Никога повече не изоставяйте този ден в преследване на друг
Джеф Фостър е роден през 1980 година в Лондон. Изучава астрофизика в Кеймбридж. Дълги години е малтретиран от меланхолия, от възприятие на обезсърчение и самотност. Всичко това го води в последна сметка до съществено физическо заболяване и мисълта за близка гибел, само че и го извежда при започване на духовния му път. Автор е на бестселърите „ Живот без център ", „ Извънредно неявяване ", „ Чудото на битието ".
От предходната година Фостър е диагностициран с хронична неврологична лаймска болест в късен етап. Болестта е провокирала POTS (синдром на постурална ортостатична тахикардия) - тежко разстройство на вегитативната нервна система. Почитателите и почитателите на Джеф Фостър събират дарения от целия свят, нужни за поддържане на живота му.
Текстовете на Фостър в последно време не са радостни, само че са изпълнени с религия и светлина по пътя към святата истината и вездесъщата обич. Предлагаме ви една от последните му словесни импресии, която може да се употребява за медитация. И му пожелаваме здраве.
И нощта ни принадлежи, и зората също и ние в никакъв случай повече няма да забравим тази берекет, която ни е дадена, в никакъв случай повече няма да изоставим този ден в търсене на различен.
Любовта не е нещо, което откривате, тя е като сила, течаща, от време на време мека, едвам забележима, пулсираща, различен път вилнееща, вулканична. Лееща се на всички места, запълваща пукнатините в тротоара, рушаща стените, които издигнахме, с цел да ни разделят. Кипяща като поток, намираща своя път във всяко пространство. Неудържима, търсеща своя източник, търсеща своя дом, течаща през дървета, езера, хора, вливаща се в откритото небе, около галактики, обратно и напред във времето.
Някъде се ражда бебе, човек поема последния си мирис в болница някъде, кой знае къде, войска влиза в пердах, побеждава, плебей къса веригите си, огромни зверове вървят по земята, без да знаят какъв брой близо са стигнали до пожарите.
Звездите се раждат и експлодират. Първият ви рожден ден, дипломирането ви, гибелта на майка ви, татко ви, вие - криещи сълзите си в кърпички. Предизвикателствата, които чувствахте, че в никакъв случай няма да преодолеете, и преодоляхте...
Винаги си бил ти - издирван и открит, загубен и открит.Това е просто един елементарен ден от живота ти - деца за хранене, сметки за заплащане, усеща за изпитване. Но в този момент знаеш, в този момент не можеш да забравиш, макар съня, макар пътуването - зората ти принадлежи, а и нощта също.
И всеки вик на всяко творение и всеки чифт очи, всички вие - гледащи, чудещи се, мислещи за дома - в никакъв случай повече няма да забравите тази берекет, която ви е дадена.Никога повече не изоставяйте този ден в гонене на различен.
Никога не търсете обич отвън личното си изпомпващо обич сърце, в никакъв случай не се съмнявайте в това, което интуитивно сте знаели, още когато майката ви е извела на този свят и окървавени сте видели блестящото небе над себе си:Вие не сте неточност, не сте проклета неточност, вие сте природата, вие са цели и почтени, почтени за любовта, която пътува през еони и светлинни години и се промъква през сенки и нечистотии, с цел да се върне при вас.От теб тя се е родила, към теб тича.Към дома, майко, у дома!
Източник
От предходната година Фостър е диагностициран с хронична неврологична лаймска болест в късен етап. Болестта е провокирала POTS (синдром на постурална ортостатична тахикардия) - тежко разстройство на вегитативната нервна система. Почитателите и почитателите на Джеф Фостър събират дарения от целия свят, нужни за поддържане на живота му.
Текстовете на Фостър в последно време не са радостни, само че са изпълнени с религия и светлина по пътя към святата истината и вездесъщата обич. Предлагаме ви една от последните му словесни импресии, която може да се употребява за медитация. И му пожелаваме здраве.
И нощта ни принадлежи, и зората също и ние в никакъв случай повече няма да забравим тази берекет, която ни е дадена, в никакъв случай повече няма да изоставим този ден в търсене на различен.
Любовта не е нещо, което откривате, тя е като сила, течаща, от време на време мека, едвам забележима, пулсираща, различен път вилнееща, вулканична. Лееща се на всички места, запълваща пукнатините в тротоара, рушаща стените, които издигнахме, с цел да ни разделят. Кипяща като поток, намираща своя път във всяко пространство. Неудържима, търсеща своя източник, търсеща своя дом, течаща през дървета, езера, хора, вливаща се в откритото небе, около галактики, обратно и напред във времето.
Някъде се ражда бебе, човек поема последния си мирис в болница някъде, кой знае къде, войска влиза в пердах, побеждава, плебей къса веригите си, огромни зверове вървят по земята, без да знаят какъв брой близо са стигнали до пожарите.
Звездите се раждат и експлодират. Първият ви рожден ден, дипломирането ви, гибелта на майка ви, татко ви, вие - криещи сълзите си в кърпички. Предизвикателствата, които чувствахте, че в никакъв случай няма да преодолеете, и преодоляхте...
А някъде измежду нощ, на открито през някой голям океан, някъде в тъмните дълбини на сърцето ти или може би покрай границите на познатата галактика, не знам, тя - любовта си спомня, обръща се обратно, спомняйки си източника, да, в този момент си спомня извора и се обръща обратно. Не търсейки, а сипейки се. Не с напън, а позволяваща да бъде издърпана.Поеми мирис в този момент, усети по какъв начин сърцето ти бие, по какъв начин коремът ти се издига и спада. Това не е просто някакво нормално придвижване, някакъв момент от поредност моменти, това е безкрайност, движеща се, дишаща, безкрайна по природа си, лимитирана във форма, само че към момента безкрайна в същността си.
Тя пропада обратно, през светлината и тъмнината, през канализацията на милион изгубени светове, посредством тайнственост, през пластове самодоволство и болежка, в теб, в античното ти сърце - в нейния дом.
Тя е пътувала до краищата на светове, оттатък времето и пространството, посредством неописуеми ужаси и екстази и тя още веднъж те е намерила, където те е оставила, където е почнало търсенето.
Винаги си бил ти - издирван и открит, загубен и открит.Това е просто един елементарен ден от живота ти - деца за хранене, сметки за заплащане, усеща за изпитване. Но в този момент знаеш, в този момент не можеш да забравиш, макар съня, макар пътуването - зората ти принадлежи, а и нощта също.
И всеки вик на всяко творение и всеки чифт очи, всички вие - гледащи, чудещи се, мислещи за дома - в никакъв случай повече няма да забравите тази берекет, която ви е дадена.Никога повече не изоставяйте този ден в гонене на различен.
Никога не търсете обич отвън личното си изпомпващо обич сърце, в никакъв случай не се съмнявайте в това, което интуитивно сте знаели, още когато майката ви е извела на този свят и окървавени сте видели блестящото небе над себе си:Вие не сте неточност, не сте проклета неточност, вие сте природата, вие са цели и почтени, почтени за любовта, която пътува през еони и светлинни години и се промъква през сенки и нечистотии, с цел да се върне при вас.От теб тя се е родила, към теб тича.Към дома, майко, у дома!
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ