Каква роля играе доктрината "Монро" в стратегията на администрацията на Тръмп
Администрацията на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп разгласява в края на 2025 година актуализирана американска Национална тактика за сигурност (НСС), в която за първи път от дълги години още веднъж беше упомената доктрината " Монро ", което алармира за възобновен фокус върху доминирането на Съединени американски щати в Западното полукълбо, както и върху по-агресивна, даже интервенционистка политика в Южна Америка, съобщи Ройтерс.
Доктрината " Монро " е дефинирана за първи път през 1823 година от президента на Съединени американски щати Джеймс Монро в годишната му тирада пред Конгреса, показва организацията. По това време Латинска Америка е обхваната от придвижвания за самостоятелност, а европейските сили към момента таят колониални упоритости.
Основните точки на доктрината " Монро " са, че:
1. Съединени американски щати няма да се намесват във вътрешните работи на европейските страни или във войни сред европейски сили.
2. Съединени американски щати няма да се намесват в съществуващите европейски колонии в Западното полукълбо.
3. В Западното полукълбо няма да бъде допускано установяването на нови европейски колонии.
4. Всяка европейска интервенция в политиката на страните от Северна и Южна Америка ще се счита за неприятелски акт против сигурността на Съединени американски щати.
Тази теория открива ясно разделяне сред " Стария свят " и " Новия свят " и въпреки че в началото Съединени американски щати не разполагат с военната мощ да я наложат, правилото се трансформира в една от основите на американската външна политика, отбелязва Ройтерс. С течение на времето доктрината е преосмислена и разширена – най-много от президента Теодор Рузвелт посредством така наречен " Допълнение на Рузвелт " от 1904 година, което утвърждава правото на Съединени американски щати да работят като самобитна " интернационална полицейска мощ " в Западното полукълбо, с цел да предотвратяват европейска интервенция и да пазят стабилността. Новата тактика за национална сигурност на администрацията на Тръмп категорично се базира на доктрината " Монро " и показва нейна осъвременена версия, написа Асошиейтед прес. Според формалния документ Съединени американски щати ще " потвърдят и приложат доктрината " Монро ", с цел да възстановят американското предимство в Западното полукълбо ", и ще лишават на " съперниците отвън полукълбото опцията да разполагат сили или други заплашителни качества " в района.
Стратегията дефинира Западното полукълбо като главен приоритет за националните ползи на Съединени американски щати, като се концентрира върху управлението на миграцията, ограничението на трафика на опиати и укрепването на районните партньорства, както и върху противодействането на външни въздействия. Новата тактика не е просто реторично позоваване на историческа фраза, тя съставлява политически завой към предоставяне на приоритет на въздействието в Южното полукълбо за сметка на други обичайни задължения на Съединени американски щати по света, като да вземем за пример НАТО, климатичната дипломация или по-широкообхватните многостранни рамки, отбелязва в собствен разбор Кралският институт " Чатъм хаус ". Документът също по този начин вкарва това, което създателите му назовават " Допълнение на Тръмп " към доктрината на Монро - корекция, която приканва за по-уверени дейности на Съединени американски щати в Латинска Америка против страни, считани за противници, в това число Китай и Русия.
Администрацията на Тръмп счита Северна и Южна Америка за фронтова линия в битката против проблеми като миграцията, трафика на опиати и задграничното въздействие, се показва в разбора на " Чатъм хаус ". НСС приканва за ангажиране на районни съдружници, които да оказват помощ за оправянето с тези провокации, даже в случай че такова съдействие от време на време опонира на целите на локалната политика. Това в съществени линии е в сходство с истинската концепция на Монро за попречване на намесата на външни сили в полукълбото, само че в актуалния подтекст тактиката се уголемява, с цел да включи икономическата и геополитическата конкуренция – изключително с Китай.
Икономическото присъединяване на Китай в Латинска Америка посредством вложения в минното дело, инфраструктурата и търговията е повишено доста през последните две десетилетия, което кара американските стратези да преглеждат района като противоречива територия, показва " Чатъм хаус ". Акцентът на НСС върху предотвратяването на установяването в района на " съперници от другото полукълбо " недвусмислено е ориентиран против въздействието на Китай, което Вашингтон възприема като стратегическа опасност, когато то е толкоз покрай обичайна му сфера на въздействие.
Анализът на английския мозъчен концерн сочи, че възраждането на доктрината " Монро " е част от по-широкообхватно преосмисляне на външната политика на Съединени американски щати, която се отдалечава от световното водачество и мултилатерализма и се ориентира към по-регионално фокусирана и транзакционна позиция. Той разказва новата тактика като учредена на " цивилизационен натурализъм " и фокусирана върху националния суверенитет, отхвърляйки обичайните задължения към съюзи в интерес на непосредствени районни цели.
Докато истинската теория " Монро " се концентрира най-вече върху възпирането на европейските колониални интервенции, възраждането ѝ от 2025 година приспособява тази концепция към геополитическата конюнктура на 21-ви век, в която заканите не са типичен имперски сили, а по-скоро въздействието, икономическото навлизане и идеологическата конкуренция, разяснява американският мозъчен концерн Институт за проучване на външната политика.
Критици настояват, че новата теория на Тръмп съставлява осъвременена, милитаризирана и последна версия на политиката за доминация в Южното полукълбо, съчетаваща детайли от историческата теория " Монро ", " Допълнението на Рузвелт " и модерни националистически цели, написа вестник " Вашингтон пост ". Според критиците този метод рискува да върне света към епохата на сферите на въздействие, към която латиноамериканските страни се отнасят с съмнение. Възстановяването на доктрината " Монро " към този момент провокира остри реакции, показва английският вестник " Гардиън ".
Латиноамериканските водачи и наблюдаващи са наясно с историческото завещание на доктрината, което е постоянно свързвано с военните намеси на Съединени американски щати в Южна Америка, показва изданието. Докато някои сътрудници на Съединени американски щати в полукълбото поддържат съдействието по въпроси като трафика на опиати и миграцията, други преглеждат този метод като опит да се наложат целите и въздействието на Съединени американски щати посредством боен или стопански напън. Критиците в района постоянно споделят, че доктрината съставлява опрощение за интервенция във вътрешните работи на латиноамериканските страни и занемаряване на суверенното взимане на решения.
Стратегията на Тръмп рискува да нанесе вреди на доверието в Съединени американски щати, защото употребява нападателна изразителност и тактики за възобновяване на районната доминация, което може да отблъсне районните сътрудници и несъзнателно да укрепи съюзите сред латиноамериканските страни и Китай или Русия, разяснява " Гардиън ". Такива тактики могат да подкопаят дълготрайното въздействие на Съединени американски щати и да основат неустойчивост, вместо устойчиви партньорства.
Възстановяването на доктрината значи връщане към епохата на сфери на въздействие във външната политика на Съединени американски щати, която контрастира внезапно с акцента след Студената война върху световния мултилатерализъм и рамките за съдействие в региона на сигурността, показва АП. Това може да промени метода, по който Вашингтон взаимодейства освен с Латинска Америка, само че и с световните съюзи и интернационалните институции, заключава организацията.
Източник: БТА
Доктрината " Монро " е дефинирана за първи път през 1823 година от президента на Съединени американски щати Джеймс Монро в годишната му тирада пред Конгреса, показва организацията. По това време Латинска Америка е обхваната от придвижвания за самостоятелност, а европейските сили към момента таят колониални упоритости.
Основните точки на доктрината " Монро " са, че:
1. Съединени американски щати няма да се намесват във вътрешните работи на европейските страни или във войни сред европейски сили.
2. Съединени американски щати няма да се намесват в съществуващите европейски колонии в Западното полукълбо.
3. В Западното полукълбо няма да бъде допускано установяването на нови европейски колонии.
4. Всяка европейска интервенция в политиката на страните от Северна и Южна Америка ще се счита за неприятелски акт против сигурността на Съединени американски щати.
Тази теория открива ясно разделяне сред " Стария свят " и " Новия свят " и въпреки че в началото Съединени американски щати не разполагат с военната мощ да я наложат, правилото се трансформира в една от основите на американската външна политика, отбелязва Ройтерс. С течение на времето доктрината е преосмислена и разширена – най-много от президента Теодор Рузвелт посредством така наречен " Допълнение на Рузвелт " от 1904 година, което утвърждава правото на Съединени американски щати да работят като самобитна " интернационална полицейска мощ " в Западното полукълбо, с цел да предотвратяват европейска интервенция и да пазят стабилността. Новата тактика за национална сигурност на администрацията на Тръмп категорично се базира на доктрината " Монро " и показва нейна осъвременена версия, написа Асошиейтед прес. Според формалния документ Съединени американски щати ще " потвърдят и приложат доктрината " Монро ", с цел да възстановят американското предимство в Западното полукълбо ", и ще лишават на " съперниците отвън полукълбото опцията да разполагат сили или други заплашителни качества " в района.
Стратегията дефинира Западното полукълбо като главен приоритет за националните ползи на Съединени американски щати, като се концентрира върху управлението на миграцията, ограничението на трафика на опиати и укрепването на районните партньорства, както и върху противодействането на външни въздействия. Новата тактика не е просто реторично позоваване на историческа фраза, тя съставлява политически завой към предоставяне на приоритет на въздействието в Южното полукълбо за сметка на други обичайни задължения на Съединени американски щати по света, като да вземем за пример НАТО, климатичната дипломация или по-широкообхватните многостранни рамки, отбелязва в собствен разбор Кралският институт " Чатъм хаус ". Документът също по този начин вкарва това, което създателите му назовават " Допълнение на Тръмп " към доктрината на Монро - корекция, която приканва за по-уверени дейности на Съединени американски щати в Латинска Америка против страни, считани за противници, в това число Китай и Русия.
Администрацията на Тръмп счита Северна и Южна Америка за фронтова линия в битката против проблеми като миграцията, трафика на опиати и задграничното въздействие, се показва в разбора на " Чатъм хаус ". НСС приканва за ангажиране на районни съдружници, които да оказват помощ за оправянето с тези провокации, даже в случай че такова съдействие от време на време опонира на целите на локалната политика. Това в съществени линии е в сходство с истинската концепция на Монро за попречване на намесата на външни сили в полукълбото, само че в актуалния подтекст тактиката се уголемява, с цел да включи икономическата и геополитическата конкуренция – изключително с Китай.
Икономическото присъединяване на Китай в Латинска Америка посредством вложения в минното дело, инфраструктурата и търговията е повишено доста през последните две десетилетия, което кара американските стратези да преглеждат района като противоречива територия, показва " Чатъм хаус ". Акцентът на НСС върху предотвратяването на установяването в района на " съперници от другото полукълбо " недвусмислено е ориентиран против въздействието на Китай, което Вашингтон възприема като стратегическа опасност, когато то е толкоз покрай обичайна му сфера на въздействие.
Анализът на английския мозъчен концерн сочи, че възраждането на доктрината " Монро " е част от по-широкообхватно преосмисляне на външната политика на Съединени американски щати, която се отдалечава от световното водачество и мултилатерализма и се ориентира към по-регионално фокусирана и транзакционна позиция. Той разказва новата тактика като учредена на " цивилизационен натурализъм " и фокусирана върху националния суверенитет, отхвърляйки обичайните задължения към съюзи в интерес на непосредствени районни цели.
Докато истинската теория " Монро " се концентрира най-вече върху възпирането на европейските колониални интервенции, възраждането ѝ от 2025 година приспособява тази концепция към геополитическата конюнктура на 21-ви век, в която заканите не са типичен имперски сили, а по-скоро въздействието, икономическото навлизане и идеологическата конкуренция, разяснява американският мозъчен концерн Институт за проучване на външната политика.
Критици настояват, че новата теория на Тръмп съставлява осъвременена, милитаризирана и последна версия на политиката за доминация в Южното полукълбо, съчетаваща детайли от историческата теория " Монро ", " Допълнението на Рузвелт " и модерни националистически цели, написа вестник " Вашингтон пост ". Според критиците този метод рискува да върне света към епохата на сферите на въздействие, към която латиноамериканските страни се отнасят с съмнение. Възстановяването на доктрината " Монро " към този момент провокира остри реакции, показва английският вестник " Гардиън ".
Латиноамериканските водачи и наблюдаващи са наясно с историческото завещание на доктрината, което е постоянно свързвано с военните намеси на Съединени американски щати в Южна Америка, показва изданието. Докато някои сътрудници на Съединени американски щати в полукълбото поддържат съдействието по въпроси като трафика на опиати и миграцията, други преглеждат този метод като опит да се наложат целите и въздействието на Съединени американски щати посредством боен или стопански напън. Критиците в района постоянно споделят, че доктрината съставлява опрощение за интервенция във вътрешните работи на латиноамериканските страни и занемаряване на суверенното взимане на решения.
Стратегията на Тръмп рискува да нанесе вреди на доверието в Съединени американски щати, защото употребява нападателна изразителност и тактики за възобновяване на районната доминация, което може да отблъсне районните сътрудници и несъзнателно да укрепи съюзите сред латиноамериканските страни и Китай или Русия, разяснява " Гардиън ". Такива тактики могат да подкопаят дълготрайното въздействие на Съединени американски щати и да основат неустойчивост, вместо устойчиви партньорства.
Възстановяването на доктрината значи връщане към епохата на сфери на въздействие във външната политика на Съединени американски щати, която контрастира внезапно с акцента след Студената война върху световния мултилатерализъм и рамките за съдействие в региона на сигурността, показва АП. Това може да промени метода, по който Вашингтон взаимодейства освен с Латинска Америка, само че и с световните съюзи и интернационалните институции, заключава организацията.
Източник: БТА
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ