Каква поредна политическа драма, уважаеми зрители!
В калабалъка от прякори, схеми, проекти, сглобки и впрочем човек към този момент се обърква кой с кого е, по кое време е с различен, за какво изобщо липсват поредните позии
По-рано през днешния ден, откакто за седми следващ път депутатите не съумяха да изберат ръководител на Народното събрание, „ Продължаваме промяната “ изиска оставките на Даниел Лорер и Явор Божанков, като Лорер ще бъде изключен и от всички органи.
Драмата пристигна от там, че за разлика от предходните гласувания (първият път 35 от ПП-ДБ поддържаха Кирилов, един беше " срещу " и един " въздържал се ", а на второто двама бяха " срещу " и един " въздържал се " ), този път не доближиха единствено два гласа за избора – точно тези на Божанков и Лорер. " За " Рая Назарян от ГЕРБ гласоподаваха 69 депутати, " срещу " - 159, " въздържал се " – 10, " за " Силви Кирилов гласоподаваха 118, " срещу " - 103, " въздържал се " – 17, като при прегласуването за издигнатия от Има Такъв Народ Кирилов 117 бяха " за ", 104 - " срещу ", 17 - " въздържал се ".
Надежда Йорданова от Демократична България също гласоподава срещу, само че бързо, бързо се оправда, че се е объркала. По този метод Лорер и Божанков отхвърлиха да гласоподават с „ Възраждане “ и Има Такъв Народ, като те извършиха думите си, че няма да поддържат Кирилов, въпреки по-рано Станислав Балабанов от партията на Слави Трифонов ги прикани да трансформират решението си, тъй като „ цяла България тях гледа “.
Кирил Петков се заоправдава, че с тяхното гласоподаване страната щяла да промени посоката си, а Николай Денков побърза да изясни, че са изключени, тъй като с гласуването им е било в интерес на Делян Пеевски, „ който се добра до Народното събрание с пазаруване на гласове и подправяне на протоколи “.
Но обстановката се заплита още повече, тъй като „ Демократична България ” няма да поддържа изключването им, като това написаха от партията в пост във Фейсбук. Демократична България имат и болшинство в парламентарната група на ПП/ДБ, което значи, че е малко евентуално двамата депутати да бъдат отстранени. Как обаче биха траяли пътя си с Кирил Петков/Асен Василев и останалите от групата им, които взеха решение, че сходно държание е неприемливо, е забавен въпрос.
Възниква и напълно резонната възможност " Възраждане " да стане втора и бъдещият втори изследователски мандат да отиде при тях, което ще породи нови драми – както измежду ПП/ДБ, по този начин и изобщо.
Путинистите, Добрите сили и Мафията
В калабалъка от прякори, схеми, проекти, сглобки и впрочем, човек към този момент се обърква кой с кого е, по кое време е с различен, за какво изобщо липсват поредните позиции.
Божанков да вземем за пример бил доста кардинален – споделил, че няма в никакъв случай да поддържа в нищо „ копейките “ и ето, през днешния ден го бил потвърдил за следващ път, убеждават ни някои. Това хубаво, обаче преди да се приземи в Политическа партия, той беше в Българска социалистическа партия, преди този момент в ДСБ, а още по-рано, се беше явил на кастинг при Слави Трифонов, когато той набираше искащи за политическия си план.
Когато беше в Българска социалистическа партия, имаше изявления „ срещу “ даването на военна помощ за Украйна, по-късно стана пръв деятел „ за “ изпращането. И всичко това в неособено дълъг интервал от няколко години. Толкова пък постоянно човек да си сменя правилата и възгледите... Вероятно е допустимо, единствено в случай че не приказваме за правила, а за добре преценени дейности за лична сгода и наместване по отношение на мощните на деня. Всъщност за него също има много подобаващ прякор – политически бродяга, с който към този момент е прочут, измествайки Настимир Ананиев от челната позиция.
Но да се върнем на „ мафията “. Кирил Петков в този момент се е заинатил да потвърждава, че няма да отстъпи и крачка от позицията на Политическа партия, касаеща ГЕРБ, Движение за права и свободи „ Ново начало “, в частност – Бойко Борисов и Делян Пеевски. Те са мафията, те са огромната опасност. Проблемът е, че предходната година бяха в сглобка точно с тях. Или пък допреди месеци въпросните не са били това заразно зло, против което в този момент би трябвало всички да се обединят. Да не приказваме, че допреди ден съпредседателят на Политическа партия безусловно написа: " Да съм един до друг със свободни хора е привилегия ", а на идващия към този момент изхвърляше депутати, които не са дали своят вот както повелява партийната заръка.
Днес са пристигнали дни, в които „ неприятните “ би трябвало да бъдат оптимално изолирани, заради което „ копейките “ не са такава огромна опасност – нито за страната, нито за евроатлантическото ни ярко бъдеще, за нищо. Демократична България пък упорстваха и за „ хигиеничен кордон “ към „ Възраждане. Уж...
Въобще, тези сантирани ограничения са много нелепи, в случай, че точно ПП/ДБ направиха конституционни промени с Пеевски, както и точно на разположение по този начин объркаха нещата, че в този момент този неотдавна относително официална процедура с избора на ръководител, с изключение на да носи след себе си евентуални по-сериозни последици, да стана толкоз комплицирана и предизвикваща още по-голямо напрежение измежду партиите.
Избирателите на ПП/ДБ също към този момент са в ступор, а евентуално последващо общо тяхно явяване би било както тежка шизофрения, по този начин и цялостен провал за обединението. Първо, тъй като към този момент не е ясно кои са положителните в „ Добрите сили “ – тези, които избират да са изрично против Пеевски и Борисов или тези, които са изрично против „ Възраждане “. Второ, тъй като сред самите сътрудници към този момент напълно очевидно има тежки неразбирателства.
Идеята на Бойко Борисов да е министър председател беше ясно, че няма да се одобри, заради което беше както безсмислена, както целеше просто да показва на пръв взор сговорчивостта на ГЕРБ – ето, от нас премиера, от вас –председателя на Народно събрание, която видите ли, не се е получила поради независещи от партията условия.
Но въпреки всичко – накъде?
И в действителност резултатът от цялата тази главозамайваща въртележка, от която не можем да слезем към този момент дълго време, е че за следващ път надвива не мисълта най-сетне да се сътвори работещ парламент, който да може да извършва функционалностите си – да приема закони и да управлява изпълнителната власт, а чисто моментните противодействия и ползи. Моментните, тъй като отново да подчертаем, че тези спорове са към този миг, допреди няколко месеца „ ползата клатеше феса “ и тогава се преглъщаха много по-тежки хапки от избора на Рая Назарян или Силви Кирилов за ръководител на Народното събрание.
Непрекъснатите обвинявания, че оня е марионетка на Пеевски, този е путинист, третият е конформист, четвъртият – обслужващ ползите на Румен Радев и така нататък, и така нататък, няма по какъв начин да доведат до опция за съответен парламент, респективно – държавно управление. И това чудесно го знаят нашите избраници.
Потресаващо е и че макар в действителност сериозното състояние, в което е изпаднала страната, депутатите ни намират време да си премерят физическите сили – и то постоянно. Този път имаше сдърпване сред Манол Пейков (отново) и народен представител от „ Възраждане “ (също отново). Единият блъскал другия, оня му приказвал на макар. Инфантилизъм, граничещ с тежка диагноза, на фона на всички протичащо се. И неслучващо се...
Ясно е, че отново ще пръснем едни милиони за нови избори, само че и там е ясно, че съществено нищо няма се реши. Нещо повече – след всеки идващ избор се появява по някоя нова партия в Народното събрание, която вместо да направи обстановката по-лесна, заплита още повече възела. А в този момент на старта още веднъж са застанали няколко обединения – кои напълно нови, кои неуспели да влязат минали пъти.
Чуват се и от ден на ден гласове „ за “ президентска република, което тотално към този момент ще доразбърка манджата. Парламентаризмът е в рецесия, като виновниците са точно тези, които би трябвало да се грижат – нагледно казано, за ползотворната работа на Народното събрание.
По-рано през днешния ден, откакто за седми следващ път депутатите не съумяха да изберат ръководител на Народното събрание, „ Продължаваме промяната “ изиска оставките на Даниел Лорер и Явор Божанков, като Лорер ще бъде изключен и от всички органи.
Драмата пристигна от там, че за разлика от предходните гласувания (първият път 35 от ПП-ДБ поддържаха Кирилов, един беше " срещу " и един " въздържал се ", а на второто двама бяха " срещу " и един " въздържал се " ), този път не доближиха единствено два гласа за избора – точно тези на Божанков и Лорер. " За " Рая Назарян от ГЕРБ гласоподаваха 69 депутати, " срещу " - 159, " въздържал се " – 10, " за " Силви Кирилов гласоподаваха 118, " срещу " - 103, " въздържал се " – 17, като при прегласуването за издигнатия от Има Такъв Народ Кирилов 117 бяха " за ", 104 - " срещу ", 17 - " въздържал се ".
Надежда Йорданова от Демократична България също гласоподава срещу, само че бързо, бързо се оправда, че се е объркала. По този метод Лорер и Божанков отхвърлиха да гласоподават с „ Възраждане “ и Има Такъв Народ, като те извършиха думите си, че няма да поддържат Кирилов, въпреки по-рано Станислав Балабанов от партията на Слави Трифонов ги прикани да трансформират решението си, тъй като „ цяла България тях гледа “.
Кирил Петков се заоправдава, че с тяхното гласоподаване страната щяла да промени посоката си, а Николай Денков побърза да изясни, че са изключени, тъй като с гласуването им е било в интерес на Делян Пеевски, „ който се добра до Народното събрание с пазаруване на гласове и подправяне на протоколи “.
Но обстановката се заплита още повече, тъй като „ Демократична България ” няма да поддържа изключването им, като това написаха от партията в пост във Фейсбук. Демократична България имат и болшинство в парламентарната група на ПП/ДБ, което значи, че е малко евентуално двамата депутати да бъдат отстранени. Как обаче биха траяли пътя си с Кирил Петков/Асен Василев и останалите от групата им, които взеха решение, че сходно държание е неприемливо, е забавен въпрос.
Възниква и напълно резонната възможност " Възраждане " да стане втора и бъдещият втори изследователски мандат да отиде при тях, което ще породи нови драми – както измежду ПП/ДБ, по този начин и изобщо.
Путинистите, Добрите сили и Мафията
В калабалъка от прякори, схеми, проекти, сглобки и впрочем, човек към този момент се обърква кой с кого е, по кое време е с различен, за какво изобщо липсват поредните позиции.
Божанков да вземем за пример бил доста кардинален – споделил, че няма в никакъв случай да поддържа в нищо „ копейките “ и ето, през днешния ден го бил потвърдил за следващ път, убеждават ни някои. Това хубаво, обаче преди да се приземи в Политическа партия, той беше в Българска социалистическа партия, преди този момент в ДСБ, а още по-рано, се беше явил на кастинг при Слави Трифонов, когато той набираше искащи за политическия си план.
Когато беше в Българска социалистическа партия, имаше изявления „ срещу “ даването на военна помощ за Украйна, по-късно стана пръв деятел „ за “ изпращането. И всичко това в неособено дълъг интервал от няколко години. Толкова пък постоянно човек да си сменя правилата и възгледите... Вероятно е допустимо, единствено в случай че не приказваме за правила, а за добре преценени дейности за лична сгода и наместване по отношение на мощните на деня. Всъщност за него също има много подобаващ прякор – политически бродяга, с който към този момент е прочут, измествайки Настимир Ананиев от челната позиция.
Но да се върнем на „ мафията “. Кирил Петков в този момент се е заинатил да потвърждава, че няма да отстъпи и крачка от позицията на Политическа партия, касаеща ГЕРБ, Движение за права и свободи „ Ново начало “, в частност – Бойко Борисов и Делян Пеевски. Те са мафията, те са огромната опасност. Проблемът е, че предходната година бяха в сглобка точно с тях. Или пък допреди месеци въпросните не са били това заразно зло, против което в този момент би трябвало всички да се обединят. Да не приказваме, че допреди ден съпредседателят на Политическа партия безусловно написа: " Да съм един до друг със свободни хора е привилегия ", а на идващия към този момент изхвърляше депутати, които не са дали своят вот както повелява партийната заръка.
Днес са пристигнали дни, в които „ неприятните “ би трябвало да бъдат оптимално изолирани, заради което „ копейките “ не са такава огромна опасност – нито за страната, нито за евроатлантическото ни ярко бъдеще, за нищо. Демократична България пък упорстваха и за „ хигиеничен кордон “ към „ Възраждане. Уж...
Въобще, тези сантирани ограничения са много нелепи, в случай, че точно ПП/ДБ направиха конституционни промени с Пеевски, както и точно на разположение по този начин объркаха нещата, че в този момент този неотдавна относително официална процедура с избора на ръководител, с изключение на да носи след себе си евентуални по-сериозни последици, да стана толкоз комплицирана и предизвикваща още по-голямо напрежение измежду партиите.
Избирателите на ПП/ДБ също към този момент са в ступор, а евентуално последващо общо тяхно явяване би било както тежка шизофрения, по този начин и цялостен провал за обединението. Първо, тъй като към този момент не е ясно кои са положителните в „ Добрите сили “ – тези, които избират да са изрично против Пеевски и Борисов или тези, които са изрично против „ Възраждане “. Второ, тъй като сред самите сътрудници към този момент напълно очевидно има тежки неразбирателства.
Идеята на Бойко Борисов да е министър председател беше ясно, че няма да се одобри, заради което беше както безсмислена, както целеше просто да показва на пръв взор сговорчивостта на ГЕРБ – ето, от нас премиера, от вас –председателя на Народно събрание, която видите ли, не се е получила поради независещи от партията условия.
Но въпреки всичко – накъде?
И в действителност резултатът от цялата тази главозамайваща въртележка, от която не можем да слезем към този момент дълго време, е че за следващ път надвива не мисълта най-сетне да се сътвори работещ парламент, който да може да извършва функционалностите си – да приема закони и да управлява изпълнителната власт, а чисто моментните противодействия и ползи. Моментните, тъй като отново да подчертаем, че тези спорове са към този миг, допреди няколко месеца „ ползата клатеше феса “ и тогава се преглъщаха много по-тежки хапки от избора на Рая Назарян или Силви Кирилов за ръководител на Народното събрание.
Непрекъснатите обвинявания, че оня е марионетка на Пеевски, този е путинист, третият е конформист, четвъртият – обслужващ ползите на Румен Радев и така нататък, и така нататък, няма по какъв начин да доведат до опция за съответен парламент, респективно – държавно управление. И това чудесно го знаят нашите избраници.
Потресаващо е и че макар в действителност сериозното състояние, в което е изпаднала страната, депутатите ни намират време да си премерят физическите сили – и то постоянно. Този път имаше сдърпване сред Манол Пейков (отново) и народен представител от „ Възраждане “ (също отново). Единият блъскал другия, оня му приказвал на макар. Инфантилизъм, граничещ с тежка диагноза, на фона на всички протичащо се. И неслучващо се...
Ясно е, че отново ще пръснем едни милиони за нови избори, само че и там е ясно, че съществено нищо няма се реши. Нещо повече – след всеки идващ избор се появява по някоя нова партия в Народното събрание, която вместо да направи обстановката по-лесна, заплита още повече възела. А в този момент на старта още веднъж са застанали няколко обединения – кои напълно нови, кои неуспели да влязат минали пъти.
Чуват се и от ден на ден гласове „ за “ президентска република, което тотално към този момент ще доразбърка манджата. Парламентаризмът е в рецесия, като виновниците са точно тези, които би трябвало да се грижат – нагледно казано, за ползотворната работа на Народното събрание.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ