Димитър Недков: Как свободата се превърна в тъга…
Димитър Недков, Facebook
Разцъфтяването на търговията със съвестите на политическата борса и повсеместното чуждопоклоничеството на ръководещите елити - трансформира Свободата в недостижима цел…
Веднага след Освобождението, още в зората си - националното посланичество в Парламента се пренаселва с депутати, самопредставящи себе си като: “аз съм търговец и политик”…
В Третата българска страна се ражда терминът: “политическа партизанщина”.
Стотици поборници и именити борци за идеала за “чиста и свята Република” са запрени в занданите, като врагове на самопровъзгласилите се за хайлайф - “търговци и политици”…
Свободата се трансформира в душевно раздираща горест за тези, чиито тела са осеяни с белезите от ятаганите и крушумите на поробителя…
Днес сме изправени пред честването на може би, последния ни народен празник…
Не е по никакъв начин несъмнено към този момент - дали до идващият Трети март ще го има Отечеството - като свободна и самостоятелна държава…
…………………………
P.S.: На вниманието на тези, които имат разполагаем петнадесетина минути за своята “тъга по Свободата” - предлагам една видеокомпилативна визия, наречена “Освободителна приказка”, която приключвам с мнението, че - на робът можеш да подариш свободата, само че за съвършенството си би трябвало самичък да се бори…
Всъщност - белким тъкмо националният празник на всеки един народ, не е най-важният ден за размисъл…
Разцъфтяването на търговията със съвестите на политическата борса и повсеместното чуждопоклоничеството на ръководещите елити - трансформира Свободата в недостижима цел…
Веднага след Освобождението, още в зората си - националното посланичество в Парламента се пренаселва с депутати, самопредставящи себе си като: “аз съм търговец и политик”…
В Третата българска страна се ражда терминът: “политическа партизанщина”.
Стотици поборници и именити борци за идеала за “чиста и свята Република” са запрени в занданите, като врагове на самопровъзгласилите се за хайлайф - “търговци и политици”…
Свободата се трансформира в душевно раздираща горест за тези, чиито тела са осеяни с белезите от ятаганите и крушумите на поробителя…
Днес сме изправени пред честването на може би, последния ни народен празник…
Не е по никакъв начин несъмнено към този момент - дали до идващият Трети март ще го има Отечеството - като свободна и самостоятелна държава…
…………………………
P.S.: На вниманието на тези, които имат разполагаем петнадесетина минути за своята “тъга по Свободата” - предлагам една видеокомпилативна визия, наречена “Освободителна приказка”, която приключвам с мнението, че - на робът можеш да подариш свободата, само че за съвършенството си би трябвало самичък да се бори…
Всъщност - белким тъкмо националният празник на всеки един народ, не е най-важният ден за размисъл…
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ