Нина Симон - перлата в короната на американската музика
Джаз, фолк, блус, темп енд блус, госпъл, поп и класическа музика. Тя покорява всички тези стилове просто тъй като е Нина Симон. Същата велика и постоянно гневна дама, която стартира живота си като малко надарено момиче от оскъдно семейство, живеещо в Трайън, Северна Каролина. По това време тя е позната на околните си като Юнис Катлин Уеймън – шестото от осем деца в фамилията. Първата ѝ огромна пристрастеност е свиренето на пиано, с което открива и хубостта на музиката. Нина завладява пианото едвам на четири, а първият ѝ концертен дебют е един типичен рецитал в локалната черква. Песента, която се научава да свири, когато е на четири, е God Be With You, Till We Meet Again. И за никого не е изненада, че дребната Юнис се стреми към кариера на концертен пианист, а класическата музика е в основата на ползите ѝ.
Веднъж приключила женската гимназия в Ашвил, Нина получава подтик към бленуваната кариера от хората в града, където живее. Те събират сума, с която може да се запише във висшето музикално учебно заведение " Джулиард " в Ню Йорк. Там става ученик на пианиста от еврейски генезис Карл Фридберг. Същият я приготвя за прослушването в музикалния институт " Къртис " във Филаделфия. След това кандидатства за стипендия там. Отказът за банкет обаче е реалност. Причината е повече от явна: Нина Симон е чернокожа и допуска, че неуспехът ѝ се дължи на това. Цветът на кожата ѝ ще стане причина за нейната гневна битка против расизма и неприкрит яд против белите хора. В основата на активизма ѝ обаче не е отхвърлянето от образователното заведение, а същият рецитал, с който дебютира, когато е на 12. Тогава нейните родители са изтласкани в задните редици на публиката, с цел да създадат място за белите хора. Но Симон се заканва да не пее, в случай че не вижда родителите си най-отпред.
Влизането в " Къртис " по този начин и не напуща листата с фантазии на момичето. Отчаяна, Нина взима частни уроци при Владимир Соколов, професор в института, само че все пак не съумява да завоюва мястото си там. Защото към този момент е късно: образователното заведение не приема ученици, трансферирали 21 години. Тя свири на пиано в нощен клуб в Атлантик Сити, с цел да печели пари за уроците си. Там стартира да добива своята популярност и дребна, само че предана група от фенове. 1954 година е житейският стадий, в който името Нина Симон избира Юнис Уеймън за собствен горделив собственик. Тогава тя е 21-годишна. Зад артистичния псевдоним се крие желанието ѝ нейните близки да не я разпознават, защото извършва „ музиката на дявола “. „ Нина “ става част от псевдонима на певицата поради неин другар на име Чико, а „ Симон “ избира за фамилно име от обич към френската актриса Симон Синьорет. В клуба ѝ е обявено, че ще би трябвало да извършва песните със личен съпровод. Естествено, това не е никакво затруднение за Нина, а в противен случай, даже е преимущество в израстването ѝ като джаз вокалист.
1958-а се оказва повратна година в живота й. Тогава тя се среща и подписва брак с псевдоинтелектуалеца Дон Рос. Не след дълго остава неудовлетворена от брака. През същата година записва кавър на песента I Loves You, Porgy. Той става единственият ѝ шлагер, попаднал в класацията„ Топ 20 “ на Billboard. През 1959 година пък издава и дебютния си албум, наименуван Little Girl Blue. Но от него няма доходи, защото Симон е продала авторските си права за 3000 $. След грандиозния триумф на албума измежду аудиторията изпълнителката подписва контракт с Colpix Records. Компанията дава цялостна креативна независимост на Нина, само че в подмяна на съдбовния контракт. Вследствие на договорката певицата стартира да се прочува от ден на ден и повече. Появяват се голям брой нови албуми. Един от тях е албумът с осъществявания онлайн „ Нина Симон в Таун Хол “, с който става обичан реализатор в манхатънския квартал Гринуич Вилидж. По това време Нина извършва единствено поп музика, с цел да печели пари за образованието си в областта на класическата музика. Ето за какво съществуването на какъвто и да е било контракт със звукозаписна компания не е приоритет, а единствено нужда.
Въпреки любовта на феновете си, Нина не стопира да ненавижда и да се усеща подценена. Мрази, тъй като белите са ѝ лишили правото да бъде първата чернокожа класическа пианистка и тъй като дискриминирането е победила над образованието ѝ. А и тъй като в действителност заслужава доста повече от посмъртно самопризнание в института, в който е мечтала да влезе. Тъкмо омразата е тази, която тласка Симон към политиката и антирасисткия активизъм. Капката, с която прелива чашата на търпението ѝ, е атентат в черква в Бирмингам, Алабама, при който умират четири чернокожи ученички. С това се изяснява и желанието да „ простреля първия бял човек, който види “. Разбира се, вместо това гневът добива музикални изражения. Първо е основана песента „ Да бъдеш млада, надарена и черна “, а след това и Mississippi Goddam, която се трансформира в химн на марша от Селма до Монтгомъри на самия Мартин Лутър Кинг. Сякаш „ песента изстрелва 10 патрона към тях (расистите) “, както споделя самата Нина.
Преживейте още...
Веднъж приключила женската гимназия в Ашвил, Нина получава подтик към бленуваната кариера от хората в града, където живее. Те събират сума, с която може да се запише във висшето музикално учебно заведение " Джулиард " в Ню Йорк. Там става ученик на пианиста от еврейски генезис Карл Фридберг. Същият я приготвя за прослушването в музикалния институт " Къртис " във Филаделфия. След това кандидатства за стипендия там. Отказът за банкет обаче е реалност. Причината е повече от явна: Нина Симон е чернокожа и допуска, че неуспехът ѝ се дължи на това. Цветът на кожата ѝ ще стане причина за нейната гневна битка против расизма и неприкрит яд против белите хора. В основата на активизма ѝ обаче не е отхвърлянето от образователното заведение, а същият рецитал, с който дебютира, когато е на 12. Тогава нейните родители са изтласкани в задните редици на публиката, с цел да създадат място за белите хора. Но Симон се заканва да не пее, в случай че не вижда родителите си най-отпред.
Влизането в " Къртис " по този начин и не напуща листата с фантазии на момичето. Отчаяна, Нина взима частни уроци при Владимир Соколов, професор в института, само че все пак не съумява да завоюва мястото си там. Защото към този момент е късно: образователното заведение не приема ученици, трансферирали 21 години. Тя свири на пиано в нощен клуб в Атлантик Сити, с цел да печели пари за уроците си. Там стартира да добива своята популярност и дребна, само че предана група от фенове. 1954 година е житейският стадий, в който името Нина Симон избира Юнис Уеймън за собствен горделив собственик. Тогава тя е 21-годишна. Зад артистичния псевдоним се крие желанието ѝ нейните близки да не я разпознават, защото извършва „ музиката на дявола “. „ Нина “ става част от псевдонима на певицата поради неин другар на име Чико, а „ Симон “ избира за фамилно име от обич към френската актриса Симон Синьорет. В клуба ѝ е обявено, че ще би трябвало да извършва песните със личен съпровод. Естествено, това не е никакво затруднение за Нина, а в противен случай, даже е преимущество в израстването ѝ като джаз вокалист.
1958-а се оказва повратна година в живота й. Тогава тя се среща и подписва брак с псевдоинтелектуалеца Дон Рос. Не след дълго остава неудовлетворена от брака. През същата година записва кавър на песента I Loves You, Porgy. Той става единственият ѝ шлагер, попаднал в класацията„ Топ 20 “ на Billboard. През 1959 година пък издава и дебютния си албум, наименуван Little Girl Blue. Но от него няма доходи, защото Симон е продала авторските си права за 3000 $. След грандиозния триумф на албума измежду аудиторията изпълнителката подписва контракт с Colpix Records. Компанията дава цялостна креативна независимост на Нина, само че в подмяна на съдбовния контракт. Вследствие на договорката певицата стартира да се прочува от ден на ден и повече. Появяват се голям брой нови албуми. Един от тях е албумът с осъществявания онлайн „ Нина Симон в Таун Хол “, с който става обичан реализатор в манхатънския квартал Гринуич Вилидж. По това време Нина извършва единствено поп музика, с цел да печели пари за образованието си в областта на класическата музика. Ето за какво съществуването на какъвто и да е било контракт със звукозаписна компания не е приоритет, а единствено нужда.
Въпреки любовта на феновете си, Нина не стопира да ненавижда и да се усеща подценена. Мрази, тъй като белите са ѝ лишили правото да бъде първата чернокожа класическа пианистка и тъй като дискриминирането е победила над образованието ѝ. А и тъй като в действителност заслужава доста повече от посмъртно самопризнание в института, в който е мечтала да влезе. Тъкмо омразата е тази, която тласка Симон към политиката и антирасисткия активизъм. Капката, с която прелива чашата на търпението ѝ, е атентат в черква в Бирмингам, Алабама, при който умират четири чернокожи ученички. С това се изяснява и желанието да „ простреля първия бял човек, който види “. Разбира се, вместо това гневът добива музикални изражения. Първо е основана песента „ Да бъдеш млада, надарена и черна “, а след това и Mississippi Goddam, която се трансформира в химн на марша от Селма до Монтгомъри на самия Мартин Лутър Кинг. Сякаш „ песента изстрелва 10 патрона към тях (расистите) “, както споделя самата Нина.
Преживейте още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ