Терапевт: Децата не са мълчаливи по природа, за мълчанието им има причина
Децата не са безмълвни по природа - приказват, крещят, играят, тичат. Мълчанието е с причина - няма кой да те изслуша. Детето усеща, вижда и чува - в случай че не седна и не му споделя какво се се случило през днешния ден с мен на работа, то няма да знае, че това е обикновено шерване. Това би трябвало малко по малко да се трансформира в всекидневие. Това сподели Бора Докле, сертифициран терапевт.
Когнитивно-поведенческата терапия е обвързвана напълно с говорене и има всички принадлежности за решение на всеки проблем. Гняв, меланхолия и каквото и да било мога та да бъдат овладени посредством този вид терапия, счита Докле.
Децата порастват в общество, в което са извънредно осведомени, само че не могат да обработят цялата тази информация. " Възрастните сме привикнали с друго образование - когато сме били тъжни, ни е казвано " Стегни се малко, разноски се, пий вода ". Всъщност това е доста рисков метод, тъй като детето се научава да мълчи от ден на ден. Родителят с сходна реакция демонстрира, че не може да помогне на детето си ", безапелационен е експертът.
" Не можем да виним родителите си - никой не е приказвал с тях за прочувствена просветеност, когато са били деца. Моето семейство са актьори и извънредно интелигентни, само че безусловно нямат разбиране от този вид просветеност - нямам спомен да съм отишла с проблем при тях и те да са показали схващане или да са ме съветвали нещо. Това идва от липса на познания - те са възпитавани по този начин, само че ние получаваме друга информация и се учим. Причината да се интересувам от тематиката е да изучавам за себе си и да мога сама да си оказа помощ, да оказвам помощ и на децата си ", показа персонален опит терапевтът.
Тя описа и за забавна, показателна преживелица със сина си, която потвърждава какъв брой е значимо да поддържаме връзка с децата си: ‘`Преди 3 дни синът ми имаше преживелица. Прибра се и сподели, че няма финален час в учебно заведение, а се оказа, че е отсъствал, а часът се е провел. Не разбрах за какво не ми е споделил истината, класната му се обажда и ми споделя, че приятелите му го търсят. Тя също ме попита " Къде е Август? ". Поканен е на рожден ден. Питам сина си какво се случва, той споделя, че в последния миг е бил поканен. В неговите очи виждам горест, че не са се сетили за него авансово, а са го извикали апропо. След 15-20 мин беше не запомнил цялата преживелица, само че му стана доста прелестно, когато му споделих, че приятелите му са го поканили, а той е избързал и си е тръгнал, без да разбере какво те имат поради. Гадно е, когато си поканен от страдание и едно дете си задава тези въпроси. Трябва да има кой да му отговори ", счита специалистът.
Трябва да има престиж, с който детето да може да приказва - в случай че не стане това, у него се натрупват неотговорени въпроси, това води до яд, който избива в учебно заведение. " Или ще се сбие, или ще бойкотира образователния развой и отговорностите си, бягат, на всичко споделят не ", регистрира Докле. Затова е значимо да се търси коренът на страстта у детето.
‘`Всеки родител познава детето си най-добре - мога да схвана и усетя, когато детето ми не е добре. Често родителите пренебрегват знаците, тъй като родителството е уморително, ние също имаме своите проблеми. Честото игнориране и отсрочване на диалозите с детето не води до нищо хубаво. Времето минава, детето мълчи, което е най-лошият вероятен вариант``, сподели още Докле.
Източник: Агенция " Фокус "
Когнитивно-поведенческата терапия е обвързвана напълно с говорене и има всички принадлежности за решение на всеки проблем. Гняв, меланхолия и каквото и да било мога та да бъдат овладени посредством този вид терапия, счита Докле.
Децата порастват в общество, в което са извънредно осведомени, само че не могат да обработят цялата тази информация. " Възрастните сме привикнали с друго образование - когато сме били тъжни, ни е казвано " Стегни се малко, разноски се, пий вода ". Всъщност това е доста рисков метод, тъй като детето се научава да мълчи от ден на ден. Родителят с сходна реакция демонстрира, че не може да помогне на детето си ", безапелационен е експертът.
" Не можем да виним родителите си - никой не е приказвал с тях за прочувствена просветеност, когато са били деца. Моето семейство са актьори и извънредно интелигентни, само че безусловно нямат разбиране от този вид просветеност - нямам спомен да съм отишла с проблем при тях и те да са показали схващане или да са ме съветвали нещо. Това идва от липса на познания - те са възпитавани по този начин, само че ние получаваме друга информация и се учим. Причината да се интересувам от тематиката е да изучавам за себе си и да мога сама да си оказа помощ, да оказвам помощ и на децата си ", показа персонален опит терапевтът.
Тя описа и за забавна, показателна преживелица със сина си, която потвърждава какъв брой е значимо да поддържаме връзка с децата си: ‘`Преди 3 дни синът ми имаше преживелица. Прибра се и сподели, че няма финален час в учебно заведение, а се оказа, че е отсъствал, а часът се е провел. Не разбрах за какво не ми е споделил истината, класната му се обажда и ми споделя, че приятелите му го търсят. Тя също ме попита " Къде е Август? ". Поканен е на рожден ден. Питам сина си какво се случва, той споделя, че в последния миг е бил поканен. В неговите очи виждам горест, че не са се сетили за него авансово, а са го извикали апропо. След 15-20 мин беше не запомнил цялата преживелица, само че му стана доста прелестно, когато му споделих, че приятелите му са го поканили, а той е избързал и си е тръгнал, без да разбере какво те имат поради. Гадно е, когато си поканен от страдание и едно дете си задава тези въпроси. Трябва да има кой да му отговори ", счита специалистът.
Трябва да има престиж, с който детето да може да приказва - в случай че не стане това, у него се натрупват неотговорени въпроси, това води до яд, който избива в учебно заведение. " Или ще се сбие, или ще бойкотира образователния развой и отговорностите си, бягат, на всичко споделят не ", регистрира Докле. Затова е значимо да се търси коренът на страстта у детето.
‘`Всеки родител познава детето си най-добре - мога да схвана и усетя, когато детето ми не е добре. Често родителите пренебрегват знаците, тъй като родителството е уморително, ние също имаме своите проблеми. Честото игнориране и отсрочване на диалозите с детето не води до нищо хубаво. Времето минава, детето мълчи, което е най-лошият вероятен вариант``, сподели още Докле.
Източник: Агенция " Фокус "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ