова и икономическа помощ, разделяне и раздори измежду съперниците, въоръжаване и образование и на паравоенни формирования и директни военни интервенции.
Дейността на генерала „ Сянка “ в Ирак се засилва внезапно след нашествието на Съединени американски щати и свалянето на Саддам Хюсеин. В отворилата се ниша от безвластието Иран вижда опция да взе участие директно в ръководството на страната и опитният военачалник не я пропусна нито за момент. Управлението на шиита Нури-ал-Малики като министър-председател на Ирак беше ловко употребявано за основаването на паралелни на иракската войска военизирани шиитски сили, които бяха обединени в Сили за национална готовност Хашд ал-Шааби за битка с Ислямска страна (ИД). Тези почти 100 000 души и съвсем равни на иракските сили за сигурност в 80% са командвани от ирански офицери, назначавани с утвърждението на генерала от Ал-Кудс. В Борбата с ИД Хашд ал-Шааби се оказаха единствената военна мощ, която изигра основна роля в измъкването на властта в Багдад от военния колапс. Те застанаха на пътя на ИД измежду разбягващата се иракската войска и стопираха офанзивата към Багдад. Без помощта на шиитските милиции връщането на градовете Фалуджа, Рамади и Тикрит и най-много завладяването на Мосул, би било немислимо. Оръжието, образованието, командването и финансирането на тези милиции идва непосредствено от Иран. Отделно от тях елитните елементи Ал Кудс на военачалник Сюлеймани имат бази и организират интервенции на територията на Ирак. Генералът е директен координатор по интервенцията за връщане на гр. Киркук от кюрдите на Барзани още веднъж под контрола на Багдад. Само за 16 часа обединените сили на Багдад, шиитските Хашд ал-Шааби и кюрдските пешмерга, обаче от Патриотичния съюз на Кюрдистан, и съперниците на Масуд Барзани, заеха всички значими обитаеми пунктове и нефтени кладенци на провинция Киркук без никакви сражения. Това на процедура беше проява на въздействието на Иран върху процесите в страната. Беше комплициран завършек на концепцията за кюрдска страна в Северен Ирак и сподели, че генералът може на процедура да сплоти Техеран, Багдад и Анкара. В момента въздействието на Иран минава в политическата власт, където водачът на политическото крило на Сили за национална готовност Хади ал Амири е част от ръководещата коалиция в Багдад.
Нарастващото въздействие на Иран се следи и в Сирия. Ал- Кудс е замесен в революцията в Сирия още в самото начало директно и косвено посредством своето „ прокси “ – Хизбула. На територията на Сирия Хизбула се появи напролет на 2012 година Организацията пое контрола върху значими региони, като главно се концентрира върху отбраната на обитаемоте със шиити градове и села на север от Алепо и в южна Сирия – в провинция Дераа. Силите на Хизбула също бяха ситуирани в източните региони на Дамаск, в градовете Идлиб и Хама. Отрядите на Хизбула дружно със сирийските държавни сили участваха в освобождението на град Хомс. От ноември 2013 година Хизбула взе участие във военни дейности на сирийско-ливанската граница. От ангажирането на групировката в сирийската война през септември 2012 година в Хомс са убити Али Хюсеин Насиф (наричан още Абу Абас), командващ всички елементи на Хизбула в Сирия. През януари 2015 година Джихад Мънния, най-големият наследник на известния някогашен началник на разузнаването и контраразузнаването на Хизбула, Имад Муня е погубен след израелски въздушен удар. Убит е и Мохамед Иса, който дава отговор за активността на Хизбула в Сирия и Ирак.
Според ливанските медии все още към 1800 бойци на Хизбула са починали във войната. Отделно от Хизбула, отрядите на Ал-Кудс работят в Дамаск, Алепо и източната зона на Дейр-ез-Зоор. Там по образеца на Ирак са основани Национални сили за защита, като по този метод Иран заплашва американските сили в Сирия и техните кюрдски съдружници от запад и от изток през Ирак. Иранкият спецназ на Ал-Кудс се смята от съветските военни за един от най-хубавите в района, отличил се в боевете за Алепо, Палмира и Дейр-ез-Зоор. За интензитета на военните дейности приказват и загубите измежду висшите ирански генерали. В боевете за Алепо умира иранският военачалник Хосеин Хамедани. Генерал Хосеин Хамедани е един от главните военни съветници на сирийските държавни сили. Ветеран от иранско-иракската война, Хамедани служи в КСИР, откъдето е трансфериран в Ал-Кудс. В Сирия умират още двама високопоставени генерала от КСИР, генерал-майор Фаршад Хасунизаде и бригаден генералХамид Мохтарбнад. Въпреки това все още Иран не счита да се ангажира с широкомащабна военна интервенция на въоръжените си сили в Сирия, където може да попадне в директна борба със Съединени американски щати и Израел. За предпочитане е да стои в „ сянката “ на специфичните интервенции, с които военачалник Касем Сюлеймани се оправя чудесно.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ