Десетилетия наред психолозите твърдяха, че хората достигат най-ниската си точка

Десетилетия наред психолозите твърдяха, че хората доближават най-ниската си точка на благополучие към 40-ата си година, а по-късно последователно стартират да се усещат по-добре. Ново интернационално изследване обаче разрушава този мит. Данните демонстрират, че точно младите – на възраст сред 18 и 24 години – са най-нещастните хора в Съединени американски щати, Англия и още 44 страни.

Според учените психологичното здраве на поколението Z стартира да се утежнява още от 2014 година, като пандемията от Covid-19 е ускорила тази рискова наклонност. Днес съвсем половината младежи по света са в риск от психологични проблеми, а над 13% от тях към този момент се дефинират като „ в затруднено състояние “.
Жените страдат повече
Проучването сочи, че младите дами са в още по-тежко състояние от мъжете. В Съединени американски щати, да вземем за пример, броят на дамите, изпитващи обезсърчение и безизходност, е повишен съвсем двойно за последните 15 години – от 5,6% през 2009 година до 9,3% през 2024 година

Експертите показват два съществени фактора:

Прекомерното време пред екрани и обществени мрежи, което кара младите да се съпоставят непрекъснато с другите и да изпитват неодобрение от личния си живот.

Финансовите усложнения – липса на спестявания, недостъпни жилища и неспособност за непоклатимост при започване на живота.

„ Цените на парцелите скочиха фрапантно. Докато по-възрастните генерации натрупаха благосъстояние, младежите през днешния ден едвам си разрешават храна и наем “, разяснява откривателят Мартин Хендрикс.
Тревожната статистика
От 1993 до 2014 година единствено 3,7% от американците оповестяват за възприятие на обезсърчение. През 2024 година този % към този момент е 6,7%. При младите под 25 година цифрата е още по-страшна – от 2,9% е скочила на 8%, т.е. съвсем се е утроила.

Учените предизвестяват, че това е световен феномен и би трябвало да бъде взет насериозно. Ако наклонността продължи, ще има съществени последици за образованието, пазара на труда и бъдещето на цели общества.