Джентълменско споразумение: Заведенията остават на 9% ДДС, но ако минат

Джентълменско съглашение: Заведенията остават на 9% Данък добавена стойност, само че в случай че минат на патентен налог

Ресторантьорите и властта са напът да се схванат.

На неофициална среща с бизнеса министър председателят Николай Денков и министърът на финансите Асен Василев са дали единодушие, че понижената поради Ковид-19 ставка на Данък добавена стойност на 9% може да се резервира и отсега нататък, само че при изискване че всички заведения минат на патентен налог.

Такава концепция стартира преди седмица шефът на Национална агенция за приходите Румен Спецов и

тя срещна утвърждението на притежателите на заведения. 

Припомняме, че ресторантьорският бизнес посрещна на нокти новината, че при подготовката на бюджет 2024 ставката е заложена на остарялото си равнище от 20 на 100.

Още при инспекции през лятото данъчните се оплакали, че сегашните санкции, налагани на заведения за хранене и хотели за неспазване на данъчното законодателство, са неефективни. Ето за какво почнало да се мисли в тенденция налог облага за този бизнес да се размени с патентен налог. По предварителна информация той ще се дефинира по един критерий – при заведенията ​- брой столове, а при хотелите ​- брой кревати. Ставката ще е друга и съгласно местоположението на обекта.

Финансовият министър Асен Василев е „ за “ концепцията, тъй като

по този начин по-лесно ще бъдат планувани приходите в бюджета.

Браншът също възприема смяната като позитивна, защото това е опитът на доста други страни в Европейски Съюз.

До края на септември браншовите организации на ресторантьорите са дали обещание да дадат ясна информация по какъв начин бизнесът се е изсветлил поради понижената ставка и вдигнатия в подмяна застрахователен приход. Те смятат, че цифрите в разбора са най-голямото доказателство, че пониженото Данък добавена стойност би трябвало да се резервира. Въпреки това властта изисква от ресторантьори и хотелиери изрядно счетоводство, издаване на касови бележки и съблюдаване на трудовото и данъчното законодателство.

На неофициалната среща туристическият бизнес е изискал още

да се контролира изключителният труд, 

който в пиковия сезон е по-скоро предписание, а не изключение.
Собственици са предложили вид,
в който за ​времето над 40-часовата работна седмица се заплащат съответните осигуровки, само че страната да опрощава налога върху тях.

Другото искане визира рекламата на българския туризъм в чужбина, която се прави за сметка на туроператори, хотели и курортни комплекси.

Неписаното предписание е, че когато се подписва контракт с външен контрагент за докарване на посетители от чужбина, сред 1 и 3% от цената на контракта се заплаща на външния сътрудник, с цел да направи рекламните материали.
При подписване на контракт с booking и други платформи за продажба на нощувки,
таксата е даже 18%, като това се счита за разход за разпространение на обекта.

Тъй като във всички тези случаи става дума за рекламиране и на България,

концепцията е държавата да компенсира част от тези разноски. Спрягал се е вид даже за половината сума.