Димана Йорданова е от онези момичета, които могат да съберат

Димана Йорданова е от тези девойки, които могат да съберат целия свят в няколко строфи. Тя е родена във Велико Търново и царствено завладя литературната сцена още с дебютната си стихосбирка " Жената и мъжете, които бях ". Последваха книга за деца и още 3 стихосбирки, последната от тях излезе преди седмици – " Писма до Ния, която не родих ". 2020 ще остане в съзнанието на младата поетеса и по друга причина – това е годината, в която се влюбва... 

Как ще запомниш 2020 година?

Димана : На първо място – като годината, в която се влюбих. Винаги пробвам да избутам тъмнината в ъгъла, в случай че ми е останало слънце за тази цел, несъмнено. Засега го има. Но действително, за всички нас, борбата беше – и още е – на живот и гибел . Няма по-сериозна и сложна борба от тази, в нея или печелиш, или губиш, няма сива зона, няма поощрителна премия , има единствено дисквалификация или златен орден. Мисля, че тази година беше барометър за това какъв брой болежка може да понесе човек и какъв брой любов може да донесе.

Какъв е най-важният урок за теб през тази година?

Димана : Че времето, което имаме, е прекомерно малко, с цел да си позволим да допираме бързо. Трябва да го вършим постепенно. За да му се насладим същински.

Кой е символът/думата на 2020?

Димана: Страх. Тук няма по какъв начин да се излъжем. Въпросът е какво направихме с този боязън. Позволихме ли да стане същински знак или посредством него преоткрихме смелостта.

Какво очакваш от 2021?

Димана: Не дръзвам да се засмея, както споделяше един другар. Нищо не чакам. Мога единствено да искам , само че упованието носи със себе си разочарования.  Искам здраве и обич за всички. Без тези двете сме нищо.

Какво е твоето благопожелание за Новата година?

Димана: Да не стопираме да питаме какъв брой високо е небето, да не стопираме да скачаме към него, да не стопираме да се връщаме на земята. Да не стопираме.

 
#2020: Росен Карамфилов и годината, в която научихме, че всичко е временно