Заради вярност към Кремъл нашите владици вбесиха македонците и огорчиха Вселенската патриаршия
Димитър Иванов
В своето слово на международния конгрес по интернационална политика, извършен през предишния уикенд в Абу Даби, Вселенският патриарх Вартоломей сподели буквално следното:
„ Някои църкви са съгласни с Вселенската патриаршия. Други, чийто страни са прекомерно подвластни от Русия, поддържат слято Московската патриаршия. Трети избират да запазят съучастнически безмълвие. “
На последното си съвещание Св. Синод наруши своето съучастническо безмълвие и показва, че България е в листата на прекомерно подвластните от Русия страни.
Какво по-точно се случи?
Днес публично ни осведоми, че " На съвещанието на Св. Синод на БПЦ на 13.12.2022 година, бе прочетено Писмо вх. № 569/29.09.2022 г. на Сръбския патриарх Порфирий, с което уведомява, че в осъществяване единомислещо решение на Св. Архиерейски събор на Сръбската православна черква по време на св. Архиерейска литургия на 5 юни т.г. е връчен Патриаршески и Съборен Томос, с който се дава автокефалия на Православната черква в Република Северна Македония, с рекомендация въпросът за формалното име да бъде решен в приятелски разговор с гръкоезичните и останали Поместни православни църкви.
След извършено гласоподаване
Св. Синод единомислещо Р Е Ш И:
Приема с духовна наслада дадения от Сръбската патриаршия Томос на Църквата в Република Северна Македония. До приемането на Всеправославно решение по въпроса за името на Православната черква в Република Северна Македония:.
Св. Синод прибавя в Диптиха на БПЦ – БП за поменаване на Предстоятелите на Поместните православни църкви, споменаването на Предстоятеля на Църквата в Република Северна Македония следната дефиниция: „ Блаженейшаго Стефана - Архиепископа Северно-Македонскаго ”.
За скандалното решение единствено часове след съвещанието на владиците, базирайки се свои добре осведомени източници. Реално Синодът
мълча гузно четири дни
и сигурно се срами от решението си, тъй като и до през днешния ден то не е качено на формалната страница на БПЦ.
Действията на владиците будят няколко основателни недоумения:
1. На какво канонично съображение стъпва това решение на Св. Синод на БПЦ? Съгласно кое църковно предписание или открита традиция се приема, че поместната сръбска черква има право да издава томоси за автокефалия на нови православни църкви?
2. Ако неизвестно за какво БПЦ приема, че всяка една черква може да основава нови църкви просто по този начин, за какво тогава тя и до момента не признава с аналогично решение томоса за автокефалия на Православната Църква на Украйна?
3. В какво свое качество БПЦ дефинира нов титул на предстоятеля на православната черква в Северна Македония? Счита ли освен това тя, че сръбският томос е " недовършен " и има потребност и от българско съавторство?
4. Признава ли БПЦ автокефалията на някогашната УПЦ-МП, провъзгласена на нейния събор от 27 май т.г., трансформирал я просто в " Украинска православна черква " без допълнения?
Няма подозрение, че това решение на Св. Синод на БПЦ вбеси македонците и сигурно носи оскърбление на Вселенската патриаршия. Кой подбудител прочее имаше интерес да трови българо-македонските връзки и да държи църквата ни надалеч от останалите европейски православни църкви?
За читателите следва да напомним, че БПЦ получи писмо както от сръбския патриарх Порфирий, с което той я уведоми, че е издал томос за автокефалия, по този начин и от Вселенския патриарх Вартоломей, който също по този начин я уведоми, че е издал томос за автокефалия. Каква обаче е повода на писмото на сръбския патриарх да бъде отговорено за по-малко от три месеца, а на аналогичното писмо на вселенския му сътрудник към този момент трета година да няма отговор?
А може би става дума за тежки зависимости на нашите владици, които след скандалната визита преди седмица у нас на съветския митрополит Антоний, който е втория човек в Московската патриаршия, побързаха
покорно да изпълнят заповедите от Москва
Българската православна черква дължи на обществото, а и на страната (която безспорно ще й го изиска когато му пристигна времето) отговор на всички тези въпроси освен поради това, че е на финансова прехрана на същото това общество, само че и тъй като се счита за негов честен наставник и доста постоянно, без да бъде питана, го поучава по какъв начин да живее и какви закони за приема.
В духовните среди знаят, че въпреки всичко безвъзмезден обяд няма. Дори и за попското дете на задушница!
В своето слово на международния конгрес по интернационална политика, извършен през предишния уикенд в Абу Даби, Вселенският патриарх Вартоломей сподели буквално следното:
„ Някои църкви са съгласни с Вселенската патриаршия. Други, чийто страни са прекомерно подвластни от Русия, поддържат слято Московската патриаршия. Трети избират да запазят съучастнически безмълвие. “
На последното си съвещание Св. Синод наруши своето съучастническо безмълвие и показва, че България е в листата на прекомерно подвластните от Русия страни.
Какво по-точно се случи?
Днес публично ни осведоми, че " На съвещанието на Св. Синод на БПЦ на 13.12.2022 година, бе прочетено Писмо вх. № 569/29.09.2022 г. на Сръбския патриарх Порфирий, с което уведомява, че в осъществяване единомислещо решение на Св. Архиерейски събор на Сръбската православна черква по време на св. Архиерейска литургия на 5 юни т.г. е връчен Патриаршески и Съборен Томос, с който се дава автокефалия на Православната черква в Република Северна Македония, с рекомендация въпросът за формалното име да бъде решен в приятелски разговор с гръкоезичните и останали Поместни православни църкви.
След извършено гласоподаване
Св. Синод единомислещо Р Е Ш И:
Приема с духовна наслада дадения от Сръбската патриаршия Томос на Църквата в Република Северна Македония. До приемането на Всеправославно решение по въпроса за името на Православната черква в Република Северна Македония:.
Св. Синод прибавя в Диптиха на БПЦ – БП за поменаване на Предстоятелите на Поместните православни църкви, споменаването на Предстоятеля на Църквата в Република Северна Македония следната дефиниция: „ Блаженейшаго Стефана - Архиепископа Северно-Македонскаго ”.
За скандалното решение единствено часове след съвещанието на владиците, базирайки се свои добре осведомени източници. Реално Синодът
мълча гузно четири дни
и сигурно се срами от решението си, тъй като и до през днешния ден то не е качено на формалната страница на БПЦ.
Действията на владиците будят няколко основателни недоумения:
1. На какво канонично съображение стъпва това решение на Св. Синод на БПЦ? Съгласно кое църковно предписание или открита традиция се приема, че поместната сръбска черква има право да издава томоси за автокефалия на нови православни църкви?
2. Ако неизвестно за какво БПЦ приема, че всяка една черква може да основава нови църкви просто по този начин, за какво тогава тя и до момента не признава с аналогично решение томоса за автокефалия на Православната Църква на Украйна?
3. В какво свое качество БПЦ дефинира нов титул на предстоятеля на православната черква в Северна Македония? Счита ли освен това тя, че сръбският томос е " недовършен " и има потребност и от българско съавторство?
4. Признава ли БПЦ автокефалията на някогашната УПЦ-МП, провъзгласена на нейния събор от 27 май т.г., трансформирал я просто в " Украинска православна черква " без допълнения?
Няма подозрение, че това решение на Св. Синод на БПЦ вбеси македонците и сигурно носи оскърбление на Вселенската патриаршия. Кой подбудител прочее имаше интерес да трови българо-македонските връзки и да държи църквата ни надалеч от останалите европейски православни църкви?
За читателите следва да напомним, че БПЦ получи писмо както от сръбския патриарх Порфирий, с което той я уведоми, че е издал томос за автокефалия, по този начин и от Вселенския патриарх Вартоломей, който също по този начин я уведоми, че е издал томос за автокефалия. Каква обаче е повода на писмото на сръбския патриарх да бъде отговорено за по-малко от три месеца, а на аналогичното писмо на вселенския му сътрудник към този момент трета година да няма отговор?
А може би става дума за тежки зависимости на нашите владици, които след скандалната визита преди седмица у нас на съветския митрополит Антоний, който е втория човек в Московската патриаршия, побързаха
покорно да изпълнят заповедите от Москва
Българската православна черква дължи на обществото, а и на страната (която безспорно ще й го изиска когато му пристигна времето) отговор на всички тези въпроси освен поради това, че е на финансова прехрана на същото това общество, само че и тъй като се счита за негов честен наставник и доста постоянно, без да бъде питана, го поучава по какъв начин да живее и какви закони за приема.
В духовните среди знаят, че въпреки всичко безвъзмезден обяд няма. Дори и за попското дете на задушница!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ