Археолози откриха ценни находки при реконструкцията на „Нотр Дам
През февруари 2022 година реконструкцията на катедралата „ Нотр Дам " в Париж е подготвена да стартира. След пожара през април 2019 година са били нужни съвсем 3 години за премахване на отломките и за подсилване на развалените каменни стени и таванни сводове. За да може „ Нотр Дам " да отвори още веднъж порти през 2024 година, както беше постановил френският президент Еманюел Макрон, трябваше незабавно да се стартира възобновяване на изгубеното - като се стартира от емблематичния дървен шпил, който се издига над центъра на църквата.
Но първо трябваше да бъдат извикани археолози. Според френското законодателство всеки строителен план, който нарушава почвата, където могат да бъдат открити антични артефакти или остатъци, изисква намесата на държавни археолози. В Нотр Дам те трябваше да се уверят, че нищо скъпо няма да бъде смазано от 770-тонното скеле, належащо за възобновяване на шпила, заяви National Geographic.
Първоначално на Кристоф Бесние и неговия екип от Националния институт за превантивни археологически проучвания са били дадени не повече от 5 седмици, с цел да копаят под каменния под, където трансептът (късите рамена на кръстовидната църква) се свързва с наоса и хора.
Историческите артефакти са постоянно срещани в „ Нотр Дам ", когато се копае задоволително дълбоко; мястото е било населявано повече от хилядолетие преди построяването на катедралата през XII и XIII век. Но защото екипът на Бесние е имал право да копае единствено на 16 см под пода - дълбочината на основата на скелето - той в действителност не е очаквал да откри доста. За благополучие, археологът е сбъркал.
„ Останките се оказаха доста по-богати от предстоящото ", споделя той. Екипът му открива общо 1035 фрагмента от голям брой творби на изкуството.
Археолозите откриват превъзходни творби на изкуството, които в началото са стояли в центъра на катедралата - това, което френският критик Дидие Рикнер назовава „ едни от най-изключителните творби на скулптурата от който и да е интервал в света ". Неотдавна към 30 от тези статуи, които са били изгубени в продължение на епохи, бяха показани в Музея на Клуни.
Веднага откакто екипът на Бесние отстранява плочките на пода и тънкия пласт нечистотия и парчета, се появява горната част на оловен ковчег. Наблизо започнаха да се появяват варовикови статуи: глави и торсове в естествени размери, грижливо подредени тъкмо под пода около входа на хора.
След това Бесние получава позволение да копае по-дълбоко от 16 см, с цел да може да извлече артефактите. Докато строителният екип чакаше, петседмичните разкопки се проточиха до повече от два месеца. Открит е още един оловен ковчег, както и няколко по-малко първокласни погребения - не е прекомерно изненадващо, защото гробове има на всички места в катедралата.
Статуите се оказват най-значимата находка. Археолозите откриват, че те са остатъци от варовиковия „ заслон " от XIII в., който в началото е затварял хора и светилището на Нотр Дам от погледа на публиката. Демонтиран при започване на XVIII в., високият 13 фута заслон на процедура е липсващ. Съществуват единствено няколко фрагмента и никакво изцяло изображение, нито пък данни за ориста му.
Сега, откакто е открит, той блестящо припомня какъв брой друго е било прекарването при визитата на „ Нотр Дам " през Средновековието, когато е издигната катедралата.
Параванът е шедьовър на рисуваната готическа статуя. Сред фигурите в естествена величина, които екипът на Бесние изкопава, са главата и торсът на безжизнения Христос - очите са затворени, а от раната от копие в ребрата му капе алена кръв. „ Скулптурата е в действителност изключителна по своята изисканост, по своето внимание към детайла ", споделя археологът. „ Извайването на клепачите, ушите, носа - всичко това е необикновено. "
Днес, когато хората влязат през централния челен портал на Нотр Дам, те могат да видят модерния олтар и да влязат в хора оттатък него. Но през XIII в., когато катедралата е приключена, тази панорама е затруднена от паравана, който е увенчан с гигантско разпятие. („ Rood " е остаряла саксонска дума за кръст.)
Параванът на ложата в „ Нотр Дам " е имал две предопределения, споделя историкът на архитектурата Матийо Лурс. Първата е била да даде на свещениците естрада за четене на Свещеното писание пред публиката, която се е събирала в наоса. Стълбища водят до амвони на върха на паравана, от които свещениците могат да проповядват на масите. Втората цел е била усамотение: Параванът разрешава на свещениците да се уединяват в хора по време на осемте ежедневни молитвени служби, като ги държи надалеч от погледа на публиката.
Скулптурите на паравана описват главната история на християнството. „ От старите описания знаем, че е имало подиуми от пристрастеностите Христови ", сподели историкът Дани Сандрон. От Тайната вечеря през разпятието до възкресението - цялата история е била там.
В католическата меса същата тази история се пресъздава по време на тайнството Евхаристия, когато се има вяра, че хлябът и виното се трансформират в тялото и кръвта на Христос. Но през Средновековието в Нотр Дам вярващите не можели да видят свещеника зад паравана, който правил тайнството. Не можели да чуят и думите, които той мърморел пред отдалечения основен олтар, който тогава стоял в далечния завършек на хора.
Параванът е стоял съвсем пет века. В последна сметка литургичните практики се трансформирали, а също и художествената мода; готическият жанр почнал да се порицава. Духовниците в Нотр Дам били традиционалисти и запазили паравана си по-дълго от множеството френски църкви.
Но под натиска на крал Луи XIV, който желал по-отворен хор - подобен, който да включва огромни скулптури на него и на татко му Луи XIII - истинският заслон най-сетне бил демонтиран през 1710 година и, както към този момент знаем, закопан под мястото, където се издигал. Въпреки че скулптурите са били демонтирани и счупени, те към момента са били считани за свещени и по тази причина не им е било разрешено да напущат църквата.
Изследователите откриват към хиляда фрагмента от паравана с друга величина, като на към 700 от тях към момента има следи от багра. Смята се, че в началото всички статуи в Нотр Дам, в това число и тези на предната фасада, са били блестящо боядисани, преди този момент също да излезе от мода. По този метод цветовете, непокътнати върху скулптурите от паравана, ще ни подскажат по какъв начин е изглеждала в миналото цялата катедрала.
Бесние не е сигурен каква част от паравана е разкопал екипът му, само че счита, че доста повече от него лежи заровен под хора, отвън обсега на разкопките им.
Но първо трябваше да бъдат извикани археолози. Според френското законодателство всеки строителен план, който нарушава почвата, където могат да бъдат открити антични артефакти или остатъци, изисква намесата на държавни археолози. В Нотр Дам те трябваше да се уверят, че нищо скъпо няма да бъде смазано от 770-тонното скеле, належащо за възобновяване на шпила, заяви National Geographic.
Първоначално на Кристоф Бесние и неговия екип от Националния институт за превантивни археологически проучвания са били дадени не повече от 5 седмици, с цел да копаят под каменния под, където трансептът (късите рамена на кръстовидната църква) се свързва с наоса и хора.
Историческите артефакти са постоянно срещани в „ Нотр Дам ", когато се копае задоволително дълбоко; мястото е било населявано повече от хилядолетие преди построяването на катедралата през XII и XIII век. Но защото екипът на Бесние е имал право да копае единствено на 16 см под пода - дълбочината на основата на скелето - той в действителност не е очаквал да откри доста. За благополучие, археологът е сбъркал.
„ Останките се оказаха доста по-богати от предстоящото ", споделя той. Екипът му открива общо 1035 фрагмента от голям брой творби на изкуството.
Археолозите откриват превъзходни творби на изкуството, които в началото са стояли в центъра на катедралата - това, което френският критик Дидие Рикнер назовава „ едни от най-изключителните творби на скулптурата от който и да е интервал в света ". Неотдавна към 30 от тези статуи, които са били изгубени в продължение на епохи, бяха показани в Музея на Клуни.
Веднага откакто екипът на Бесние отстранява плочките на пода и тънкия пласт нечистотия и парчета, се появява горната част на оловен ковчег. Наблизо започнаха да се появяват варовикови статуи: глави и торсове в естествени размери, грижливо подредени тъкмо под пода около входа на хора.
След това Бесние получава позволение да копае по-дълбоко от 16 см, с цел да може да извлече артефактите. Докато строителният екип чакаше, петседмичните разкопки се проточиха до повече от два месеца. Открит е още един оловен ковчег, както и няколко по-малко първокласни погребения - не е прекомерно изненадващо, защото гробове има на всички места в катедралата.
Статуите се оказват най-значимата находка. Археолозите откриват, че те са остатъци от варовиковия „ заслон " от XIII в., който в началото е затварял хора и светилището на Нотр Дам от погледа на публиката. Демонтиран при започване на XVIII в., високият 13 фута заслон на процедура е липсващ. Съществуват единствено няколко фрагмента и никакво изцяло изображение, нито пък данни за ориста му.
Сега, откакто е открит, той блестящо припомня какъв брой друго е било прекарването при визитата на „ Нотр Дам " през Средновековието, когато е издигната катедралата.
Параванът е шедьовър на рисуваната готическа статуя. Сред фигурите в естествена величина, които екипът на Бесние изкопава, са главата и торсът на безжизнения Христос - очите са затворени, а от раната от копие в ребрата му капе алена кръв. „ Скулптурата е в действителност изключителна по своята изисканост, по своето внимание към детайла ", споделя археологът. „ Извайването на клепачите, ушите, носа - всичко това е необикновено. "
Днес, когато хората влязат през централния челен портал на Нотр Дам, те могат да видят модерния олтар и да влязат в хора оттатък него. Но през XIII в., когато катедралата е приключена, тази панорама е затруднена от паравана, който е увенчан с гигантско разпятие. („ Rood " е остаряла саксонска дума за кръст.)
Параванът на ложата в „ Нотр Дам " е имал две предопределения, споделя историкът на архитектурата Матийо Лурс. Първата е била да даде на свещениците естрада за четене на Свещеното писание пред публиката, която се е събирала в наоса. Стълбища водят до амвони на върха на паравана, от които свещениците могат да проповядват на масите. Втората цел е била усамотение: Параванът разрешава на свещениците да се уединяват в хора по време на осемте ежедневни молитвени служби, като ги държи надалеч от погледа на публиката.
Скулптурите на паравана описват главната история на християнството. „ От старите описания знаем, че е имало подиуми от пристрастеностите Христови ", сподели историкът Дани Сандрон. От Тайната вечеря през разпятието до възкресението - цялата история е била там.
В католическата меса същата тази история се пресъздава по време на тайнството Евхаристия, когато се има вяра, че хлябът и виното се трансформират в тялото и кръвта на Христос. Но през Средновековието в Нотр Дам вярващите не можели да видят свещеника зад паравана, който правил тайнството. Не можели да чуят и думите, които той мърморел пред отдалечения основен олтар, който тогава стоял в далечния завършек на хора.
Параванът е стоял съвсем пет века. В последна сметка литургичните практики се трансформирали, а също и художествената мода; готическият жанр почнал да се порицава. Духовниците в Нотр Дам били традиционалисти и запазили паравана си по-дълго от множеството френски църкви.
Но под натиска на крал Луи XIV, който желал по-отворен хор - подобен, който да включва огромни скулптури на него и на татко му Луи XIII - истинският заслон най-сетне бил демонтиран през 1710 година и, както към този момент знаем, закопан под мястото, където се издигал. Въпреки че скулптурите са били демонтирани и счупени, те към момента са били считани за свещени и по тази причина не им е било разрешено да напущат църквата.
Изследователите откриват към хиляда фрагмента от паравана с друга величина, като на към 700 от тях към момента има следи от багра. Смята се, че в началото всички статуи в Нотр Дам, в това число и тези на предната фасада, са били блестящо боядисани, преди този момент също да излезе от мода. По този метод цветовете, непокътнати върху скулптурите от паравана, ще ни подскажат по какъв начин е изглеждала в миналото цялата катедрала.
Бесние не е сигурен каква част от паравана е разкопал екипът му, само че счита, че доста повече от него лежи заровен под хора, отвън обсега на разкопките им.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ