ДИМИТРИНКА ПАНАЙОТОВА е на 17 години и е най-новото попълнение

ДИМИТРИНКА ПАНАЙОТОВА е на 17 години и е най-новото попълнение в оркестъра на Старозагорската опера. Младата цигуларка е ученичка в XI клас в НУМСИ "Христина Морфова ". Нейното наличие затвърждава "традицията " в оркестъра да работи най-младият щатен музикант в България. От 1 март Димитринка е на половин щат и е в групата втори цигулки. "Много съм радостна и удовлетворена да съм част от оркестъра на операта. За мен най-важно е да изпитвам наслаждение от работата си и да се изучавам. Колегите доста ми оказват помощ, " споделя Панайотова.
Преди да постъпи в оркестъра на Старозагорската опера, тя работи в Симфоничния оркестър на Хасково, учи и пътува всеки ден за подготовки. Димитринка е родена в Сливен и е пето потомство музикант в рода си, единствена цигуларка. В VIII клас постъпва в Музикалното учебно заведение в Стара Загора. Нейни обичани композитори са Верди, Бетовен, Моцарт, Менделсон. Всеки ден момичето свири по 8 часа на обичания си инструмент. В момента е със служебна цигулка, донесена от Виена, само че има и своя, както и няколко остарели.

"Моите съученици ме поддържат и се радват на триумфа ми "

- Как започнахте да се занимавате с цигулковото изкуство? Откога свирите?
- Още 5-годишна, в предучилищната, се възпламених по цигулката и имах голямо предпочитание да изсвирвам на този инструмент. Тогава започнах да се образовам в Музикалната школа в Сливен. Сега съм щастлива, тъй като не преставам да се занимавам с обичаното си изкуство.
- А в Старозагорската опера по какъв начин се озовахте? Как ви откриха?
- Това стана с помощта на господин Огнянов, който ми се обади по телефона и ме извика в Старозагорската опера да подпиша контракт, с който да стартира да изсвирвам при тях. Щом ми предложиха работата, аз, несъмнено, одобрих, тъй като това е една от фантазиите ми, която се сбъдва. Направо летях от благополучие. Така от 1 март тази година започнах да изсвирвам в Старозагорската опера - на половин щат.
- Вие в действителност сте най-младата цигуларка в оркестъра на Старозагорската опера...
- Да, факт, като такава се повеждам.
- Как ви одобряват другите музиканти, какво е тяхното отношение към вас? Как се чувствате в състава?
- Чувствам се прелестно. Радвам се, че попаднах в прелестен колектив. Бих споделила, че съм огромна късметлийка, тъй като работя с тях. Много ми оказват помощ в работата във всяко едно нещо, доста съм удовлетворена и щастлива! Удоволствието да работя в Старозагорската опера е напълно мое.
- Кои са вашите учители в музиката?
- Първата ми учителка по цигулка беше Елена Попова, сега ми преподава Снежана Михайлова, която също работи в Старозагорската опера. Тя е група първи цигулки, аз съм втора цигулка. От обичаните ми предмети по музика е "Хармония " при Людмила Хубенова.
- Освен музиката ходите и на учебно заведение, надлежно се готвите за образователната стратегия. Как успявате да съчетавате двете неща?
- Успявам, макар че в никакъв случай не съм предполагала, че иска ми се наложи някой ден да го върша. Мисля, че се оправям добре с уговорките си и в учебно заведение, и в операта.
- Предстоят ли ви скорошни изяви?
- През септември имам солово осъществяване в Сливен със Симфоничния оркестър, само че до тогава има време...
- Вашите съученици по какъв начин гледат на триумфа ви? Радват ли се?
- Те ме поддържат и се радват, че точно съумявам да комбинирам работа и учене. Целият ми клас е единствено от инструменталисти и схващат защо става дума.
- Като завършите следващата година междинното си обучение, смятате ли да продължите да се занимавате с музика? Какви са задачите ви?
- Разбира се, че ще продължа да се занимавам с музика, тъй като имам голямото предпочитание да го върша и просто съм влюбена в моя инструмент и ще продължа и отсега нататък с цигулката. Надявам се да покоря по-големите подиуми като солистка, може и да обиколя чужбина. Никога няма да се откажа от това, което съм почнала. Искам да сбъдна всичките си фантазии.
- Остава ли ви свободно време да излизате с другари? Да почивате?
- Случва ми се рядко да изляза за час на кафе с някоя другарка, когато ми е по-свободно. Като цяло това не се случва постоянно. По през целия ден изсвирвам - до 10 ч. вечерта, нормално и изучавам.
- Смятате ли, че единствено с музика ще можете да се издържате един ден? Знаем, че през днешния ден изкуството е по-скоро разкош и не носи мечтаните средства?
- Според мен с изкуство човек може да се прехрани, това зависи както от музиканта, упоритостите му, по този начин и от възможностите, които му се дават. Важно е какъв брой той е издирван и какви задължения има. Ако не става у нас, може да опитва в чужбина.
- А вие самата бихте ли работили зад граница?
- Нека първо да натрупам опит в България, по-късно - в чужбина, в случай че имам тази опция.
- Семейството насърчава ли ви?
- Много се радва, че се занимавам с музика, тъй като сме пето потомство музиканти. Гордеят се с мен! Пожелават ми все по този начин да съм сполучлива, работлива, положителна и да виждам единствено напред.
- Кои са вашите обичани цигулари?
- Мичо Димитров, Веско Ешкенази и други.
- Казвате, че няма по-висша форма на човешката активност от изкуството...
- Наистина е по този начин, няма по-висша човешка активност от музиката, танца, рисуването, тъй като, в случай че няма изкуство - няма и живот, изключително за някои хора, за които това е най-важното и постоянно стои преди всичко. Духовността е съществена храна за един народ, за всяко общество.