Десети век е тежък за България. Дългите завоевателни войни на

Десети век е тежък за България. Дългите завоевателни войни на цар Симеон Велики, нашествието на племето на маджарите, неприятните години за селскостопанската годишна продукция, както и облагането с непостижими налози и такси утежняват статуса и материалното състояние на главната производителна мощ в България – селяните.

Българската черква проповядва примирение и послушание на феодалната аристокрация, натрупа благосъстоятелност и богатства и се откъсва от елементарния народ. Политическото беззаконие на хората в допълнение утежнява икономическата рецесия.Според богомилите небесният свят и душата на индивида са основани от Бог, а целият веществен свят и тялото на индивида са дело на злото – Сатанаил.В такава конюнктура се ражда реакция измежду елементарния народ против болярите и духовниците; поражда богомилската разкол, получила необятна поддръжка измежду популацията и добила огромно значение в историята освен на България, само че и на Европа.

Богомилското обучение се популяризира по време на ръководството на Симеоновия наследник – цар Петър (927-969). Главен просветител на новопоявилата се разкол е поп Богомил, по чието име се посочват и неговите почитатели. Той твърдял, че Църквата е непотребна, защото вярващият може да се моли на Бога на всички места измежду природата. Излишни са иконите, тайнствата и свещениците, задоволително е да се чете Евангелието и да се произнася Господнята молитва („ Отче наш ”).

Главни източници за историята на Богомилството са апокрифните книги от Х в. и най-много „ Беседа срещу богомилите ” на Презвитер Козма. По своята същина богомилската разкол съставлява социално-религиозно обучение, ориентирано против феодалните порядки и съществено отклоняване от основите на християнството. Тя е повлияна от по-стари ереси от Византийската империя като павликянството и масалианството.

Тези ереси дават своето отражение върху богомилския дуализъм или тезата, че в природата съществуват и се борят две начала – положителното и злото. Богомилите проповядват, че небесният свят и душата на индивида са основани от положителното начало – Бог, а целият веществен свят и тялото на индивида са дело на злото начало – падналия ангел Сатанаил. Богомилската разкол твърди, че битката сред положителното и злото ще приключи с победа на Доброто и при настъпването на Второто пришествие демонът Сатанаил дружно с грешниците ще бъде хвърлен в пъкъла, а праведните хора ще се радват на постоянно самодоволство в парадайса.



Прогонване на катарите от Каркасон през 1209 година, френска хроника

Най-остро богомилите се бунтуват против духовниците и Църквата, от която са се откъснали. Остро подлагат на критика пороците на висшите църковни лица и устрема им към благосъстояние. Също по този начин атакуват и строенето на храмове, не признават главните християнски тайнства, не почитат другите знаци, икони, мощи и реликви. Рационализмът на богомилите се опълчва на християнския мистицизъм. Богомилството учи да не се служи във войската, да не се уважава царят и господарите, благосъстоянието съгласно тях е дело на самия демон (както учел Христос, „ по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие ”).