Данните и тяхното опазване са петата човешка нужда
Дигиталната епоха генерира голямо количество информация, която е извънредно скъп актив за тези организации, които са в положение оптимално да интегрират, съхраняват и употребяват данните.
Човешката цивилизация ще генерира 175 зетабайта данни или на 1 милиард терабайта информация до 2025 година Допреди две година това число бе единствено 44 зетабайта. Гугъл, Фейсбук, Microsoft и Amazon съхраняват минимум 1 200 петабайта информация или 1,2 милиона терабайта. Това количество евентуално ще пораства, откакто се чака 9 от 10 души на възраст 6+ да бъдат цифрово дейни до 2030 година Как тази информация да бъде съхранена и употребена дейно – отговорите на този въпрос търсеха панелистите в четвъртия спорен панел “Dataverse ” на софтуерната конференция Technovation 2022, която списание “Мениджър ” провежда.
„ Светът е дигитален. Ако някой приказва за цифрова промяна, то той е просрочен. Всичко е цифрово - фотоси, данни, пари. Смело мога да кажа, че данните и тяхното запазване са петата човешка потребност ”, изтъкна Иван Дудин , районен шеф " Продажби ", Акронис.
Big Data е бизнес действителност, която би трябвало бъде систематизирана и оценена. Така фирмите ще съумеят да разпознават нови благоприятни условия, интелигентни бизнес модели, ефикасни интервенции, по-високи облаги и удовлетворени клиенти. Предимствата са:
Намаляване на разноските . Технологии, като облачно-базирани разбори, могат доста да понижат разноските, когато става въпрос за предпазване на огромни количества данни.
Оптимални решения . Бързият разбор в композиция с нови източници на данни оказва помощ на бизнеса да проучва информацията неотложно и да взема бързи, осведомени решения.
Успешен маркетинг . Възможността да се преценяват потребностите и удовлетвореността на клиентите усилва опциите на фирмите да разработят и оферират нови новаторски артикули, които дават отговор на търсенето.
„ Бизнесът бърза да се цифровизира, само че не мисли по какъв начин оптимално да употребява данните и по какъв начин те могат да бъдат потребни ”, е усещането на Красимир Кръстев , създател и шеф на RPA Consulting. „ Растежът е налице, има предложение, само че потреблението на данни е сложен развой, допълва Драгомир Николов , старши шеф развойна активност във VMware – CPBU. Трябва да сменим фокуса си от machine learning. Колкото и да е известно машинното образование, 90% от работата е подготовката на данните. Проблемът е не толкоз тяхното количество, а тяхното качество и систематизиране. Там лежи огромният проблем - по какъв начин скоростта за генериране на данни е по-висока от нашата опция да ги разбираме, обработваме и употребяваме.
Според едно проучване на Deloitte главните аргументи, заради които фирмите отсрочват внедряването на Big Data са бюджетните ограничавания, които не разрешават вложения в нова ИТ инфраструктура за обработка на огромни количества данни.
Много организации събират и съхраняват данни. Днес те са изправени пред редица условия за регулаторен надзор за отбрана и би трябвало да подсигуряват, че те се употребяват единствено в сходство със строго избрани правила.
Според участниците в четвъртия панел киберсигурността е огромното предизвикателство пред бизнеса в този момент. „ Компании или бизнеси, които са претърпели сериозна кибер офанзива, са отвън бизнеса единствено след година. Дори рано или късно да съумеят да възстановят сървъра, цялата им активност е под риск и това може да докара до излизане от пазара ”, посочва Боян Янчев , Chief Technology Officer, Lirex – компания, която предлага услуги в региона на осведомителните и информационни технологии. За образец той уточни немският снабдител на коли чартърен SIXT, чиито офиси в 110 страни станаха жертва на кибер офанзива. „ Кошмарът е сериозен, изключително за институции от финансовия бранш, които са изключително чувствителни ”, изясни Янчев.
Много компании си мислят, че този проблем не стои пред тях, до момента в който не ги доближи, считат участниците в панела. Според тях множеството към този момент осъзнават, че не съществува панацея и е належащо всеки бизнес да промени тактиката за запазване в Гугъл, Фейсбук, Microsoft и Amazon.
„ Светлината в тунела дават аутомейшън данните. Въпросът е да ги използваме вярно. Повечето неща се правят с хора, нищо че сътворяваме роботи. Разчитаме на човешкия капитал и препоръките на сътрудниците си. Дори и да сме автоматизирани, не сме в положение да сменяем хората. Решенията, които използваме да бъдат генерирани доста данни, освобождават човешки запас. Въпросът е къде да ги вложим, какво да вършим с тях, по какъв начин да са потребни за нашите клиенти и сътрудници ”, счита Красимир Кръстев.
Отговорът съгласно експертите е Zero trust cybersecurity – рамка за сигурност, която изисква всички консуматори, без значение дали са в или отвън мрежата на организацията, да бъдат удостоверени, оторизирани и непрестанно валидирани, преди да получат достъп до информация. Приемането ѝ се форсира, като отговор на повишаването на мобилните и отдалечени работни места по време на пандемията и внедряването на облачните услуги.
„ Решение има – както при Коронавирус 19 с имунизацията. Задължително би трябвало да се подхващат ограничения за отбрана на данните. Помислете единствено какъв брой от вас употребяват отбрана в мобилните си устройства, където се съхраняват всички персонални данни. Архивирайте и защитавайте ”, прикани аудиторията Иван Дудин.
Накрая модераторът Борис Гончаров, Chief Strategy Officer на AMATAS, заключи дебата по този начин: „ Имаме данни, имаме хрумвания и би трябвало да ги пазиме ”.
Генерален сътрудник на Technovation 2022 е Nexo.
Основни сътрудници са Kyndryl България, Tek Experts, A1 и Бош Домакински уреди България.
Събитието се организира и с поддръжката на Алтерко, Modis, Acronis, Lirex и Център за подготвеност QUASAR, The Singleton.
Институционален сътрудници са BESCO , BASSCOM, AIBEST, БАИТ, Българска стопанска камара, Френско-Българска комерсиална и индустриална камара, Германо-Българска индустриално-търговска камара
Медийни сътрудници: БНТ, dir.bg, Kaldata, dev.bg
Източник: Мениджър Нюз
