Ново изследване извежда на първо място коалицията ГЕРБ-СДС 10 дни преди изборите
Десет дни след началото на предизборната акция измежду твърдо решилите да гласоподават ГЕРБ-СДС (с 24.8%) има най-малък превес от 0.7% пред главния си конкурент " Продължаваме промяната-Демократична България " (с 24.1%). Това демонстрират данните от национално представително проучване на социологическата организация " Насока " по поръчка на " Булевард България ". Проучването е извършено измежду 1200 пълнолетни жители у нас сред 7 и 14 март 2023 година.
Очертава се конспирация и за третото място, за което спорят Движение за права и свободи и Възраждане. Двете обединения са с близки електорални дялове – Движение за права и свободи е с 13.2%, а Движение за права и свободи – с 12.2%. Интригата в допълнение се заплита от обстоятелството, че значима част от вота в чужбина (който няма по какъв начин да бъде регистриран по социологически път) се насочва точно в интерес на тези две политически сили.
На пета позиция е Българска социалистическа партия с 6.2% от твърдо решилите да гласоподават. Български напредък са с 4.3%. Останалите политически сили, все още, са с ниски шансове за посланичество в 49-то Народно заседание. Най-близо до 4-процентовата преграда са Левицата с 3.1% и Има Такъв Народ с 3%.
3.6% от решилите да гласоподават показват, че на 2 април ще отбележат " не поддържам никого " в интегралната бюлетина. Техният дял е регистриран при изчисляването на изборната интензивност, само че не взе участие в разпределението на изборните резултати.
Близо три четвърти (74%) от гласувалите за ГЕРБ-СДС на предходните избори (2 октомври 2022 г.) показват, че и на идния избор още веднъж ще гласоподават за тази коалиция. ГЕРБ-СДС губят позиции в София и в част от регионалните градове (където конкуренцията с ПП-ДБ е изключително силна), само че симпатизантите им все още са по-мобилизирани от тези на главния им конкурент ПП-ДБ.
Две трети (65.7%) от гласувалите преди пет месеца за Продължаваме промяната и малко над три четвърти (75.5%) от някогашните гласоподаватели на Демократична България на идния избор ще гласоподават за новото обединяване ПП-ДБ. Новосформираната коалиция ПП-ДБ притегля гласове и от някогашните гласоподаватели на Има Такъв Народ, както и от останалите по-малки обединения от така наречен " партии на митинга ".
Движение за права и свободи е запазило най-голям дял от своите някогашни гласоподаватели. 88% от гласувалите за тях през октомври м.г. декларират, че ще ги поддържат още веднъж.
Възраждане се откроява като една от дребното обединения, мобилизирали поддръжка в своя изгода в интервала след октомври предходната година. В радикално друга обстановка е Българска социалистическа партия, при която даже на този ранен стадий се регистрира спад в електоралната поддръжка. Вътрешните несъгласия от конгреса на Българска социалистическа партия отпреди месец и споровете след него водят до отлив на последователи, които се преориентират в разнообразни направления.
С появяването си, Левицата задълбочава ерозията в електоралния дял на социалистическата партия.
Възраждане може да разчита на 80.7% от вота на гласувалите преди за групировката, а Българска социалистическа партия – на едвам половината от някогашните си гласоподаватели.
Машинно гласоподаване
41% от интервюираните утвърждават връщането на смесеното гласоподаване, а 39% - не го утвърждават, защото го одобряват за оттегляне от ограниченията, които подсигуряват честността на вота.
Гласуването на машина е по-предпочитано от гласоподавателите на ПП-ДБ (88%), на Възраждане (73%), на Български напредък (70%), както и на ГЕРБ-СДС (59%), до момента в който половената от гласоподавателите на Движение за права и свободи и на Българска социалистическа партия показват, че имат намерение да гласоподават с хартиена бюлетина.
Активност
46.4% от интервюираните декларират, че сигурно ще гласоподават на предварителните парламентарни избори на 2 април 2023 година 33.7% заявяват, че сигурно няма да гласоподават, 9.8% показват, че се двоумят за кого да гласоподават, а 10.1% – че се двоумят дали да гласоподават.
Паспорт на проучването
Методика на регистрация: директно стандартизирано face-to-face изявление (PAPI)
Методика на извадката: Квотна извадка с размер 1200 респондента, осъществена на няколко стъпки. Квотите са изчислени въз основа на данните от преброяването 2021 година
Респондентите са разпределени съразмерно на размера на обитаемоте места, в гнезда с почти еднакъв размер. Населените места са типологизирани в три категории: регионални центрове, други градове и села. Определени са обитаемоте места и броя на гнездата в тях, съразмерно на броя на гласоподавателите (на възраст +18). В извадката на първо време са закрепени регионалните центрове, а по-късно по инцидентен метод са определени дребните градове и селата в съответната област. Вътре, във всяко гнездо, се балансира полово-възрастовото систематизиране, според данните на Национален статистически институт от последното броене.
Извадката възпроизвежда структурата на популацията по местоживеене, пол и възраст.
Период на теренната работа: 7 – 14 март 2023 г.
Очертава се конспирация и за третото място, за което спорят Движение за права и свободи и Възраждане. Двете обединения са с близки електорални дялове – Движение за права и свободи е с 13.2%, а Движение за права и свободи – с 12.2%. Интригата в допълнение се заплита от обстоятелството, че значима част от вота в чужбина (който няма по какъв начин да бъде регистриран по социологически път) се насочва точно в интерес на тези две политически сили.
На пета позиция е Българска социалистическа партия с 6.2% от твърдо решилите да гласоподават. Български напредък са с 4.3%. Останалите политически сили, все още, са с ниски шансове за посланичество в 49-то Народно заседание. Най-близо до 4-процентовата преграда са Левицата с 3.1% и Има Такъв Народ с 3%.
3.6% от решилите да гласоподават показват, че на 2 април ще отбележат " не поддържам никого " в интегралната бюлетина. Техният дял е регистриран при изчисляването на изборната интензивност, само че не взе участие в разпределението на изборните резултати.
Близо три четвърти (74%) от гласувалите за ГЕРБ-СДС на предходните избори (2 октомври 2022 г.) показват, че и на идния избор още веднъж ще гласоподават за тази коалиция. ГЕРБ-СДС губят позиции в София и в част от регионалните градове (където конкуренцията с ПП-ДБ е изключително силна), само че симпатизантите им все още са по-мобилизирани от тези на главния им конкурент ПП-ДБ.
Две трети (65.7%) от гласувалите преди пет месеца за Продължаваме промяната и малко над три четвърти (75.5%) от някогашните гласоподаватели на Демократична България на идния избор ще гласоподават за новото обединяване ПП-ДБ. Новосформираната коалиция ПП-ДБ притегля гласове и от някогашните гласоподаватели на Има Такъв Народ, както и от останалите по-малки обединения от така наречен " партии на митинга ".
Движение за права и свободи е запазило най-голям дял от своите някогашни гласоподаватели. 88% от гласувалите за тях през октомври м.г. декларират, че ще ги поддържат още веднъж.
Възраждане се откроява като една от дребното обединения, мобилизирали поддръжка в своя изгода в интервала след октомври предходната година. В радикално друга обстановка е Българска социалистическа партия, при която даже на този ранен стадий се регистрира спад в електоралната поддръжка. Вътрешните несъгласия от конгреса на Българска социалистическа партия отпреди месец и споровете след него водят до отлив на последователи, които се преориентират в разнообразни направления.
С появяването си, Левицата задълбочава ерозията в електоралния дял на социалистическата партия.
Възраждане може да разчита на 80.7% от вота на гласувалите преди за групировката, а Българска социалистическа партия – на едвам половината от някогашните си гласоподаватели.
Машинно гласоподаване
41% от интервюираните утвърждават връщането на смесеното гласоподаване, а 39% - не го утвърждават, защото го одобряват за оттегляне от ограниченията, които подсигуряват честността на вота.
Гласуването на машина е по-предпочитано от гласоподавателите на ПП-ДБ (88%), на Възраждане (73%), на Български напредък (70%), както и на ГЕРБ-СДС (59%), до момента в който половената от гласоподавателите на Движение за права и свободи и на Българска социалистическа партия показват, че имат намерение да гласоподават с хартиена бюлетина.
Активност
46.4% от интервюираните декларират, че сигурно ще гласоподават на предварителните парламентарни избори на 2 април 2023 година 33.7% заявяват, че сигурно няма да гласоподават, 9.8% показват, че се двоумят за кого да гласоподават, а 10.1% – че се двоумят дали да гласоподават.
Паспорт на проучването
Методика на регистрация: директно стандартизирано face-to-face изявление (PAPI)
Методика на извадката: Квотна извадка с размер 1200 респондента, осъществена на няколко стъпки. Квотите са изчислени въз основа на данните от преброяването 2021 година
Респондентите са разпределени съразмерно на размера на обитаемоте места, в гнезда с почти еднакъв размер. Населените места са типологизирани в три категории: регионални центрове, други градове и села. Определени са обитаемоте места и броя на гнездата в тях, съразмерно на броя на гласоподавателите (на възраст +18). В извадката на първо време са закрепени регионалните центрове, а по-късно по инцидентен метод са определени дребните градове и селата в съответната област. Вътре, във всяко гнездо, се балансира полово-възрастовото систематизиране, според данните на Национален статистически институт от последното броене.
Извадката възпроизвежда структурата на популацията по местоживеене, пол и възраст.
Период на теренната работа: 7 – 14 март 2023 г.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ