Неволите на „управляващата опозиция“ в правителството на Кирил Петков
Димитър Стоянов, коментар особено за Tribune.bg
В едно към този момент отминало, а може би даже старинно от гледна точна на всички сегашни проблеми време (пандемия, война в Украйна, световна инфлация и рекордни цени на енергоносителите), измежду представители на от дълго време починалия към този момент Реформаторски блок (да, в миналото имаше и такива управляващи), съответно ДСБ по времето на Радан Кънев, се беше родил един неоспорим казус в международната политическа история – явлението „ ръководеща съпротива “. Тогава ДСБ като част от Реформаторския блок оповестиха, че сякаш напущат ръководството на страната посредством няколко символни позиции, само че в това време останаха част от Република България, който пък беше част от парламентарното болшинство, избрало кабинета „ Борисов “-2. Още оттогава се появиха наченките на една много особена политическа шизофрения, която през днешния ден очевидно се е принесла и в редиците на така наречен „ болшинство на смяната “ през „ Демократична България “.
Към сегашния миг „ Демократична България “ още веднъж повтаря необичайно и шизофренно политическо държание от не толкоз далечното минало на своя предходник Реформаторския блок. Единствената разлика са изискванията и предпоставки за това. И аргументите, несъмнено, свързани със серията от политически решения, довели до обединяването на сякаш „ остарялата градска десница “ с представителите на някогашната тоталитарна партия Българска комунистическа партия в нещо, което назовава себе си „ държавно управление на смяната “. А съответната причина този път за абсолютния кардинален разнобой в ръководещото болшинство се трансформира войната в Украйна и започнатото от президента Путин (към който българските социалисти имат необикновен пиетет) настъпление на територията на прилежащата на Руската федерация страна. В ръководството на България има диаметрално противоположни позиции по отношение на нуждата от въобще наказания против Русия, военна поддръжка за Украйна, анексирането на Крим (който „ кръстникът “ на ръководещата коалиция Румен Радев дефинира като руски) и други. И неналичието на единна позиция се трансформира във все по-голяма уязвимост на държавното управление на Кирил Петков – евентуално даже самият той поради ограничавания му речников ресурс по български език не би могъл да изясни каква тъкмо е българската позиция. За останалото го е боязън от гнева на Корнелия Нинова.
През миналата седмица в София се организира един доста огромен марш – спокойно шествие в поддръжка на Украйна. В него участваха мнозина представители точно на „ Демократична България “, които обявиха своята поддръжка за идеята на украинския народ, неговата защита против нашественика и правото му на заслужено бъдеще и суверенни решения. Но пораждат серия от въпроси. Не са ли същите тези участници от „ Демократична България “ депутати в Народното събрание, министри, заместник-министри, членове на политически кабинети? Украинският дипломат Виталий Москаленко от над месец е декларирал по какъв начин България би могла да окаже военна помощ на Украйна. Необходим е контракт сред двете държавни управления, решение на Министерския съвет, внасянето на контракта в Народното събрание и неговото одобрение. Нещо, по което държавното управление на Кирил Петков не е направило безусловно нищо. Нещо, по което всички ръководещи от „ Демократична България “ оглушително мълчат.
Какво стопира представителите на „ Демократична България “ във властта най-малко да предизвикват полемика в Министерския съвет? Или да изискат дейности от изпълнителната власт? Защо откакто сякаш поддържат Украйна, техният министър-председател Кирил Петков няколко следващи пъти отхвърля военна помощ на Украйна? Включително и от Брюксел. Все отново приказваме за ръководещи – имат всички нужни принадлежности за иницииране и взимане на решения. Но за какво не го вършат? Защо излизат на площадите като че ли сме отново в навечерието на летните митинги от 2020 година? Сега отговорността и решенията са при тях. Механизмите също.
А решения за военна поддръжка за Украйна няма. Явно за никаква поддръжка няма от страна на държавното управление на Кирил Петков. Войната продължава към този момент повече от един месец. Министрите на ръководещите влизат в реториката на Путин и приказват за „ специфична военна интервенция “. Обявяват се срещу глобите против Русия (една част от тях, другата сякаш подкрепят). А „ Демократична България “ се е разперила като розов пеликан по средата – сред противоположностите, стояща като „ ръководеща съпротива “, викаща по площадите против личното си ръководство, само че нямаща волята нито да изиска верните решения, нито в случай че толкоз държи на тях – да напусне ръководството и да премине в съпротива. Как се пее в една ария от началото на прехода? „ Сладка е властта, изключително парите… “. Явно се е усладила прекомерно доста „ Демократична България “, откакто фундаментални политически правила се жертват за упражняването на доза злободневна власт.
В едно към този момент отминало, а може би даже старинно от гледна точна на всички сегашни проблеми време (пандемия, война в Украйна, световна инфлация и рекордни цени на енергоносителите), измежду представители на от дълго време починалия към този момент Реформаторски блок (да, в миналото имаше и такива управляващи), съответно ДСБ по времето на Радан Кънев, се беше родил един неоспорим казус в международната политическа история – явлението „ ръководеща съпротива “. Тогава ДСБ като част от Реформаторския блок оповестиха, че сякаш напущат ръководството на страната посредством няколко символни позиции, само че в това време останаха част от Република България, който пък беше част от парламентарното болшинство, избрало кабинета „ Борисов “-2. Още оттогава се появиха наченките на една много особена политическа шизофрения, която през днешния ден очевидно се е принесла и в редиците на така наречен „ болшинство на смяната “ през „ Демократична България “.
Към сегашния миг „ Демократична България “ още веднъж повтаря необичайно и шизофренно политическо държание от не толкоз далечното минало на своя предходник Реформаторския блок. Единствената разлика са изискванията и предпоставки за това. И аргументите, несъмнено, свързани със серията от политически решения, довели до обединяването на сякаш „ остарялата градска десница “ с представителите на някогашната тоталитарна партия Българска комунистическа партия в нещо, което назовава себе си „ държавно управление на смяната “. А съответната причина този път за абсолютния кардинален разнобой в ръководещото болшинство се трансформира войната в Украйна и започнатото от президента Путин (към който българските социалисти имат необикновен пиетет) настъпление на територията на прилежащата на Руската федерация страна. В ръководството на България има диаметрално противоположни позиции по отношение на нуждата от въобще наказания против Русия, военна поддръжка за Украйна, анексирането на Крим (който „ кръстникът “ на ръководещата коалиция Румен Радев дефинира като руски) и други. И неналичието на единна позиция се трансформира във все по-голяма уязвимост на държавното управление на Кирил Петков – евентуално даже самият той поради ограничавания му речников ресурс по български език не би могъл да изясни каква тъкмо е българската позиция. За останалото го е боязън от гнева на Корнелия Нинова.
През миналата седмица в София се организира един доста огромен марш – спокойно шествие в поддръжка на Украйна. В него участваха мнозина представители точно на „ Демократична България “, които обявиха своята поддръжка за идеята на украинския народ, неговата защита против нашественика и правото му на заслужено бъдеще и суверенни решения. Но пораждат серия от въпроси. Не са ли същите тези участници от „ Демократична България “ депутати в Народното събрание, министри, заместник-министри, членове на политически кабинети? Украинският дипломат Виталий Москаленко от над месец е декларирал по какъв начин България би могла да окаже военна помощ на Украйна. Необходим е контракт сред двете държавни управления, решение на Министерския съвет, внасянето на контракта в Народното събрание и неговото одобрение. Нещо, по което държавното управление на Кирил Петков не е направило безусловно нищо. Нещо, по което всички ръководещи от „ Демократична България “ оглушително мълчат.
Какво стопира представителите на „ Демократична България “ във властта най-малко да предизвикват полемика в Министерския съвет? Или да изискат дейности от изпълнителната власт? Защо откакто сякаш поддържат Украйна, техният министър-председател Кирил Петков няколко следващи пъти отхвърля военна помощ на Украйна? Включително и от Брюксел. Все отново приказваме за ръководещи – имат всички нужни принадлежности за иницииране и взимане на решения. Но за какво не го вършат? Защо излизат на площадите като че ли сме отново в навечерието на летните митинги от 2020 година? Сега отговорността и решенията са при тях. Механизмите също.
А решения за военна поддръжка за Украйна няма. Явно за никаква поддръжка няма от страна на държавното управление на Кирил Петков. Войната продължава към този момент повече от един месец. Министрите на ръководещите влизат в реториката на Путин и приказват за „ специфична военна интервенция “. Обявяват се срещу глобите против Русия (една част от тях, другата сякаш подкрепят). А „ Демократична България “ се е разперила като розов пеликан по средата – сред противоположностите, стояща като „ ръководеща съпротива “, викаща по площадите против личното си ръководство, само че нямаща волята нито да изиска верните решения, нито в случай че толкоз държи на тях – да напусне ръководството и да премине в съпротива. Как се пее в една ария от началото на прехода? „ Сладка е властта, изключително парите… “. Явно се е усладила прекомерно доста „ Демократична България “, откакто фундаментални политически правила се жертват за упражняването на доза злободневна власт.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ