Димитър Недков: Това наша война ли е, господин премиер…
Димитър Недков, Facebook
В първите дни на всяка война, пропагандната пяна на мейнстрийма поема тежката задача - да опази управниците от взривяването на публичното мнение в търсене отговора на съществения въпрос: Това наша война ли е?!?…
Единствено народите на нападащата и нападната страни са освободени от питанката - това тяхната война ли е…
Езикът и словоредът на осведомителния поток придобива манипулативен смисъл… Истината девалвира на новинарската борса… Настъпва стремглава социална амортизация на медийните активи… Тотална инфлация на доверието във всяко ретранслирано изказване на властовите институции…
А читателят, слушателят, фенът не престават да чакат отговор на въпроса: Това наша война ли е?!?…
…………………………
Няма по толерантен наблюдаващ от Историята в намиране истината за пламването на една война… Минават години, десетилетия, век от време на време - до момента в който изплуват на повърхността надълбоко укриваните в дълбините на секретността, условия и обстоятелства довели до грохота на оръдията…
Най-зловещата част от истината за войната се оказва - политическата мимикрия на загрижените за личното си оцеляване властници, въвлекли народите си в касапницата…
…………………………….
Ако министър председателят ни български, продължава да се държи като цялостен невежа на сцената на интернационалните връзки на най-високо европейско ниво - нищо чудно България да е “следващата” в прицела на съветската “бензиностанция с ракети”, съгласно личното му, обществено изречено определение на неговата визия за геополитическото противостояние в днешния свят…
Тоя прероден в наши времена първообраз на Верховенски от пророчеството за идната бесовщина в Европа от достоевското петокнижие… Този евентуално предстоящ “Зеленски” на Балканите - на който даже оня, едновремешният наш Стамболова би забърсал два шамара, с цел да озапти словесните му безумия… А с какви думи би го описал в “Записките по…” народословецът Захария - бедна ни е фантазията…
…………………………
Сега е времето за арести, господин министър председател!…
Най-напред на всички тези, които смятат, че въвличате България в най-страшната в историята й - национална катастрофа…
Списъкът им е в “гугала” и “социалните мрежи”, където е документирано тяхното отвращение и позор от премиера на Републиката - по този начин и неосъзнал смисъла на поданството си…
Не изтървайте момента, господин министър председател! - да озаптите другомислещите изгои…
В преференциална позиция сте… Никаква политическа отговорност не тегне над вас… Както споделят “съотборниците ви” - вие сте “просто Киро”…
Коя е партията пред чийто делегиран народен конгрес сте задължен най-малко да се изчервите от позор - да поискате избор на доверие за думите и делата си, да докажете политическата си предвидливост или да обявите оставката си…
Нали към момента не е анулиран демократичният принцип за политическото посланичество в парламентарната и изпълнителна власти…
…………………………
Всъщност, бихте ли уведомили обществото - какво тъкмо подписахте в коридорите на Мюнхенската конференция за сигурност с воюващия сега президент Зеленски - единствено няколко дни преди войната…
За “неговата” или за “нашата” война с “бензиностанцията с ракети” се разбрахте - за него ракетите, а за нас паниките по намиращата се на наша територия една от рафинериите на “бензиностанцията”…
Или за взаимно честване на идния ни народен празник… Да го чакаме ли високопоставения посетител на Трети март - да се поклоните дружно пред жертвите на тогавашния “руско-турски имперски гамбит” в който само българското опълчение не е било верноподанно нито на “поробителското”, нито на “освободителното” императорски величия…
Там, в “орловото шипченско гнездо” са умирали за самостоятелната в визиите им бъдеща България, облечени в униформата на българското опълчение - опиянени от киселото емигрантско вино “хъшовете от механата на Странджата”…
Забравени незабавно след Освобождението от всички “парламентарни групи” в лицемерните им диспути върху следващата утвърждаваща васалното ни състояние пред настоящите все още чуждоземни величия…
Унизителни заявления, припомнящи това вазово проклинание: “нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото; дано спомен люти от дни на срам да висне като облак в наший кръгозор; нека…”
В първите дни на всяка война, пропагандната пяна на мейнстрийма поема тежката задача - да опази управниците от взривяването на публичното мнение в търсене отговора на съществения въпрос: Това наша война ли е?!?…
Единствено народите на нападащата и нападната страни са освободени от питанката - това тяхната война ли е…
Езикът и словоредът на осведомителния поток придобива манипулативен смисъл… Истината девалвира на новинарската борса… Настъпва стремглава социална амортизация на медийните активи… Тотална инфлация на доверието във всяко ретранслирано изказване на властовите институции…
А читателят, слушателят, фенът не престават да чакат отговор на въпроса: Това наша война ли е?!?…
…………………………
Няма по толерантен наблюдаващ от Историята в намиране истината за пламването на една война… Минават години, десетилетия, век от време на време - до момента в който изплуват на повърхността надълбоко укриваните в дълбините на секретността, условия и обстоятелства довели до грохота на оръдията…
Най-зловещата част от истината за войната се оказва - политическата мимикрия на загрижените за личното си оцеляване властници, въвлекли народите си в касапницата…
…………………………….
Ако министър председателят ни български, продължава да се държи като цялостен невежа на сцената на интернационалните връзки на най-високо европейско ниво - нищо чудно България да е “следващата” в прицела на съветската “бензиностанция с ракети”, съгласно личното му, обществено изречено определение на неговата визия за геополитическото противостояние в днешния свят…
Тоя прероден в наши времена първообраз на Верховенски от пророчеството за идната бесовщина в Европа от достоевското петокнижие… Този евентуално предстоящ “Зеленски” на Балканите - на който даже оня, едновремешният наш Стамболова би забърсал два шамара, с цел да озапти словесните му безумия… А с какви думи би го описал в “Записките по…” народословецът Захария - бедна ни е фантазията…
…………………………
Сега е времето за арести, господин министър председател!…
Най-напред на всички тези, които смятат, че въвличате България в най-страшната в историята й - национална катастрофа…
Списъкът им е в “гугала” и “социалните мрежи”, където е документирано тяхното отвращение и позор от премиера на Републиката - по този начин и неосъзнал смисъла на поданството си…
Не изтървайте момента, господин министър председател! - да озаптите другомислещите изгои…
В преференциална позиция сте… Никаква политическа отговорност не тегне над вас… Както споделят “съотборниците ви” - вие сте “просто Киро”…
Коя е партията пред чийто делегиран народен конгрес сте задължен най-малко да се изчервите от позор - да поискате избор на доверие за думите и делата си, да докажете политическата си предвидливост или да обявите оставката си…
Нали към момента не е анулиран демократичният принцип за политическото посланичество в парламентарната и изпълнителна власти…
…………………………
Всъщност, бихте ли уведомили обществото - какво тъкмо подписахте в коридорите на Мюнхенската конференция за сигурност с воюващия сега президент Зеленски - единствено няколко дни преди войната…
За “неговата” или за “нашата” война с “бензиностанцията с ракети” се разбрахте - за него ракетите, а за нас паниките по намиращата се на наша територия една от рафинериите на “бензиностанцията”…
Или за взаимно честване на идния ни народен празник… Да го чакаме ли високопоставения посетител на Трети март - да се поклоните дружно пред жертвите на тогавашния “руско-турски имперски гамбит” в който само българското опълчение не е било верноподанно нито на “поробителското”, нито на “освободителното” императорски величия…
Там, в “орловото шипченско гнездо” са умирали за самостоятелната в визиите им бъдеща България, облечени в униформата на българското опълчение - опиянени от киселото емигрантско вино “хъшовете от механата на Странджата”…
Забравени незабавно след Освобождението от всички “парламентарни групи” в лицемерните им диспути върху следващата утвърждаваща васалното ни състояние пред настоящите все още чуждоземни величия…
Унизителни заявления, припомнящи това вазово проклинание: “нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото; дано спомен люти от дни на срам да висне като облак в наший кръгозор; нека…”
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ