Десетки са причините любителите на музиката в България да чакат

Десетки са аргументите феновете на музиката в България да чакат с години обичаните им групи да изнесат концерт. Някои към момента пазят вяра. Други, като тези над 6000 души в четвъртък вечер в " Арена Армеец " съумяха да дочакат. В случая " Кемикъл Брадърс ".
Дали са пристигнали късно? Никога не е късно за тях. Дали са в залеза на славата си? Категорично не, откакто това лято изнесоха незабравим концерт на Гластънбъри – неофициалният международен водач измежду фестивалите.
И в София те бяха такива, каквито ги помним от 90-те – " алхимиците " на биг бийт и електронната музика. Тези, които могат да " дирижират " настроението на големи тълпи застанали зад пултовете си.
Двамата британци – Том Роуландс и Ед Симънс, дружно още от 1989 година, съблюдаваха правилата си да не поемат основната роля в своите концерти, а да я дават на звука, визията и публиката. Мултимедията бе зашеметяваща. Прикова внимание от първия миг и държа погледите до края на двучасовия сет. Влизащи надълбоко в съзнанието картина и тон, в добавка - лазери, конфети, великански балони… Към финала даже се появиха два колосални робота.
Феновете, настроени за огромните шлагери на дуото за начало стремително " влязоха " в новия албум - No Geography. Едва към втората половина бе първото изригване на публиката – прозвуча Hey Girl Hey Boy, само че с нов аранжимент. Точно преди биса прозвучаха и други два от смаш шлагерите на " Кемикъл Брадърс " - Block Rockin’ Beats и Galvanize. Останаха напразни упованията за емблематичното Setting Sun (с вокалите на Ноъл Галахър), само че това не провокира отчаяние. Напротив – химията сред дуото и публиката бе на ужасно равнище. Даже надалеч отвън изхода на залата след края.