Децата трябва да бъдат учени как да мислят, не какво

...
Децата трябва да бъдат учени как да мислят, не какво
Коментари Харесай

Какво ще кажа на детето ми, преди да порасне

„ Децата би трябвало да бъдат учени по какъв начин да мислят, не какво да мислят. “
Маргарет Мийд

Преди 7 седмици брачната половинка ми Ейнджъл роди сина ни Мак. Изживяването бе знамение. Както ще удостовери всеки родител, раждането на дете дава напълно нов смисъл на живота ни. То е едно от тези преживявания, които не можеш да схванеш изцяло, в случай че не преминеш през него.

Тази заран се разсъниха, мислейки за това и някои разсъждения нахлуха в главата ми. Първо се запитах: „ Как стана по този начин, че ненадейно с Ейнджъл станахме родители? Та това е необикновено! “. След това си споделих: „ Има толкоз доста неща, които бих желал да кажа на сина ни допустимо най-скоро, преди той да отраснал дотолкоз, че да е станал прекомерно съвременен, паралелно с останалите си връстници. Докато към момента ме слуша и родителите са източникът на неговата истина, не гласове, които би трябвало да се оспорват. "

И по този начин, без да има значение поредността им, сформирах лист от 40 неща, които ми се желае да кажа на сина ни преди да е пораснал.

Ето и листата. Всеки може да добави още и още.

• Отношението е нещо малко, което прави всичко доста друго. Разочарованието и стресът идват от метода, по който избираме да реагираме на събитията, не от самите събития.

• Опитът ни стартира с гледната точка и приключва с нея. Това, в което имаме вяра, основава държанието ни. Поведението ни основава опита ни в живота.

• Човек живее по-добре, в случай че се освободи от потребността да се оплаква. Не е хубаво да приказваме непрестанно „ би трябвало да “. Трябва да действаме.

• Положителното мислене постоянно се отплаща. Усмихвай се колкото може повече. Усмивката трансформира излъчването на тялото, физиката ни и химията на мозъка ни.

• Негативното мислене прави живота по-кратък. То основава яд, опозиция и злоба.

• Тревогите са най-големият зложелател на сегашния миг. Те не вършат нищо друго, с изключение на да ни крадат насладата от живота и да ни държат неуместно заети с тях самите, до момента в който в действителност не вършим нищо. Като се тревожим, просто използваме въображението си, с цел да си представяме неща, които не желаеме да се случат.

• Не бягай от нещо, бягай против него. Най-добрият метод да избягаш от нещо неприятно е като тръгнеш да бягаш към нещо положително.

• Нищо в никакъв случай не е толкоз неприятно, колкото наподобява.

• Благодарността оказва помощ на всяко решение. Трябва да бъдем признателни за проблемите, които нямаме.

• Всичко се разпада в едно цяло, даже да наподобява че се срутва поетапно, на части. Когато нещо се разпада, то рухва по едно и също време.

• Промяната е нужна. Тя е процесът на живота. Всичко се трансформира с всяка секунда. Дори обстановката да е добра, тя ще се промени. Дори обстановката да е неприятна, тя ще се промени. Това е единственото, в което можем да бъдем безусловно сигурни.

• Можеш да издържиш надалеч повече, в сравнение с предполагаш.

• Ако имаш проблеми, това е добре. Значи правиш напредък в живота. Единствените хора, които нямат никакви проблеми, са тези, които не вършат нищо.

• Точно толкоз сила е нужна да си губиш времето, едвам го прекарваш в нещо свястно. А е доста по-добре да се чувстваш отпаднал от огромни старания и обучение, в сравнение с от бездействие.

• Има голяма разлика сред това да бъдеш ангажиран и да си работлив. Не бъркай придвижването с напредъка.
 

Източник: obekti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР