Ах, тези невъзможни коалиции!
Десетина дни след следващите изключителни избори революционно настроеното поданство е в смут, че би могло да се сформира парламентарно болшинство и без „ Промяната “ и Демократична България. „ Промяната “ гордо отхвърли кървавата и оцапана от пачки и кюлчета ръка на Бойко Борисов, надявайки се да го сложи в невъзможност, само че като че ли това няма да се случи, тъй като има и други разновидности. Напротив, в случай че някой някого изигра, то Бойко Борисов изигра „ Промяната “, като предложи евроатлантизма за общ управнически знаменател. Сега „ Промяната “ са в особена обстановка – или да ръководят с тези, които изчегъртваха неуморно, въпреки и не изключително дейно (да не забравяме, че „ Промяната “ се роди, само с цел да смъкна ГЕРБ!), или да признаят, че не са евроатлантици. Те не че изключително държат да бъдат, само че сега е преференциално да минават за такива.
Какви са теоретично вероятните формули за болшинство без „ Промяната “ и Демократична България? Коалиция ГЕРБ, Движение за права и свободи, Стефан Янев е прекомерно евентуална. Тези три партии събират 119 мандата, което не е задоволително, само че пък не е и непоправимо, макар отсъствието на подобен мощен източник на спомагателни депутати като партията на Слави Трифонов. Стефан Янев е универсалният заряд, него всеки ще го вземе, с цел да му излязат процентите. Вероятно и поради това го подбутнаха да прескочи бариерата. Той е идеалният дипломат на Румен Радев във всяка една коалиция.
Коалиция ГЕРБ, Движение за права и свободи, „ Възраждане “ също е допустима (133 мандата), дори болшинството е непоклатимо, само че няма да се случи поради проруската позиция на Костя Копейкин®. А „ Възраждане “ е на тази позиция или единствено с цел да се прави Костадинов на забавен и друг от всички останали, или (което към този момент в действителност е досадно) против заплащане.
И в двата случая (освен ГЕРБ) константата във формулата е Движение за права и свободи. Движение за права и свободи е може би най-демонизираната българска партия или най-малко най-дълго демонизирана във времето. И въпреки всичко доста хора избират да видят във властта Движение за права и свободи, в сравнение с новото ляво в лицето на ПППП и Демократична България. И евентуално са прави. Движение за права и свободи е от остарялата школа, предвидима професионална партия, съвсем корпорация в положителния смисъл, отгледала към този момент цяло потомство способени и квалифицирани фрагменти. Срещу нея пред очите на гласоподавателите стоят неразбираеми организации, едната от които (ПП) получи властта, преди са се е записала като партия, а другата (ДБ) е коалиция от вида „ орел, рак и щука “, която даже шетнята на Иван Костов по медиите, на която се любуваме напоследък, няма да успее да реанимира. Лично аз бих бил удовлетворен (без да наемам никого с мнението си), в случай че не видя скоро „ Промяната “ и/или Демократична България във властта, тъй като съм уверен, че това са болшевики в зародиш с цялата незаконна надменност на тази порода. Дано да не съм прав, само че белезите са крещящи. И което е още по-страшно – белезите крещят освен у водачите, само че и у следовниците. Прави ли ви усещане, че към този момент съвсем безпогрешно можете да разпознаете гласоподавателите на „ Промяната “ и Демократична България, за агитките да не приказваме! И са прави тези, които биха преглътнали Движение за права и свободи по-лесно от „ Промяната “ и/или Демократична България, изключително в случай че съпоставим по парламентарна просвета и подготвеност депутати, от една страна като (да речем) Йордан (Данчо Ментата) Цонев и от друга (примерно) Христо (Ицо Хазарта) Петров или Елисавета (Летящата Кодзила Ерато) Белобрадова. Разликата е галактическа.
Големият въпрос обаче е различен. Въпросът е за избора на ГЕРБ – по какъв начин да постъпят, та хем да оползотворят първото си място и да го трансформира в действителна власт, хем това да не ги унищожи. Изглежда са решили, че е по-безопасно да търсят съюз с „ Промяната “ на правилото на евроатлантизма. Но кой от евентуалните претенденти да ръководи дружно с първия, с изключение на „ Възраждане “, е срещу евроатлантизма? Това не може да е аршин, тъй като въпросът за геополитическата ориентировка на Българя не е на дневен ред, геополитическата ориентировка на България е безспорна, подразбира се. Поне към момента.
Евроатлантизмът е малко бутафорна идея (а с цел да се получи от малко малко устойчиво държавно управление от толкоз разнородни участници, е потребност в действителност огромна и безспорна кауза). Евроатлантизмът е девиз, който звучи вдъхновяващо, само че не показва същинска политическа потребност. В България няма действителна алтернатива сред Европа и нещо друго. И какво би могло да е това „ друго “? Самостоятелност и неутралитет? Тогава всеки ще може да се гаври с нас, изключително откакто ликвидирахме армията си. Евразия? Какво е това? Някой виждал ли го е, докосвал ли го е, помирисвал ли го е? Какви са изискванията да бъдем част от него? Какви ще бъдат последствията? Мистерия! Така че към този момент евроатлантизмът може да не е изключително прелестен, само че е безалтернативен.
Да ползваш евроатлантизма като сплотяващ принцип за сформиране на управническа коалиция, като се изключи че е позьорско, не е и състоятелно, тъй като не е редно външнополитическа тематика да бъде мотив в решаването на вътрешнополитически въпрос. Безспорно претендентите за властта би трябвало да ни срещнат с вижданията си за интернационалната политика, само че единствено като част от микса на своите идеологически, политически и управнически визии.
Но както към този момент казахме, Борисов с тази евроатлантическа база за съглашение по-скоро избъзика „ Промяната “, провокира ги, сложи ги в мъчно състояние, в сравнение с направи опит да търси нещо в действителност общо с тях.
Има и една трета допустима коалиция, в която ГЕРБ не е дружно с „ Промяната “ и/или Демократична България – това е обединението „ Промяната “ + „ Възраждане “ + Българска социалистическа партия + „ Демократична България “ + „ Български напредък “. Забележете, че без „ Възраждане “ не става, а пък „ Промяната “ не желае да чуе за Движение за права и свободи, като не желае и за ГЕРБ.
Ако желаете пък да я пробваме нея, а? Това най-малко си е една монолитна левица както във вътрешнополитически, по този начин и във външнополитически проект. Особено в случай че „ Промяната “ и/или Демократична България се отрекат от по този начин предложния им евроатлантизъм.
Тъй че разновидностите са четири: една от тези три обединения или избори до дупка, до момента в който някоя остаряла или нова партия не се открои над останалите. Не е невероятно. Граничните партии ще отпаднат, а влошаващото се интернационално и вътрешно състояние ще вдигне изборната интензивност и ще обособи по-ярки, по-силни и най-важното – по-легитимни полюси. Вариантът „ избори до дупка “ не е безусловно погазване на едно място. Тенденциите се виждат и в този момент, просто може би са им нужни повече политически цикли, с цел да се проявят.
Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Какви са теоретично вероятните формули за болшинство без „ Промяната “ и Демократична България? Коалиция ГЕРБ, Движение за права и свободи, Стефан Янев е прекомерно евентуална. Тези три партии събират 119 мандата, което не е задоволително, само че пък не е и непоправимо, макар отсъствието на подобен мощен източник на спомагателни депутати като партията на Слави Трифонов. Стефан Янев е универсалният заряд, него всеки ще го вземе, с цел да му излязат процентите. Вероятно и поради това го подбутнаха да прескочи бариерата. Той е идеалният дипломат на Румен Радев във всяка една коалиция.
Коалиция ГЕРБ, Движение за права и свободи, „ Възраждане “ също е допустима (133 мандата), дори болшинството е непоклатимо, само че няма да се случи поради проруската позиция на Костя Копейкин®. А „ Възраждане “ е на тази позиция или единствено с цел да се прави Костадинов на забавен и друг от всички останали, или (което към този момент в действителност е досадно) против заплащане.
И в двата случая (освен ГЕРБ) константата във формулата е Движение за права и свободи. Движение за права и свободи е може би най-демонизираната българска партия или най-малко най-дълго демонизирана във времето. И въпреки всичко доста хора избират да видят във властта Движение за права и свободи, в сравнение с новото ляво в лицето на ПППП и Демократична България. И евентуално са прави. Движение за права и свободи е от остарялата школа, предвидима професионална партия, съвсем корпорация в положителния смисъл, отгледала към този момент цяло потомство способени и квалифицирани фрагменти. Срещу нея пред очите на гласоподавателите стоят неразбираеми организации, едната от които (ПП) получи властта, преди са се е записала като партия, а другата (ДБ) е коалиция от вида „ орел, рак и щука “, която даже шетнята на Иван Костов по медиите, на която се любуваме напоследък, няма да успее да реанимира. Лично аз бих бил удовлетворен (без да наемам никого с мнението си), в случай че не видя скоро „ Промяната “ и/или Демократична България във властта, тъй като съм уверен, че това са болшевики в зародиш с цялата незаконна надменност на тази порода. Дано да не съм прав, само че белезите са крещящи. И което е още по-страшно – белезите крещят освен у водачите, само че и у следовниците. Прави ли ви усещане, че към този момент съвсем безпогрешно можете да разпознаете гласоподавателите на „ Промяната “ и Демократична България, за агитките да не приказваме! И са прави тези, които биха преглътнали Движение за права и свободи по-лесно от „ Промяната “ и/или Демократична България, изключително в случай че съпоставим по парламентарна просвета и подготвеност депутати, от една страна като (да речем) Йордан (Данчо Ментата) Цонев и от друга (примерно) Христо (Ицо Хазарта) Петров или Елисавета (Летящата Кодзила Ерато) Белобрадова. Разликата е галактическа.
Големият въпрос обаче е различен. Въпросът е за избора на ГЕРБ – по какъв начин да постъпят, та хем да оползотворят първото си място и да го трансформира в действителна власт, хем това да не ги унищожи. Изглежда са решили, че е по-безопасно да търсят съюз с „ Промяната “ на правилото на евроатлантизма. Но кой от евентуалните претенденти да ръководи дружно с първия, с изключение на „ Възраждане “, е срещу евроатлантизма? Това не може да е аршин, тъй като въпросът за геополитическата ориентировка на Българя не е на дневен ред, геополитическата ориентировка на България е безспорна, подразбира се. Поне към момента.
Евроатлантизмът е малко бутафорна идея (а с цел да се получи от малко малко устойчиво държавно управление от толкоз разнородни участници, е потребност в действителност огромна и безспорна кауза). Евроатлантизмът е девиз, който звучи вдъхновяващо, само че не показва същинска политическа потребност. В България няма действителна алтернатива сред Европа и нещо друго. И какво би могло да е това „ друго “? Самостоятелност и неутралитет? Тогава всеки ще може да се гаври с нас, изключително откакто ликвидирахме армията си. Евразия? Какво е това? Някой виждал ли го е, докосвал ли го е, помирисвал ли го е? Какви са изискванията да бъдем част от него? Какви ще бъдат последствията? Мистерия! Така че към този момент евроатлантизмът може да не е изключително прелестен, само че е безалтернативен.
Да ползваш евроатлантизма като сплотяващ принцип за сформиране на управническа коалиция, като се изключи че е позьорско, не е и състоятелно, тъй като не е редно външнополитическа тематика да бъде мотив в решаването на вътрешнополитически въпрос. Безспорно претендентите за властта би трябвало да ни срещнат с вижданията си за интернационалната политика, само че единствено като част от микса на своите идеологически, политически и управнически визии.
Но както към този момент казахме, Борисов с тази евроатлантическа база за съглашение по-скоро избъзика „ Промяната “, провокира ги, сложи ги в мъчно състояние, в сравнение с направи опит да търси нещо в действителност общо с тях.
Има и една трета допустима коалиция, в която ГЕРБ не е дружно с „ Промяната “ и/или Демократична България – това е обединението „ Промяната “ + „ Възраждане “ + Българска социалистическа партия + „ Демократична България “ + „ Български напредък “. Забележете, че без „ Възраждане “ не става, а пък „ Промяната “ не желае да чуе за Движение за права и свободи, като не желае и за ГЕРБ.
Ако желаете пък да я пробваме нея, а? Това най-малко си е една монолитна левица както във вътрешнополитически, по този начин и във външнополитически проект. Особено в случай че „ Промяната “ и/или Демократична България се отрекат от по този начин предложния им евроатлантизъм.
Тъй че разновидностите са четири: една от тези три обединения или избори до дупка, до момента в който някоя остаряла или нова партия не се открои над останалите. Не е невероятно. Граничните партии ще отпаднат, а влошаващото се интернационално и вътрешно състояние ще вдигне изборната интензивност и ще обособи по-ярки, по-силни и най-важното – по-легитимни полюси. Вариантът „ избори до дупка “ не е безусловно погазване на едно място. Тенденциите се виждат и в този момент, просто може би са им нужни повече политически цикли, с цел да се проявят.
Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ