Куриерите стават камикадзета заради бонуси при дъжд или час ...
Да си пощальон в съвременна платформа за доставки през днешния ден, е специалност, която се трансформира в главен занаят за хиляди българи. Така се препитават най-вече студенти, търсещи еластичност, и младежи, нуждаещи се от непряк приход. В началото на 2026 година пейзажът на доставките в градове като Пловдив е доминиран от войска от хора с цветни раници, които са се трансформирали в „ кръвоносната система “ на градската стопанска система. Работата е видимо елементарна - вземаш от точка А и оставяш в точка Б. Но зад тази фасада се крие комплициран, постоянно безмилостен алгоритмичен модел на възнаграждение и съществени физически, финансови и правни провокации.
В България всеобщият модел на работа не е пряк. Повечето платформи, като Glovo, Wolt и Bolt Food, не наемат куриерите си като чиновници. Вместо това те оперират посредством така наречен „ флоти “ - посреднически компании сътрудници, които поемат административното обслужване . Този модел основава комплицирана верига от разноски. Куриерът заплаща на флотата комисиона, която варира сред 10% и 15% от оборота му, единствено с цел да има правото да употребява приложението и да му бъдат движени документите. Единственото изключение от това предписание остава моделът на Takeaway, които залагат на по-традиционни трудови правни отношения, предлагайки сигурност посредством твърда часова ставка и обществени придобивки, само че за сметка на по-малката независимост при избор на промените.
Основните плюсове на фрийланс модела са цялостната автономност и илюзията за безконечен приход. Куриерът самичък е стопанин на времето си - той взема решение дали да работи в дъжд, в горещина, или въобще да не се появи. В пикови месеци или по време на огромни промоции деен пощальон със личен автомобил в Пловдив може да генерира брутен оборот сред 1500 и 2500 евро. Това са числа, които звучат внушително за българския пазар, само че действителността зад тях е напълно друга, когато се приложи икономическото решето.
Анализът на разноските за пощальон с персонален автомобил е отрезвяващ. От брутната сума първо си потегля комисионата на флотата (около 250 евро). Следва най-тежкото перо - горивото. При градско шофиране „ тръгни-спри “, разходът е голям и при актуалните цени на бензина и метана изяжда най-малко 400-550 евро месечно. Амортизацията на колата е разходът, който мнозина подценяват, до момента в който не се стигне до сервиз. Куриерският автомобил изминава сред 150 и 250 километра дневно в тежки градски условия, което значи промяна на масла, накладки и гуми три пъти по-често от естественото. Като се прибавят застраховките и минималните осигуровки, чисто „ в джоба “ постоянно остават под хиляда евро - сума, реализирана с 10-12-часови работни дни без отмора.
Платформите употребяват разнообразни алгоритмични способи за „ стимулиране “. Wolt и Bolt Food залагат на динамично ценообразуване. Цената на една доставка се трансформира всяка минута, според от метеорологичните условия и натовареността на заведенията за хранене. В момента, в който завали дъжд в Пловдив, „ мултипликаторите “ скачат и една доставка може да донесе 6-7 лв. вместо общоприетите 3.50 лв., или под две евро. Това обаче основава така наречен „ хазартен резултат “ - куриерите безусловно рискуват живота си на пътя, бързайки да изпълнят следващата поръчка, до момента в който трае бонусът, с цел да приберат някъде към 25 евро.
Новите играчи и ожесточената конкуренция родиха феномена „ мултиап “ (multi-apping). Не е необичайност да видите пощальон с раница на една компания, който държи два телефона с отворени приложения на съперници. Те безусловно „ ловуват “ най-изгодната поръчка в радиус от 500 метра. Това е обезверена тактика за оцеляване в пазар, където логаритъмът постоянно има преимущество.
Социалното обезпечаване остава огромната сива зона. Повечето куриери са наемани на минималния предел или на цивилен контракти за по няколко часа , което ги оставя на практика беззащитни при трудова акцидент или болест. Липсата на заплатен отпуск и болнични значи, че един ден отвън пътя е ден без нито един лев доход.
Въпреки тези опасности специалността продължава да е магнит за хора без подготовка или такива, които бягат от корпоративната подчиненост. В свят, в който времето се трансформира в най-скъпата стока, тези „ рицари на пътя “ заплащат цената на нашето улеснение със личното си здраве и сигурност, борейки се за всяка стотинка под натиска на неумолимия програмен продукт. В последна сметка куриерът е най-слабата, само че и най-важната частица в новата стопанска система - индивидът, който трансформира виртуалната поръчка в действителна вечеря на масата, постоянно за сметка на личната си отмора.
В България всеобщият модел на работа не е пряк. Повечето платформи, като Glovo, Wolt и Bolt Food, не наемат куриерите си като чиновници. Вместо това те оперират посредством така наречен „ флоти “ - посреднически компании сътрудници, които поемат административното обслужване . Този модел основава комплицирана верига от разноски. Куриерът заплаща на флотата комисиона, която варира сред 10% и 15% от оборота му, единствено с цел да има правото да употребява приложението и да му бъдат движени документите. Единственото изключение от това предписание остава моделът на Takeaway, които залагат на по-традиционни трудови правни отношения, предлагайки сигурност посредством твърда часова ставка и обществени придобивки, само че за сметка на по-малката независимост при избор на промените.
Основните плюсове на фрийланс модела са цялостната автономност и илюзията за безконечен приход. Куриерът самичък е стопанин на времето си - той взема решение дали да работи в дъжд, в горещина, или въобще да не се появи. В пикови месеци или по време на огромни промоции деен пощальон със личен автомобил в Пловдив може да генерира брутен оборот сред 1500 и 2500 евро. Това са числа, които звучат внушително за българския пазар, само че действителността зад тях е напълно друга, когато се приложи икономическото решето.
Анализът на разноските за пощальон с персонален автомобил е отрезвяващ. От брутната сума първо си потегля комисионата на флотата (около 250 евро). Следва най-тежкото перо - горивото. При градско шофиране „ тръгни-спри “, разходът е голям и при актуалните цени на бензина и метана изяжда най-малко 400-550 евро месечно. Амортизацията на колата е разходът, който мнозина подценяват, до момента в който не се стигне до сервиз. Куриерският автомобил изминава сред 150 и 250 километра дневно в тежки градски условия, което значи промяна на масла, накладки и гуми три пъти по-често от естественото. Като се прибавят застраховките и минималните осигуровки, чисто „ в джоба “ постоянно остават под хиляда евро - сума, реализирана с 10-12-часови работни дни без отмора.
Платформите употребяват разнообразни алгоритмични способи за „ стимулиране “. Wolt и Bolt Food залагат на динамично ценообразуване. Цената на една доставка се трансформира всяка минута, според от метеорологичните условия и натовареността на заведенията за хранене. В момента, в който завали дъжд в Пловдив, „ мултипликаторите “ скачат и една доставка може да донесе 6-7 лв. вместо общоприетите 3.50 лв., или под две евро. Това обаче основава така наречен „ хазартен резултат “ - куриерите безусловно рискуват живота си на пътя, бързайки да изпълнят следващата поръчка, до момента в който трае бонусът, с цел да приберат някъде към 25 евро.
Новите играчи и ожесточената конкуренция родиха феномена „ мултиап “ (multi-apping). Не е необичайност да видите пощальон с раница на една компания, който държи два телефона с отворени приложения на съперници. Те безусловно „ ловуват “ най-изгодната поръчка в радиус от 500 метра. Това е обезверена тактика за оцеляване в пазар, където логаритъмът постоянно има преимущество.
Социалното обезпечаване остава огромната сива зона. Повечето куриери са наемани на минималния предел или на цивилен контракти за по няколко часа , което ги оставя на практика беззащитни при трудова акцидент или болест. Липсата на заплатен отпуск и болнични значи, че един ден отвън пътя е ден без нито един лев доход.
Въпреки тези опасности специалността продължава да е магнит за хора без подготовка или такива, които бягат от корпоративната подчиненост. В свят, в който времето се трансформира в най-скъпата стока, тези „ рицари на пътя “ заплащат цената на нашето улеснение със личното си здраве и сигурност, борейки се за всяка стотинка под натиска на неумолимия програмен продукт. В последна сметка куриерът е най-слабата, само че и най-важната частица в новата стопанска система - индивидът, който трансформира виртуалната поръчка в действителна вечеря на масата, постоянно за сметка на личната си отмора.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ