Дженифър Анистън стана известна в средата на 90-те и в

Ние трябва да решаваме какво е „красиво“, когато става въпрос за нашите собствени тела ~ Дженифър АНИСТЪН

Дженифър Анистън стана известна в средата на 90-те и при започване на 21 век с ролята си на Рейчъл Грийн в известния американски комедиен сериал „ Приятели “, роля, за която печели „ Еми “, „ Златен глобус “ и „ Наградата на гилдията на актьорите “. Участва в над 50 кино лентата, а от 2012 година има звезда на Холивудската алея на славата.

Славата й извънредно набъбна след петгодишния й брак с Брад Пит и още повече след последвалата им разлъка. От години медиите са мощно разтревожени, че 48-годишната актриса към момента не е станала майка, като измислени публикации за бременността й и мислени ин витро процедури се разгласяват всекидневно. Като отговор на този непрестанен тормоз Анистън разгласява следното писмо в Huffington Post.

(Jennifer Aniston and Justin Theroux)

Позволете ми да стартира с това, че да вземам участие в злословия е нещо, с което в никакъв случай не съм се занимавала. Не обичам да приписвам нито парченце от силата си, с цел да питая един бизнес, построен на неистина, само че мощно искам да вземам участие в една огромна полемика, която към този момент стартира и която би трябвало да продължи. Тъй като не вземам никакво присъединяване в обществените медии, взех решение да изложа мислите си тук, в писмена форма.

За протокола – не съм бременна! Но съм обременена. Обременена съм от ежедневното порицаване на външния ми тип, което се случва всеки ден и се показва под формата на „ публицистика “, „ независимост на словото “ или пък „ вести за звездите “.

Всеки ден аз и брачният партньор ми сме унизени от десетки нападателни фотографи, които единствено ни дебнат да излезем от вкъщи си, с вяра да снимат „ шокиращи “ фотоси, без да ги интересува какъв резултат има това върху нас или пък върху нещастните пешеходци, които се оказват наоколо.

Това, върху което желая да концентрирам вниманието ви е картината на това, което безумните таблоиди се пробват да показват пред всички нас.

Ако съм някакъв знак за някои от хората в обществото, то очевидно съм образец за лещата, през която всички ние като общество виждаме нашите майки, дъщери, сестри, съпруги, приятелки и колежки. Представянето ни като обекти и контролът, който се пробват да наложат над дамите по този метод, са неуместни и тревожни. Начинът, по който аз съм показана посредством медиите, е отражение на това по какъв начин виждаме и представяме дамите като цяло – измервани съгласно някакъв килнат стандарт за хубост.

Понякога културните стандарти просто се нуждаят от друга позиция, тъй че всички ние да можем да забележим какво съставляват в реалност – групово приемане и подсъзнателно съглашение. Всички ние участваме в това групово съглашение.

Малките момиченца на всички места гълтам нашето съглашение, пасивно или не. И това стартира от доста рано. Споразумението, че девойките не са хубави, в случай че не са необикновено слаби, не са почтени за вниманието ни, в случай че не наподобяват като моделите или като актрисите, които ни гледат от кориците на списанията – тези, които всички с наслада купуваме. Това съглашение е нещо, което момиченцата след това придвижват и в живота си на дами.

Тези „ вести “ за звездите се употребяват, с цел да се увековечи дехуманизирането на дамата, чиято единствена цел, неизвестно за какво, става външният тип. Всичко това таблоидите вършат посредством множеството си идиотски спекулации – „ Дали тя е бременна? “, „ Дали яде прекалено много? “, „ Отпуснала ли се е? “, „ Дали бракът й е към своя край? “ и всичко това, тъй като фотосите демонстрират някои физически недостатъци.

Преди си споделях, че таблоидите са като комикси, не би трябвало да се вземат съществено, просто сапунени сериали за хората, на които им е доста скучно или имат потребност от разпръскване. Но не мога повече да се успокоявам с това, защото действителността ясно ми демонстрира, че превръщането на дамата в обект, нещо, което аз изживявам от първа ръка, към този момент се случва в течение на десетилетия и оказва голямо въздействие върху изкривения метод, по който се пресмята цената на женската половина от човечеството.

Последният месец ми сподели образно по какъв начин ние дефинираме цената на дамата съгласно брачния и майчиния й статус. Огромният размер на ресурсите, които пресата е вложила в това да разкрие дали съм или не съм бременна (за милионен път, само че кой ти брои...) показва вкорененото в съзнанието на хората чувство, че дамите са някак непълноценни, несполучливи или нещастни, в случай че не са женени с деца. По време на следствието на скучния ми персонален живот се случиха всеобщи разстрели, горски пожари, значими решения на Върховния съд, идни избори, както и всевъзможни други доста по-важни от новинарска позиция събития, за които „ публицистите “ можеха да похарчат ресурсите си.

Ето какво желая да ви кажа по тематиката: ние сме пълноценни хора с или без съпрузи, с или без деца. Ние би трябвало да решаваме какво е „ красиво “, когато става въпрос за нашите лични тела. Това решение е наше и единствено наше. И ние ще вземем това решение за себе си, а и за младите девойки в този свят, за които сме образци за подражателство. Нека вземем това решение умишлено, отвън суетата на таблоидите. Не е нужно да се омъжваме или да раждаме деца, с цел да се усещаме пълноценни. Имаме опция да дефинираме личното си благополучие сами за себе си.

Уморена съм да бъда воин в тази история. Да, може да стана майка един ден и откакто това съставлява подобен интерес, вие ще сте първите, които ще уведомя. Но не съм в гонене на майчинството, тъй като се усещам непълноценна по някакъв метод, както медиите и цялата просвета, построена към тях ни кара да имаме вяра. Отказвам да се усещам отговорна, тъй като тялото ми се трансформира с възрастта, или пък тъй като съм изяла цялостен хамбургер за обяд, или съм била снимана от неприятен ъгъл и медиите излизат по тези мотиви с новината: „ Бременна или дебела “. Да не загатвам неудобството, което произтича от това да бъда поздравявана от другари, сътрудници или непознати поради измислена от медиите бременност, което в някои дни се случва на всеки два часа.

От годините опит с медийните практики знам, че нищо при тях няма да се промени, най-малко не в скоро време. Това, което може да се промени е нашето схващане и реакцията ни на токсичните известия, заровени в тези на пръв взор безобидни „ вести “, поднесени ни като истини, които обаче оформят нашите показа за това кои сме в действителност. Имаме опция да решим дали да „ изядем “ това, което ни се сервира, и един ден може би таблоидите ще бъдат принудени да видят света през един по-различен, по-хуманен обектив, защото потребителите са спрели да купуват лъжите, които сервират като артикул.

Jennifer Aniston in Friends, created by David Crane and Marta Kauffman, 1994-2004