Дискусията за намаляване на въглеордния отпечатък на циментовата индустрия е

Дискусията за понижаване на въглеордния отпечатък на циментовата промишленост е извънредно значима за групата Хайделберг Матириълс. Tози разговор би трябвало да бъде изведен на друго равнище, защото ние си приказваме доста общо през последните пет години, без да навлизаме в детайлности и без да слагаме толкоз огромен фокус върху тежката промишленост в Европа. Това изясни по време на Green Transition Forum в Баку, Константин Божинов началник на плана ANRAV в Хайделберг Матириълс Девня. " В момента приказваме за зеления преход и пътя на промишлеността в тази посока, само че не приказваме задоволително какви са провокациите, пред които са изправени индустриалните компании в Европа. А те са повече от големи " добави той в изявлението си по време на панела за декарбонизация на предприятията, който се организира на българския щанд в Баку предходната седмица. " Нашият път като Heidelberg Materials е да сме един от водещите производители на цимент и компания за циментови строителни материали. Ние в международен мащаб имаме доста ясни цели. Написахме си домашното преди доста години, бих споделил 25 година, когато започнахме това пътешестване към декарбонизация. И за нас е ясно по какъв начин би трябвало да стигнем до там. Голямата полемика, която се опитваме да предизвикаме, е какво ни би трябвало, с цел да стигнем до там? Защото предпоставките за цялостна декарбонизация на нашата промишленост са налице. Да, несъмнено. Трябва да доразвием технологията ", счита Божинов. Той добави, че една от главните цели на Хайделберг Матириълс сега е през 2030 година да улавя не по-малко от 10 млн. тона CO2 и това е доста амбициозна цел. " Ние се стремим към, да кажем, почти 47% понижение на общите ни излъчвания в цялото портфолио на компанията. И се стремим почти 50% от всички доходи в компанията да бъдат от зелени артикули. Към днешна дата доходи от зелени артикули е почти 35% на световно равнище, стана ясно от думите на специалиста. Според него ще са нужни спомагателни старания този дял да се увеличи до 2030 г. Божинов описа пред аудиторията и за плана ANRAV, който компанията извършва в България. " Ние създаваме нововъведения в региона на улавянето на CO2 и го вършим по доста по-ефективен метод спрямо наличните технологии в днешно време съобщи специалистът. Според него фирмите би трябвало да имат поради всички провокации, пред които са изправени. " Точно тук нормално е мястото, където държавни управления, мощни държавни управления, идват и поддържат бизнеса, с цел да се преодолее тази липса в технолигиите и финансирането ", добави Божинов. Той напомни, че нововъведенията в Хайделберг Матириълс Девня не целят да натоварят клиентите с спомагателни разноски, свързани със зеления преход. " Това не е смисълът, тъй като незабавно се озоваваме в обстановка, в която не сме конкурентоспособни. Съвсем не. Това, което е свястно, е да се провокира полемика какъв тип поддръжка е нужна на държавно и европейско равнище, а по-късно и на световно такова, с цел да работи на всички места. Просто не можем да изключим Европа от останалия свят и да приказваме за зелен преход единствено в Европа ", безапелационен бе Божинов. " В случая приказваме за сила и несъмнено едно от главните провокации пред декарбонизацията в Европа е силата и нейната цена. Нашата промишленост ще изисква шест пъти повече сила, в случай че желаеме да станем въглеродно неутрални ", напомни още специалистът. Според него страните в Европейски Съюз би трябвало да стартират допустимо най-скоро полемиката за създаване на трансгранично предпазване на сила и депозиране на CO₂. " Като компания сме склонни да мислим, че сме подготвени за това зелено предизвикателство. Ние поставяме старания да развием вътрешни благоприятни условия, които не са типични за една старомодна циментова промишленост, да кажем. Разбираме, че сме мудни в смяната, тъй като представляваме обичайната тежка промишленост...Знаем, че се нуждаем от огромен отскок, с цел да успеем и да декарбонизираме изцяло нашето портфолио. Има обособени планове, които потвърждават, че работи улавянето на CO2. Но в международен мащаб, това изисква по-унифицирана рамка, която да е идентична за всички освен в европейски мащаб ", изясни още Божинов. Самият той също изрече своите опасения, че Европа може да се трансформира в остров на зелените политики, а останалият свят да не обръща внимание на тях. " От инженерна позиция статистиката демонстрира, че Европа не е подготвена за този преход във връзка с съществуването на висококвалифицирани и образовани хора. Попаднах на статистика, която демонстрира, че за всеки инженер в Европа имате шест или седем в Индия и Китай и приблизително петима в Съединени американски щати. Така че не сме достигнали това място. Ние би трябвало да стартираме да развиваме тези качества на работни фрагменти, с цел да преодолеем празнината, когато приказваме за работна мощ ", напомни Божинов. Следващата стъпка е да се премисли напълно бизнес модела. " Трябва да опростим и ускорим издаването на разрешителни за индустриалните прецеси и това е наложително. Също по този начин би трябвало да понижим разноските за сходство, тъй като за жалост в целия Европейски съюз имаме големи разноски, които са свързани със сходството и намаляването на регулаторната тежест. И вместо да сътворяваме нова среда, сътворяваме още администрация. А щом ние, като Европейски съюз, като първа стъпка стартираме да назоваваме нещата с верните имена, може би ще можем да търсим решения и да отидем натам ", приключи изявлението си Божинов. Видеото от изявлението му можете да