Платформите за доставка поставиха на колене ресторантите
9 от 10 заведения в огромните градове към този момент са в платформите за доставки, през които пък минават близо 75 на 100 от поръчките на храна и артикули.
Пазарът на доставки на храна в България при започване на 2026 година към този момент не е просто нишова услуга за улеснение, а огромен стопански дирек, който пренаписва разпоредбите на градската търговия. По планирани данни на браншовите организации и анализатори, общият размер на бранша за онлайн поръчки на храни и бързооборотни артикули у нас към този момент надвишава 750 милиона лв. годишно.
В Пловдив, който се утвърди като втория най-силен център след столицата, борбата е безусловно за всеки метър. Тук огромните платформи като Glovo, Takeaway.com и Wolt са разгърнали логистични мрежи, които покриват освен централните градски елементи, само че и най-отдалечените квартали и индустриални зони. Лидерите Glovo и Takeaway държат към 85% от пазарния къс, само че конкуренцията от страна на Wolt (подкрепени от световния колос DoorDash) непрестанно разклащат статуквото. В столицата пък има и четвърти състезател - Bolt.
В дъното на този софтуерен взрив обаче лежи една жестока математика, която слага обичайния ресторантьорски бизнес на колене и прави крайната услуга за клиента доста по-скъпа макар видимо жестоката конкуренция. Моделът, основан на комисиони сред 25% и 35%, се трансформира в „ дигитален наем “, който е по-скъп от действителния наем на пространствата в центъра на Пловдив.
„ Почти всички ресторантьори след пандемията сме в обстановка, в която работим за платформата, а не за себе си, колкото и необичайно да звучи “, разяснява притежател на известно заведение за бързо хранене под тепетата. „ Когато прибавите Данък добавена стойност, разноските за първични материали, които нарастнаха с над 20% през последната година, и заплатите в кухнята, чистият марж от една поръчка през приложение постоянно пада под 5%. Това е стопански парадокс, който ни принуждава да прехвърляме разхода за крайния консуматор или да банкрутираме “, признава ресторантьорът.
Изобретателността се показва в всеобщото налагане на двойно ценообразуване - процедура, която към този момент не се крие от потребителите. Статистическите прегледи демонстрират, че над 90% от заведенията за хранене в платформите поддържат цени с 20% до 40% по-високи от тези в менюто на място. Така, в случай че една пица в " Капана " коства 16 лв., в мобилното приложение тя стартира от 20 лв., към които се прибавят такси за доставка и за обслужване.
В последна сметка потребителят заплаща от време на време до 50% „ награда “ за удобството да не става от дивана, до момента в който поръчва от обичаното заведение. Тази инфлация на доставките промени и потребителското държание - през 2026 година междинната сметка при поръчките на храна за дома е скочила до около 40 лв., макар наклонността за по-малко продукти в една поръчка. Хората поръчват по-рядко, само че за по-големи суми, с цел да оправдаят високите съпътстващи такси.
Анализът на плюсовете и минусите за заведенията за хранене разкрива една парадоксална взаимозависимост. Платформите оферират видимост - без тях доста нови обекти в никакъв случай не биха били открити от клиентите. Те са едновременно маркетингова организация, логистична компания и инкасо. „ За дребен обект, който занапред започва, е невероятно да построи лична доставка - трябват коли, програмен продукт, диспечери и осигуровки за водачи. Платформата ти дава всичко това незабавно “, описват ресторантьорите.
Обратната страна на медала обаче е цялостната загуба на бранд еднаквост и директна връзка с клиента. В очите на потребителя ресторантът е просто една икона в приложението . Ако храната дойде студена заради логистичен проблем, гневът се стоварва върху готвача под формата на ниска оценка, което автоматизирано изхвърля обекта от челната страница на приложението. Алгоритмичното наказване е най-големият боязън на актуалния ресторантьор - паднеш ли в класацията, оборотите ти се срутват за часове.
През 2026 година се следи и ново събитие - възходът на така наречен „ кухни призраци “ (dark kitchens), които към този момент се появиха и у нас. Това са обекти, които нямат маси, сервитьори или витрина, а съществуват само в приложенията и са усъвършенствани напълно за доставка. Тези структури съумяват да оцелеят при 30% комисиона, тъй като нямат разноски за скъпи местоположения и личен състав в залата. Това обаче основава нелоялна конкуренция за обичайните заведения за хранене, които поддържат духа на града и заплащат за тротоарно право, сервитьори и даже спомагателни интензивности на място.
Подобни заведения за хранене обаче, които съществуват единствено с цел да доставят храна, има най-вече в столицата. Така се оказва, че браншът е в положение на тиха война с платформите , като не едно или две заведения под тепетата пробват да оферират и лична доставка. За да се разбере тежестта на „ цифровия налог “, би трябвало да се огледа действителната математика зад една общоприета поръчка от 40 лв..
В модела на външните платформи ресторантът неотложно губи към 12 лв. (30% комисиона). От останалите 28 лв. би трябвало да се покрият Данък добавена стойност (в случая 5,60 лева при ставка от 20% за заведенията), себестойността на продуктите (около 10-12 лева.), опаковката (която при доставка е по-скъпа и коства към лев) и трудът на готвача. В този сюжет чистата облага за притежателя е алегорична - сред 2 и 3 лв., или по-малко от 8% от оборота. Това прави бизнеса извънредно уязвим при най-малкото съмнение в цените на тока или суровините.
Алтернативата за ресторантьорите и заведенията е единствено една - личната доставка, която на пръв взор наподобява избавителна , само че тя крие своите подводни камъни, които постоянно са невидими за клиентите. При този вид ресторантът резервира тези 12 лв. комисиона, само че те незабавно се пренасочват към други пера. Разходите за пощальон (заплата, осигуровки) възлизат на най-малко 1200-1500 лв. твърда сума на месец, към които се прибавят разходите по поддръжката на автомобил или скутер, горивото (което в градски условия е голям разход) и застраховките. За да бъде рентабилна личната доставка, едно заведение би трябвало да генерира сериозна маса от най-малко 20 поръчки дневно. Ако поръчките са по-малко, цената на логистиката на единица артикул скача до 8-10 лв., което е икономическо самоубийство.
Данните за 2025 година демонстрират, че златната среда се намира в хибридния модел. Големите вериги в Пловдив влагат в лични приложения и уеб сайтове, като оферират преференциални цени или безвъзмездни питиета единствено при поръчка през техен канал, до момента в който употребяват платформите само като „ рекламна витрина “ за нови клиенти. Сравнителният разбор е безапелационен: личната доставка е по-изгодна единствено при висока преданост и гъста мрежа от постоянни клиенти в избран регион, до момента в който платформите са незаменими за обекти, които залагат на импулсивни поръчки и необятен градски обсег. В последна сметка, до момента в който платформата таксува проценти от оборота, личната доставка изяжда време и потенциал - два ресурса, които в изискванията на рецесия за фрагменти в Пловдив стават все по-дефицитни.
Данните за пазара демонстрират и друга тревожна наклонност - платформите към този момент не се задоволяват единствено с храна. Те нападателно навлязоха в бранша на питателните артикули и козметиката, трансформирайки се в директни съперници на кварталните магазини. През 2025 година делът на нехранителните артикули в приложенията е повишен двойно. Това значи, че платформите събират голямо количество данни за навиците на българина - по кое време пазари, какво готви, какви медикаменти пие.
Тази информация е „ новото злато “, което им позволява да диктуват условия на производителите и да постановат лични марки артикули. В последна сметка, до момента в който заведенията за хранене се борят за оцеляване, платформите се трансформират в цифрови господари на градското ползване, оставяйки бизнеса пред тежък избор: да заплащат скъпия налог „ улеснение “ или да рискуват да станат невидими в свят, който към този момент не подвига взор от екрана на телефона.
Пазарът на доставки на храна в България при започване на 2026 година към този момент не е просто нишова услуга за улеснение, а огромен стопански дирек, който пренаписва разпоредбите на градската търговия. По планирани данни на браншовите организации и анализатори, общият размер на бранша за онлайн поръчки на храни и бързооборотни артикули у нас към този момент надвишава 750 милиона лв. годишно.
В Пловдив, който се утвърди като втория най-силен център след столицата, борбата е безусловно за всеки метър. Тук огромните платформи като Glovo, Takeaway.com и Wolt са разгърнали логистични мрежи, които покриват освен централните градски елементи, само че и най-отдалечените квартали и индустриални зони. Лидерите Glovo и Takeaway държат към 85% от пазарния къс, само че конкуренцията от страна на Wolt (подкрепени от световния колос DoorDash) непрестанно разклащат статуквото. В столицата пък има и четвърти състезател - Bolt.
В дъното на този софтуерен взрив обаче лежи една жестока математика, която слага обичайния ресторантьорски бизнес на колене и прави крайната услуга за клиента доста по-скъпа макар видимо жестоката конкуренция. Моделът, основан на комисиони сред 25% и 35%, се трансформира в „ дигитален наем “, който е по-скъп от действителния наем на пространствата в центъра на Пловдив.
„ Почти всички ресторантьори след пандемията сме в обстановка, в която работим за платформата, а не за себе си, колкото и необичайно да звучи “, разяснява притежател на известно заведение за бързо хранене под тепетата. „ Когато прибавите Данък добавена стойност, разноските за първични материали, които нарастнаха с над 20% през последната година, и заплатите в кухнята, чистият марж от една поръчка през приложение постоянно пада под 5%. Това е стопански парадокс, който ни принуждава да прехвърляме разхода за крайния консуматор или да банкрутираме “, признава ресторантьорът.
Изобретателността се показва в всеобщото налагане на двойно ценообразуване - процедура, която към този момент не се крие от потребителите. Статистическите прегледи демонстрират, че над 90% от заведенията за хранене в платформите поддържат цени с 20% до 40% по-високи от тези в менюто на място. Така, в случай че една пица в " Капана " коства 16 лв., в мобилното приложение тя стартира от 20 лв., към които се прибавят такси за доставка и за обслужване.
В последна сметка потребителят заплаща от време на време до 50% „ награда “ за удобството да не става от дивана, до момента в който поръчва от обичаното заведение. Тази инфлация на доставките промени и потребителското държание - през 2026 година междинната сметка при поръчките на храна за дома е скочила до около 40 лв., макар наклонността за по-малко продукти в една поръчка. Хората поръчват по-рядко, само че за по-големи суми, с цел да оправдаят високите съпътстващи такси.
Анализът на плюсовете и минусите за заведенията за хранене разкрива една парадоксална взаимозависимост. Платформите оферират видимост - без тях доста нови обекти в никакъв случай не биха били открити от клиентите. Те са едновременно маркетингова организация, логистична компания и инкасо. „ За дребен обект, който занапред започва, е невероятно да построи лична доставка - трябват коли, програмен продукт, диспечери и осигуровки за водачи. Платформата ти дава всичко това незабавно “, описват ресторантьорите.
Обратната страна на медала обаче е цялостната загуба на бранд еднаквост и директна връзка с клиента. В очите на потребителя ресторантът е просто една икона в приложението . Ако храната дойде студена заради логистичен проблем, гневът се стоварва върху готвача под формата на ниска оценка, което автоматизирано изхвърля обекта от челната страница на приложението. Алгоритмичното наказване е най-големият боязън на актуалния ресторантьор - паднеш ли в класацията, оборотите ти се срутват за часове.
През 2026 година се следи и ново събитие - възходът на така наречен „ кухни призраци “ (dark kitchens), които към този момент се появиха и у нас. Това са обекти, които нямат маси, сервитьори или витрина, а съществуват само в приложенията и са усъвършенствани напълно за доставка. Тези структури съумяват да оцелеят при 30% комисиона, тъй като нямат разноски за скъпи местоположения и личен състав в залата. Това обаче основава нелоялна конкуренция за обичайните заведения за хранене, които поддържат духа на града и заплащат за тротоарно право, сервитьори и даже спомагателни интензивности на място.
Подобни заведения за хранене обаче, които съществуват единствено с цел да доставят храна, има най-вече в столицата. Така се оказва, че браншът е в положение на тиха война с платформите , като не едно или две заведения под тепетата пробват да оферират и лична доставка. За да се разбере тежестта на „ цифровия налог “, би трябвало да се огледа действителната математика зад една общоприета поръчка от 40 лв..
В модела на външните платформи ресторантът неотложно губи към 12 лв. (30% комисиона). От останалите 28 лв. би трябвало да се покрият Данък добавена стойност (в случая 5,60 лева при ставка от 20% за заведенията), себестойността на продуктите (около 10-12 лева.), опаковката (която при доставка е по-скъпа и коства към лев) и трудът на готвача. В този сюжет чистата облага за притежателя е алегорична - сред 2 и 3 лв., или по-малко от 8% от оборота. Това прави бизнеса извънредно уязвим при най-малкото съмнение в цените на тока или суровините.
Алтернативата за ресторантьорите и заведенията е единствено една - личната доставка, която на пръв взор наподобява избавителна , само че тя крие своите подводни камъни, които постоянно са невидими за клиентите. При този вид ресторантът резервира тези 12 лв. комисиона, само че те незабавно се пренасочват към други пера. Разходите за пощальон (заплата, осигуровки) възлизат на най-малко 1200-1500 лв. твърда сума на месец, към които се прибавят разходите по поддръжката на автомобил или скутер, горивото (което в градски условия е голям разход) и застраховките. За да бъде рентабилна личната доставка, едно заведение би трябвало да генерира сериозна маса от най-малко 20 поръчки дневно. Ако поръчките са по-малко, цената на логистиката на единица артикул скача до 8-10 лв., което е икономическо самоубийство.
Данните за 2025 година демонстрират, че златната среда се намира в хибридния модел. Големите вериги в Пловдив влагат в лични приложения и уеб сайтове, като оферират преференциални цени или безвъзмездни питиета единствено при поръчка през техен канал, до момента в който употребяват платформите само като „ рекламна витрина “ за нови клиенти. Сравнителният разбор е безапелационен: личната доставка е по-изгодна единствено при висока преданост и гъста мрежа от постоянни клиенти в избран регион, до момента в който платформите са незаменими за обекти, които залагат на импулсивни поръчки и необятен градски обсег. В последна сметка, до момента в който платформата таксува проценти от оборота, личната доставка изяжда време и потенциал - два ресурса, които в изискванията на рецесия за фрагменти в Пловдив стават все по-дефицитни.
Данните за пазара демонстрират и друга тревожна наклонност - платформите към този момент не се задоволяват единствено с храна. Те нападателно навлязоха в бранша на питателните артикули и козметиката, трансформирайки се в директни съперници на кварталните магазини. През 2025 година делът на нехранителните артикули в приложенията е повишен двойно. Това значи, че платформите събират голямо количество данни за навиците на българина - по кое време пазари, какво готви, какви медикаменти пие.
Тази информация е „ новото злато “, което им позволява да диктуват условия на производителите и да постановат лични марки артикули. В последна сметка, до момента в който заведенията за хранене се борят за оцеляване, платформите се трансформират в цифрови господари на градското ползване, оставяйки бизнеса пред тежък избор: да заплащат скъпия налог „ улеснение “ или да рискуват да станат невидими в свят, който към този момент не подвига взор от екрана на телефона.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ