Дискомфортът, който изпитваме, е колективна мъка
Дейвид Кеслер е най-хубавият специалист по тъга в света. Той е съавтор с Елизабет Кюблер-Рос на доста книги за скръбта и тежките загуби. Кеслър е работил дълги години в три болнични заведения в Лос Анджелис и оказва помощ на хора в тежки за тях моменти. Неговата доброволческа активност включва основаването на екип от експерти, също доброволци, които да приказват с потърпевшите от травматични събития. Оказват поддръжка и на службите за бедствия на Червения кръст.
Кеслер е създател на www.grief.com, който има над 5 милиона визити годишно от 167 страни. Кеслер споделя мислите си за какво е значимо да признаем тъгата, която можем да изпитваме, по какъв начин да я управляваме и по какъв начин да повярваме, че може да намерим смисъл в нея. Дните на карантина и цялостна обществена изолираност са тежки за човешката душeвност, само че сякаш сега хората са по-разтревожени от опасността от болест, в сравнение с за това какво губят като индивиди, до момента в който са откъснати от света.
В момента хората изпитват тъга. Чувстваме, че светът се е трансформирал и се опасяваме от тази неопределеност. Уж знаем, че това е краткотрайно, само че го забравяме и изпадаме в суматоха, че този пъкъл в никакъв случай няма да свърши. Тъй както отиването до летището е вечно друго чувство от това, което беше преди 11 септември... Изчезналата нормалност, страхът от икономическа неустойчивост, загубата на живи контакти - това ни удря и ние скърбим. Колективно. Ние не сме привикнали с този тип групова тъга, която витае във въздуха.
Скръбта, която предчувстваме, е това възприятие, което изпитваме във връзка с бъдещето, когато сме несигурни. Обикновено тогава мислите ни се концентрират върху думата „ гибел “. Чувстваме го, когато някой непосредствен получи тежка диагноза или когато ни връхлети естествената мисъл, че някой ден ще загубим родителите си.
Тревожният ни разум се пробва да ни защищити и ни демонстрира облици по какъв начин родителите ни се разболяват и умират. Целта ни е не да пренебрегнем тези облици или да се опитваме да ги накараме да изчезнат с цената на мъчителни старания. Умът няма да ни разреши да създадем това. Ако чувствате, че най-лошият сюжет се оформя в главата ви, накарайте се да мислите за най-хубавия сюжет. Това е по силите ви. Всички се разболяваме и светът продължава. Нито един от сюжетите не би трябвало да се пренебрегва, само че и не би трябвало да бъде оставен да господства.
Предсказващата тъга е мозъкът, който отива в бъдещето и си показва най-лошото. За да се успокоите, би трябвало да останете в сегашното. Това е прочут съвет за всеки, който е медитирал или практикувал съсредоточаване на вниманието, само че хората постоянно са сюрпризирани какъв брой прозаично може да бъде този развой:Можете да назовете пет неща в стаята. Компютър, стол, фотография на кучето, остаряла килим и чаша за кафе. Това е толкоз просто. Дишайте. Осъзнайте това в сегашния миг, нищо, което не сте очаквали, не се случва. В този миг сте добре. Имате храна. Не сте заболели. Използвайте сетивата си и осъзнайте какво те усещат. Бюрото е твърдо. Одеялото е меко. Усещам по какъв начин въздухът влиза в носа ми и излиза при вдишване-издишване. Това е положително упражнение против паниката и болката.Можете също по този начин да мислите по какъв начин да пуснете това, което не можете да контролирате. Това, което вашият комшия прави, е отвън вашия надзор. Това, което е във вашия надзор, е да стоите на шест метра от тях и да миете ръцете си. Фокусирайте се върху това.И най-после, в този момент е подобаващият миг да се запасите със съчувствие. Всеки си има разнообразни равнища на боязън и тъга и това се демонстрира по разнообразни способи. Затова бъдете търпеливи. Когато виждате, че ваш другар или непосредствен е съвсем оглупял от боязън, суматоха и нараснала тревога, спомнете си какъв е той, когато е в естествена обстановка, той по принцип не наподобява като индивида, който сега виждате.
Източник
Кеслер е създател на www.grief.com, който има над 5 милиона визити годишно от 167 страни. Кеслер споделя мислите си за какво е значимо да признаем тъгата, която можем да изпитваме, по какъв начин да я управляваме и по какъв начин да повярваме, че може да намерим смисъл в нея. Дните на карантина и цялостна обществена изолираност са тежки за човешката душeвност, само че сякаш сега хората са по-разтревожени от опасността от болест, в сравнение с за това какво губят като индивиди, до момента в който са откъснати от света.
В момента хората изпитват тъга. Чувстваме, че светът се е трансформирал и се опасяваме от тази неопределеност. Уж знаем, че това е краткотрайно, само че го забравяме и изпадаме в суматоха, че този пъкъл в никакъв случай няма да свърши. Тъй както отиването до летището е вечно друго чувство от това, което беше преди 11 септември... Изчезналата нормалност, страхът от икономическа неустойчивост, загубата на живи контакти - това ни удря и ние скърбим. Колективно. Ние не сме привикнали с този тип групова тъга, която витае във въздуха.
Скръбта, която предчувстваме, е това възприятие, което изпитваме във връзка с бъдещето, когато сме несигурни. Обикновено тогава мислите ни се концентрират върху думата „ гибел “. Чувстваме го, когато някой непосредствен получи тежка диагноза или когато ни връхлети естествената мисъл, че някой ден ще загубим родителите си.
Предвиждащата тъга носи настройки като: „ Идва стихия. Има нещо неприятно на открито. “ С нервността около пандемията от ковид този тип тъга е доста объркваща за хората. Нашият първичен разум знае, че се случва нещо неприятно, само че ние не можем да го осъзнаем изцяло, не можем да го забележим действително. Това нарушава нашето възприятие за сигурност. Ние усещаме тази загуба на сигурност. Всички дружно скърбим на макро и микро равнище – и това е ново чувство за нас.Важно е да сме наясно с стадиите на скръбта, това ще ни е належащо, с цел да разберем по-добре себе си.
В началото има отказване: „ Този вирус няма да ни повлияе. “ После идва гневът: „ Карате ме да остана у дома и ми отнемате всички действия?! “ Идва пазарлъкът: „ Добре, в случай че се съглася на обществена отдалеченост за две седмици всичко ще е по-добре, нали? “ Следва тъгата: „ Не знам дали това в миналото ще свърши… “. Накрая идва приемането: „ Това се случва. Трябва да измисля по какъв начин да продължа. “Приемането, както може би се досещате, е мястото, където се крие силата. Ние намираме надзор в приемането. Мога да си измия ръцете. Мога да спазя безвредно разстояние. Мога да се науча по какъв начин да работя при новите условия.
Тревожният ни разум се пробва да ни защищити и ни демонстрира облици по какъв начин родителите ни се разболяват и умират. Целта ни е не да пренебрегнем тези облици или да се опитваме да ги накараме да изчезнат с цената на мъчителни старания. Умът няма да ни разреши да създадем това. Ако чувствате, че най-лошият сюжет се оформя в главата ви, накарайте се да мислите за най-хубавия сюжет. Това е по силите ви. Всички се разболяваме и светът продължава. Нито един от сюжетите не би трябвало да се пренебрегва, само че и не би трябвало да бъде оставен да господства.
Предсказващата тъга е мозъкът, който отива в бъдещето и си показва най-лошото. За да се успокоите, би трябвало да останете в сегашното. Това е прочут съвет за всеки, който е медитирал или практикувал съсредоточаване на вниманието, само че хората постоянно са сюрпризирани какъв брой прозаично може да бъде този развой:Можете да назовете пет неща в стаята. Компютър, стол, фотография на кучето, остаряла килим и чаша за кафе. Това е толкоз просто. Дишайте. Осъзнайте това в сегашния миг, нищо, което не сте очаквали, не се случва. В този миг сте добре. Имате храна. Не сте заболели. Използвайте сетивата си и осъзнайте какво те усещат. Бюрото е твърдо. Одеялото е меко. Усещам по какъв начин въздухът влиза в носа ми и излиза при вдишване-издишване. Това е положително упражнение против паниката и болката.Можете също по този начин да мислите по какъв начин да пуснете това, което не можете да контролирате. Това, което вашият комшия прави, е отвън вашия надзор. Това, което е във вашия надзор, е да стоите на шест метра от тях и да миете ръцете си. Фокусирайте се върху това.И най-после, в този момент е подобаващият миг да се запасите със съчувствие. Всеки си има разнообразни равнища на боязън и тъга и това се демонстрира по разнообразни способи. Затова бъдете търпеливи. Когато виждате, че ваш другар или непосредствен е съвсем оглупял от боязън, суматоха и нараснала тревога, спомнете си какъв е той, когато е в естествена обстановка, той по принцип не наподобява като индивида, който сега виждате.
Това, през което минава планетата и човечеството, е краткотрайно положение. Знам това от опита, който получих, работейки 10 години в болничната система. Бях обучаван за обстановки като тази. Изучих и пандемията от испански грип през 1918 година Предпазните ограничения, които подхващаме в този момент, са верни. Историята ни споделя, че тестването е преодолимо. Ще оцелеем. Това е време за несъразмерна отбрана, само че заплахата не е от прекомерно висока степен.Емоциите се нуждаят от придвижване. Важно е да признаем през какво прекосяваме. Чувстваме се тъжни. Позволете си тези пет минути, с цел да се почувствате тъжни. Не се критикувайте, че изпитвате тези усеща, не се опитвайте и да ги спирате или потушавате. Ако позволим на възприятията да се случат, те ще се случат по спретнат метод и това ще ни даде опция да не ставаме жертви на страстите си. Абсурдно е да мислим, че не би трябвало да изпитваме тъга сега. Позволете си да почувствате тъгата и продължавайте напред.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ