Чисто, вкусно, честно или Slow Food
Десислава Димитрова е създател на Slow Food в България и е ръководител на сдружението. По специалност е ботаник в Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания при Българска академия на науките.
От 2004 година, като координатор на Slow Food за България, тя съчетава професионалните си ползи със своята пристрастеност към обичайните храни и знанието, обвързвано с тях, съхранени от предците ни и достигнали до нас с помощта на грижата на локалните селски общности.
Водена от убеждението, че на Балканите не може да се претендира за национални граници в разпространяването на храните, тя инициира мрежата Тера Мадре Балкани през 2010 година, в която събира сподвижниците на Slow Food на Балканите. Тя е представител на района в Медународния съвет на Slow Food.
Slow Food е интернационално придвижване, учредено през 1989 година, което поставя изпитание за запазването и развиването на хранителното многообразие и обичаи. То притегля вниманието на хората към произхода на храната и резултата от нашите избори като консуматори.
Десислава Димитрова е основен воин в “Нашият ден “:
Slow Food
“Ние сме доброволческа организация. Това, което се случва в България е единствено с помощта на персоналната ни мотивация. Мотото на Slow Food е чисто, вкусно и почтено. Чисто значи да търсим храна, прекарвания и места, в които се диша елементарно. Честно за мен е най-важната от трите думи. Това значи – заслужено заплащане за производителите и обективни цени за потребителите. “
Етнботаника
“Етноботаниката учи връзката сред хората и растенията – по какъв начин хората употребяват растенията в своя обичай. Сякаш наближаваме един интервал на битие на човечеството с лимитирани запаси, с нужда от по-устойчиви практики, свързани даже с производството ни на храна, а и на живот. Мъдростта, която възрастните хора пазят, е скъпа .
За страдание термините – “традиционни храни “, “здравословно хранене “, “супер храни “, които се тиражират в общественото пространство, към този момент много наподобяват на една дъвка, която си дъвкал през целия ден, изпразнени са от наличие и наслада. Науката може да им даде смисъл, и когато споделяме сходни тематики към обществото, да отговаряме мигновено на въпроса – за какво това е супер храна? Защо можем да прескочим авокадото и киноата и да се съсредоточим върху нашите храни? За страдание в огромния град се отдалечаваме от ден на ден от живота като подобен. “
Чуйте цялостния диалог, излъчен на 3 май, в звуковия файл.
От 2004 година, като координатор на Slow Food за България, тя съчетава професионалните си ползи със своята пристрастеност към обичайните храни и знанието, обвързвано с тях, съхранени от предците ни и достигнали до нас с помощта на грижата на локалните селски общности.
Водена от убеждението, че на Балканите не може да се претендира за национални граници в разпространяването на храните, тя инициира мрежата Тера Мадре Балкани през 2010 година, в която събира сподвижниците на Slow Food на Балканите. Тя е представител на района в Медународния съвет на Slow Food.
Slow Food е интернационално придвижване, учредено през 1989 година, което поставя изпитание за запазването и развиването на хранителното многообразие и обичаи. То притегля вниманието на хората към произхода на храната и резултата от нашите избори като консуматори.
Десислава Димитрова е основен воин в “Нашият ден “:
Slow Food
“Ние сме доброволческа организация. Това, което се случва в България е единствено с помощта на персоналната ни мотивация. Мотото на Slow Food е чисто, вкусно и почтено. Чисто значи да търсим храна, прекарвания и места, в които се диша елементарно. Честно за мен е най-важната от трите думи. Това значи – заслужено заплащане за производителите и обективни цени за потребителите. “
Етнботаника
“Етноботаниката учи връзката сред хората и растенията – по какъв начин хората употребяват растенията в своя обичай. Сякаш наближаваме един интервал на битие на човечеството с лимитирани запаси, с нужда от по-устойчиви практики, свързани даже с производството ни на храна, а и на живот. Мъдростта, която възрастните хора пазят, е скъпа .
За страдание термините – “традиционни храни “, “здравословно хранене “, “супер храни “, които се тиражират в общественото пространство, към този момент много наподобяват на една дъвка, която си дъвкал през целия ден, изпразнени са от наличие и наслада. Науката може да им даде смисъл, и когато споделяме сходни тематики към обществото, да отговаряме мигновено на въпроса – за какво това е супер храна? Защо можем да прескочим авокадото и киноата и да се съсредоточим върху нашите храни? За страдание в огромния град се отдалечаваме от ден на ден от живота като подобен. “
Чуйте цялостния диалог, излъчен на 3 май, в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ