След ресторантите: И супермаркетът влезе в телефона
През последните две години секторът на бързата търговия (Quick Commerce) в България претърпя същинска трансформация, трансформирайки се от пробна ниша в главен мотор на платформите за доставка. Ако до неотдавна асоциирахме Glovo и Wolt най-вече с топла пица и суши, то при започване на 2026 година доставката на хранителни артикули и битова химия към този момент заема близо 35% от общия размер поръчки в огромните градове като Пловдив. Дигиталната количка се трансформира в новия стандарт за градското домакинство, променяйки радикално метода, по който огромните вериги като Kaufland, BILLA и Lidl оперират на пазара.
Икономическият модел при доставките от супермаркети се разграничава значително от този при заведенията за хранене. Тук маржовете на облага на самите търговци са по-ниски, което постанова и по-различна конструкция на комисионите. Обикновено платформите събират сред 10 и 18 % от цената на количката, само че компенсират по-ниския % с сензитивно по-висока междинна сметка.
Докато междинната поръчка от ресторант в Пловдив варира към 35 и 40 лв., то седмичното извършване на покупки през приложение постоянно надвишава 80-120 лв.. За платформите това е златна мина - те усъвършенстват логистиката си, като един пощальон може да извърши поръчка с огромно тегло, за която клиентът заплаща спомагателна такса „ тежък пакет “ (обикновено за поръчки над 10-15 кг).
Големите вериги влязоха в този съюз освен поради спомагателните обороти, само че и поради невъзможността да изградят лична логистика, която да подсигурява доставка в границите на 45 до 60 минути. За задачата те трансформираха част от обектите си в хибридни хранилища. В Пловдив към този момент е нормална панорама по коридорите на хипермаркетите да виждате освен клиенти, само че и десетки „ пикъри “ - чиновници с таблети и профилирани колички, които събират продуктите вместо вас.
Тази успеваемост обаче има своята цена, която остава скрита за повърхностния взор. Анализите демонстрират, че продуктите в приложенията постоянно са с 5 до 12 % по-скъпи от тези на регала в магазина. Освен това доста от промоционалните брошури и характерните „ лоялни карти “ на веригите не са използвани през медиатора, което прави цифровото извършване на покупки първокласна услуга за сметка на времето.
Една от най-агресивните трендове в Пловдив е възходът на така наречен „ тъмни хранилища “ (dark stores), ръководени непосредствено от платформите, като Glovo Express. Това не са магазини, в които можете да влезете, а затворени складови бази в основни квартали като „ Кючук Париж “ или „ Тракия “, които съхраняват до 2500 от най-търсените продукти. Тук задачата е скорост - поръчката би трябвало да е при клиента за по-малко от 20 минути. Този модел непосредствено нападна дребните квартални бакалии, които не могат да се конкурират нито с асортимента, нито с софтуерното предимство на световните играчи.
Статистиката за 2025 година сочи, че пиковете на поръчките от супермаркети се изместват - те към този момент не са единствено вечерни, а се разпределят отмерено през целия ден, като неделя се трансформира в най-силния ден за „ зареждане на хладилника “ посредством телефон. Платформите към този момент печелят освен от крайния клиент и комерсиалната верига, само че и от самите производители на артикули, които заплащат за „ цифрово позициониране “ - да бъдат на първия екран в категория „ млечни артикули “ или „ питиета “. В последна сметка, супермаркетът в телефона се оказа не просто улеснение, а мощен инструмент за преразпределение на комерсиалния пазар, където борбата към този момент не е за по-ниска цена на олиото, а за това кой програмен продукт ще ви го достави по-бързо до вратата.
Икономическият модел при доставките от супермаркети се разграничава значително от този при заведенията за хранене. Тук маржовете на облага на самите търговци са по-ниски, което постанова и по-различна конструкция на комисионите. Обикновено платформите събират сред 10 и 18 % от цената на количката, само че компенсират по-ниския % с сензитивно по-висока междинна сметка.
Докато междинната поръчка от ресторант в Пловдив варира към 35 и 40 лв., то седмичното извършване на покупки през приложение постоянно надвишава 80-120 лв.. За платформите това е златна мина - те усъвършенстват логистиката си, като един пощальон може да извърши поръчка с огромно тегло, за която клиентът заплаща спомагателна такса „ тежък пакет “ (обикновено за поръчки над 10-15 кг).
Големите вериги влязоха в този съюз освен поради спомагателните обороти, само че и поради невъзможността да изградят лична логистика, която да подсигурява доставка в границите на 45 до 60 минути. За задачата те трансформираха част от обектите си в хибридни хранилища. В Пловдив към този момент е нормална панорама по коридорите на хипермаркетите да виждате освен клиенти, само че и десетки „ пикъри “ - чиновници с таблети и профилирани колички, които събират продуктите вместо вас.
Тази успеваемост обаче има своята цена, която остава скрита за повърхностния взор. Анализите демонстрират, че продуктите в приложенията постоянно са с 5 до 12 % по-скъпи от тези на регала в магазина. Освен това доста от промоционалните брошури и характерните „ лоялни карти “ на веригите не са използвани през медиатора, което прави цифровото извършване на покупки първокласна услуга за сметка на времето.
Една от най-агресивните трендове в Пловдив е възходът на така наречен „ тъмни хранилища “ (dark stores), ръководени непосредствено от платформите, като Glovo Express. Това не са магазини, в които можете да влезете, а затворени складови бази в основни квартали като „ Кючук Париж “ или „ Тракия “, които съхраняват до 2500 от най-търсените продукти. Тук задачата е скорост - поръчката би трябвало да е при клиента за по-малко от 20 минути. Този модел непосредствено нападна дребните квартални бакалии, които не могат да се конкурират нито с асортимента, нито с софтуерното предимство на световните играчи.
Статистиката за 2025 година сочи, че пиковете на поръчките от супермаркети се изместват - те към този момент не са единствено вечерни, а се разпределят отмерено през целия ден, като неделя се трансформира в най-силния ден за „ зареждане на хладилника “ посредством телефон. Платформите към този момент печелят освен от крайния клиент и комерсиалната верига, само че и от самите производители на артикули, които заплащат за „ цифрово позициониране “ - да бъдат на първия екран в категория „ млечни артикули “ или „ питиета “. В последна сметка, супермаркетът в телефона се оказа не просто улеснение, а мощен инструмент за преразпределение на комерсиалния пазар, където борбата към този момент не е за по-ниска цена на олиото, а за това кой програмен продукт ще ви го достави по-бързо до вратата.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ