Темата „Правосъдие“ в коалиционното споразумение – едно голямо нищо
Димитър Стоянов, коментар особено за Tribune.bg
В рамките на три поредни предизборни акции за Народно заседание, обявилите се за „ партии на митинга “ (след последните парламентарни избори към този момент „ партии на смяната “) интензивно защитаваха тезата за нуждата от правосъдна промяна, която би трябвало да обхване съвсем всички стълбове на правосъдната власт – Висш правосъден съвет, прокуратура, съд, разследване, електронно правораздаване и така нататък Преди ноемврийските избори за Народно заседание към тях се причисли и гласът на новата форма на Кирил Петков и Асен Василев „ Продължаваме промяната “. Реформата в бранш „ Правосъдие “ се очерта като основен приоритет за едно бъдещо парламентарно болшинство сред тези политически обединения. С общителната поддръжка на Българска социалистическа партия.
Темата за правораздаването несъмнено беше една от засегнатите по време на обществено провелите се договаряния по управническата стратегия на болшинството и държавното управление, което то би следвало да излъчи. Проведе се полемика. Обсъдиха се оферти. Накрая, до момента в който обединението се скрепяваше посредством систематизиране на държавни постове, съдружното съглашение излезе и на хартия, а под него се подписаха всички участващи политически обединения – „ Продължаваме промяната “, „ Демократична България “, „ ИТН “ и Българската социалистическа партия.
Дори един първичен бърз взор върху структурата на съдружното съглашение, неговото оформление и метода на представянето му демонстрира, че за жалост то очевидно е писано „ на коляно “. Липсва поредност на предложенията, те не са синтезирани в обединен жанр, проличава си, че на правилото „ копи-пейст “ са сглобявани и някакви обособени елементи, без да се подложат на някаква сериозна мисъл, да не приказваме за стилистична редакция. Което единствено по себе си е пренебрежение на първо място по отношение на българските жители. Ако поръчката ти е освен да управляваш страната, само че и да провеждаш съществени промени, то би следвало да спазиш някакъв обикновен стандарт на представителност.
Но дано обърнем внимание на същността на предложенията, които са направени в раздел „ Правосъдие “ от съдружното съглашение. Първо следва да се означи, че една огромна част от тях са общо дефинирани, не съдържат конкретика, звучат като пожелания с незнайна цел и неразбираемо осъществяване в бъдеще. Могат да бъдат посочени следните образци: „ Възприемане на политика за централизация на напъните върху лицата, при които има по-висок корупционен риск “, „ Утвърждаване на съдийското самоуправление посредством законодателни промени “, „ Реформа в активността на ЧСИ за обезпечаване на правдивост за жителите “, „ Премахване на политическото кадруване при избор на ръководители на Върховен касационен съд и Върховен административен съд “. Нито едно от тези оферти не съдържа в себе си някаква конкретика, пореден метод, обосновани ограничения, период или способ, по който би трябвало да бъде изпълнено. Казано по различен метод това са някакви общи пожелания, които ще се случат вероятно и под някаква форма.
Преди известно време и във връзка със серията от изборни загуби на Българската социалистическа партия, се беше появил един афоризъм, че Българска социалистическа партия ще вършат „ изчерпателен разбор “ на своите резултати от изборите и по-късно ще излязат с някакво мнение за политическото си бъдеще. Явно, в случай че има нещо, което Българска социалистическа партия са привнесли в региона на правораздаването в програмата на обединението, това е точно задълбоченият разбор. В цялото съдружно съглашение думата „ разбор “ се загатва 228 пъти. Двадесет пъти в частта за правораздаване. Ще се проучват – оферти за включване на други органи в процедурата по желание на състава на антикорупционната комисия; предлагането за противопоставяне на прането на пари посредством по-ефективна активност на ДАНС; основаване на нови профилирани звена в системата на прокуратурата или съдилищата след закриването на профилирания углавен съд; законодателна смяна на болшинствата при взимане на решения от пленума на ВСС; натовареността на магистратите за прекрояване на правосъдната карта и осъществяване на законодателни промени; опцията за въвеждане на електронно правосъдие; функционалностите на Комисия за защита на конкуренцията, КФН, КЕВР, КРС за тяхната реформа; „ изчерпателен разбор “ на Закон за банкрут на физическите лица; безмълвното съгласие; ЦИК; извеждане на прокуратурата от правосъдната власт; самостоятелната конституционна тъжба.
И това не са съответни оферти за стъпки и промени, които ще се правят. Това са оферти за разбор на избрани въпроси и дали въобще би трябвало да се подхващат такива стъпки. Те не съдържат ограничения. При тях няма политическа воля. Ще се проучва. И най-после „ всеки самичък си преценява “, както стана съвременно да се споделя напоследък. И тук следва да си зададем въпроса, четейки предложенията в бранш „ Правосъдие “ – какво болшинство ще е това? Мнозинство на смяната, както обича да се хвали Кирил Петков, или болшинство на задълбочения разбор, което няма волята да предприеме каквато и да е била стъпка в посока правосъдна промяна? Макар че тя беше толкоз шумно обявена.
Ако има нещо, с което ще стартира правосъдната промяна на новото парламентарно болшинство, а евентуално и ще завърши с него, съдейки по наличието нa съдружното съглашение, това ще бъде закриването на профилирания углавен съд. Нещо, за което се направи опит в предходните две Народно събрания, само че финишира злощастно като прегледан на първо четене законопроект. Отговорността на основния прокурор, която стартира от апела „ Гешев вън “ на протестните партии, при новата коалиция финишира до две ограничения – „ фокус върху провеждането на разговор и обединяването към нуждата от изработването на план за конституционни промени, ориентирани към основаване на отчетна и ефикасна прокуратура “ и „ политическа декларация от съдружните сътрудници с искане на оставката на основния прокурор “. Заложените параметри на раздел „ Реформа в прокуратурата “ също са неразбираеми и значително пожелателни. Казва се, че ще „ лимитират пълномощията на основния прокурор при надзора за правда посредством промени в Закона за правосъдната власт “. Отново – липсва каквато и да е била конкретика в тази посока.
Може би един от най-странните моменти в цялото съдружно съглашение е във връзка на Конституционния съд. Във връзка с плана за промени в Конституцията, който болшинството си е сложило за цел, се показва, че при нужда ще бъде сезиран Конституционния съд с искане за пояснение на член 158, т. 3 от Конституцията, обвързван с понятието „ форма на държавно ръководство “ в подтекста на дълбочината на правосъдните промени. И освен сезиран, а сложена де факто съответна „ задача‘ от ръководещото болшинство – „ преразглеждане на Решение № 3 от 2003 година “. РКС № 3 от 2003 година на Конституционния съд де факто дефинира значимите конституционни промени, преначертаващи границите и структурата на правосъдната власт, като такива от компетентността на Великото Народно заседание. И тук въпросът е – могат ли политици да изискват от Конституционния съд да преразгледа свое решение, да постанови друго решение или въобще да оказват напън по някакъв метод върху самостоятелна конституционна пълномощия, която е основана да дефинира конституционносъобразността на границите на тяхната, а не те да диктуват решенията, които тя би трябвало да взема?
Този разбор няма рекламация да бъде обстоен и да покрива всички параметри. Но посредством него се регистрират няколко съществени признака на казуса. Трябва да се каже също по този начин, че съществува и една бездна. Една много огромна бездна. Тя е сред дадена поръчка за промени по време на предизборната акция и действително заложени и изпълними цели и ограничения в съдружното съглашение. Отвъд пожеланията за промени, осъществяването на задълбочени разбори и оферти, които значително нарушават разделянето на управляващите и взаимния надзор сред тях, или политизират упражняването на конституционна власт, управническата стратегия в областта на правораздаването се оказва едно огромно нищо. При нея може да се очертае и друга голяма бездна – тази сред непрекъснатото говорене за експертност, познания и подготвеност на новите ръководещи и плашещата незначителност, с която се сътворена личната им стратегия.
***
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
В рамките на три поредни предизборни акции за Народно заседание, обявилите се за „ партии на митинга “ (след последните парламентарни избори към този момент „ партии на смяната “) интензивно защитаваха тезата за нуждата от правосъдна промяна, която би трябвало да обхване съвсем всички стълбове на правосъдната власт – Висш правосъден съвет, прокуратура, съд, разследване, електронно правораздаване и така нататък Преди ноемврийските избори за Народно заседание към тях се причисли и гласът на новата форма на Кирил Петков и Асен Василев „ Продължаваме промяната “. Реформата в бранш „ Правосъдие “ се очерта като основен приоритет за едно бъдещо парламентарно болшинство сред тези политически обединения. С общителната поддръжка на Българска социалистическа партия.
Темата за правораздаването несъмнено беше една от засегнатите по време на обществено провелите се договаряния по управническата стратегия на болшинството и държавното управление, което то би следвало да излъчи. Проведе се полемика. Обсъдиха се оферти. Накрая, до момента в който обединението се скрепяваше посредством систематизиране на държавни постове, съдружното съглашение излезе и на хартия, а под него се подписаха всички участващи политически обединения – „ Продължаваме промяната “, „ Демократична България “, „ ИТН “ и Българската социалистическа партия.
Дори един първичен бърз взор върху структурата на съдружното съглашение, неговото оформление и метода на представянето му демонстрира, че за жалост то очевидно е писано „ на коляно “. Липсва поредност на предложенията, те не са синтезирани в обединен жанр, проличава си, че на правилото „ копи-пейст “ са сглобявани и някакви обособени елементи, без да се подложат на някаква сериозна мисъл, да не приказваме за стилистична редакция. Което единствено по себе си е пренебрежение на първо място по отношение на българските жители. Ако поръчката ти е освен да управляваш страната, само че и да провеждаш съществени промени, то би следвало да спазиш някакъв обикновен стандарт на представителност.
Но дано обърнем внимание на същността на предложенията, които са направени в раздел „ Правосъдие “ от съдружното съглашение. Първо следва да се означи, че една огромна част от тях са общо дефинирани, не съдържат конкретика, звучат като пожелания с незнайна цел и неразбираемо осъществяване в бъдеще. Могат да бъдат посочени следните образци: „ Възприемане на политика за централизация на напъните върху лицата, при които има по-висок корупционен риск “, „ Утвърждаване на съдийското самоуправление посредством законодателни промени “, „ Реформа в активността на ЧСИ за обезпечаване на правдивост за жителите “, „ Премахване на политическото кадруване при избор на ръководители на Върховен касационен съд и Върховен административен съд “. Нито едно от тези оферти не съдържа в себе си някаква конкретика, пореден метод, обосновани ограничения, период или способ, по който би трябвало да бъде изпълнено. Казано по различен метод това са някакви общи пожелания, които ще се случат вероятно и под някаква форма.
Преди известно време и във връзка със серията от изборни загуби на Българската социалистическа партия, се беше появил един афоризъм, че Българска социалистическа партия ще вършат „ изчерпателен разбор “ на своите резултати от изборите и по-късно ще излязат с някакво мнение за политическото си бъдеще. Явно, в случай че има нещо, което Българска социалистическа партия са привнесли в региона на правораздаването в програмата на обединението, това е точно задълбоченият разбор. В цялото съдружно съглашение думата „ разбор “ се загатва 228 пъти. Двадесет пъти в частта за правораздаване. Ще се проучват – оферти за включване на други органи в процедурата по желание на състава на антикорупционната комисия; предлагането за противопоставяне на прането на пари посредством по-ефективна активност на ДАНС; основаване на нови профилирани звена в системата на прокуратурата или съдилищата след закриването на профилирания углавен съд; законодателна смяна на болшинствата при взимане на решения от пленума на ВСС; натовареността на магистратите за прекрояване на правосъдната карта и осъществяване на законодателни промени; опцията за въвеждане на електронно правосъдие; функционалностите на Комисия за защита на конкуренцията, КФН, КЕВР, КРС за тяхната реформа; „ изчерпателен разбор “ на Закон за банкрут на физическите лица; безмълвното съгласие; ЦИК; извеждане на прокуратурата от правосъдната власт; самостоятелната конституционна тъжба.
И това не са съответни оферти за стъпки и промени, които ще се правят. Това са оферти за разбор на избрани въпроси и дали въобще би трябвало да се подхващат такива стъпки. Те не съдържат ограничения. При тях няма политическа воля. Ще се проучва. И най-после „ всеки самичък си преценява “, както стана съвременно да се споделя напоследък. И тук следва да си зададем въпроса, четейки предложенията в бранш „ Правосъдие “ – какво болшинство ще е това? Мнозинство на смяната, както обича да се хвали Кирил Петков, или болшинство на задълбочения разбор, което няма волята да предприеме каквато и да е била стъпка в посока правосъдна промяна? Макар че тя беше толкоз шумно обявена.
Ако има нещо, с което ще стартира правосъдната промяна на новото парламентарно болшинство, а евентуално и ще завърши с него, съдейки по наличието нa съдружното съглашение, това ще бъде закриването на профилирания углавен съд. Нещо, за което се направи опит в предходните две Народно събрания, само че финишира злощастно като прегледан на първо четене законопроект. Отговорността на основния прокурор, която стартира от апела „ Гешев вън “ на протестните партии, при новата коалиция финишира до две ограничения – „ фокус върху провеждането на разговор и обединяването към нуждата от изработването на план за конституционни промени, ориентирани към основаване на отчетна и ефикасна прокуратура “ и „ политическа декларация от съдружните сътрудници с искане на оставката на основния прокурор “. Заложените параметри на раздел „ Реформа в прокуратурата “ също са неразбираеми и значително пожелателни. Казва се, че ще „ лимитират пълномощията на основния прокурор при надзора за правда посредством промени в Закона за правосъдната власт “. Отново – липсва каквато и да е била конкретика в тази посока.
Може би един от най-странните моменти в цялото съдружно съглашение е във връзка на Конституционния съд. Във връзка с плана за промени в Конституцията, който болшинството си е сложило за цел, се показва, че при нужда ще бъде сезиран Конституционния съд с искане за пояснение на член 158, т. 3 от Конституцията, обвързван с понятието „ форма на държавно ръководство “ в подтекста на дълбочината на правосъдните промени. И освен сезиран, а сложена де факто съответна „ задача‘ от ръководещото болшинство – „ преразглеждане на Решение № 3 от 2003 година “. РКС № 3 от 2003 година на Конституционния съд де факто дефинира значимите конституционни промени, преначертаващи границите и структурата на правосъдната власт, като такива от компетентността на Великото Народно заседание. И тук въпросът е – могат ли политици да изискват от Конституционния съд да преразгледа свое решение, да постанови друго решение или въобще да оказват напън по някакъв метод върху самостоятелна конституционна пълномощия, която е основана да дефинира конституционносъобразността на границите на тяхната, а не те да диктуват решенията, които тя би трябвало да взема?
Този разбор няма рекламация да бъде обстоен и да покрива всички параметри. Но посредством него се регистрират няколко съществени признака на казуса. Трябва да се каже също по този начин, че съществува и една бездна. Една много огромна бездна. Тя е сред дадена поръчка за промени по време на предизборната акция и действително заложени и изпълними цели и ограничения в съдружното съглашение. Отвъд пожеланията за промени, осъществяването на задълбочени разбори и оферти, които значително нарушават разделянето на управляващите и взаимния надзор сред тях, или политизират упражняването на конституционна власт, управническата стратегия в областта на правораздаването се оказва едно огромно нищо. При нея може да се очертае и друга голяма бездна – тази сред непрекъснатото говорене за експертност, познания и подготвеност на новите ръководещи и плашещата незначителност, с която се сътворена личната им стратегия.
***
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ