Няма правна рамка за борба с дезинформацията
Дезинформацията в изискванията на геополитически рецесии - тематиката бе сложена по време на кръгла маса в Народното събрание, проведена от " Демократична България " . На нея участваха депутати, публицисти и жители.
Никола Тулечки, изследващ въздействието на обществените мрежи, изясни, че съветската агитация се прикачва към български знаци - знамето, шевици и други . Тодор Галев от Центъра за проучване на демокрацията разяснява, че в 50-60% от цялото наличие, което виждаме, има дезинформация. Любомир Аламанов назова дезинформацията " война " и изиска Национална тактика за осведомителна сигурност.
Пролет Велкова от Съвета за електронни медии разяснява, че в Закона за радио и телевизия понятия като " дезинформация " не съществуват . Съветът може да реагира с професионален взор посредством мониторинга на електронните медии. Нужна е нова правна рамка за битка с дезинформацията и резистентност по отношение на подправените вести, основаване на звена в министерствата, означиха специалистите.
По време на полемиката бе показано и видео-писмо от журналиста Христо Грозев. Наблюдаваме активизиране на членове на саботажни групи срещу военната индустрия на България от Русия. През април 2016 година е имало квалифициран от Главното разследващо ръководство опит за забележителна дестабилизация на страната с две паравоенни групи по модела, който е бил прибавен в Черна гора преди този момент.
Грозев уточни, че тази интервенция е била осъществена с поддръжката на Руската православна черква и се е провалила заради предпазен арест и задържане на стотици от участниците от паравоенните съюзи, от които едвам 30 са съумели да стигнат до София. По думите на журналиста към февруари 2022 година измежду огромна част от популацията към този момент се е формирала или чисто проруска позиция, или такава на прочувствена необвързаност. Според Грозев виновност за насъбрания у нас дезинформационен капитал виновност имат и медиите.
Огромната част от популацията действително си няма визия, че Русия прави военни, подривни дейности на българска територия повече от 10 години. Ако тази информация беше станала действителна част от осведомителния дневен ред, огромна част от обществото би могла да образува от дълго време своя позиция за ролята на Русия и щеше да бъде доста по-критична към кремълските послания през днешния ден, уточни Грозев.
Никола Тулечки, изследващ въздействието на обществените мрежи, изясни, че съветската агитация се прикачва към български знаци - знамето, шевици и други . Тодор Галев от Центъра за проучване на демокрацията разяснява, че в 50-60% от цялото наличие, което виждаме, има дезинформация. Любомир Аламанов назова дезинформацията " война " и изиска Национална тактика за осведомителна сигурност.
Пролет Велкова от Съвета за електронни медии разяснява, че в Закона за радио и телевизия понятия като " дезинформация " не съществуват . Съветът може да реагира с професионален взор посредством мониторинга на електронните медии. Нужна е нова правна рамка за битка с дезинформацията и резистентност по отношение на подправените вести, основаване на звена в министерствата, означиха специалистите.
По време на полемиката бе показано и видео-писмо от журналиста Христо Грозев. Наблюдаваме активизиране на членове на саботажни групи срещу военната индустрия на България от Русия. През април 2016 година е имало квалифициран от Главното разследващо ръководство опит за забележителна дестабилизация на страната с две паравоенни групи по модела, който е бил прибавен в Черна гора преди този момент.
Грозев уточни, че тази интервенция е била осъществена с поддръжката на Руската православна черква и се е провалила заради предпазен арест и задържане на стотици от участниците от паравоенните съюзи, от които едвам 30 са съумели да стигнат до София. По думите на журналиста към февруари 2022 година измежду огромна част от популацията към този момент се е формирала или чисто проруска позиция, или такава на прочувствена необвързаност. Според Грозев виновност за насъбрания у нас дезинформационен капитал виновност имат и медиите.
Огромната част от популацията действително си няма визия, че Русия прави военни, подривни дейности на българска територия повече от 10 години. Ако тази информация беше станала действителна част от осведомителния дневен ред, огромна част от обществото би могла да образува от дълго време своя позиция за ролята на Русия и щеше да бъде доста по-критична към кремълските послания през днешния ден, уточни Грозев.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ